Спекула на цените на българските производители заради COVID 19?

Сега... всички сме изнервени и изтощени напоследък и може би снощи попрекалихме с крайните мнения.
Имиджът на всяко съсловие се определя от най-лошите представители - независимо дали става въпрос за лекари, полицаи, митничари, бизнесмени, работници и т.н., както туристическа група се движи със скоростта на последния.
Негативизмът ми беше насочен най-вече към онази голяма група пишман предприемачи, които получиха наготово цели бизнеси, гладни пазари, обучена работна ръка и още си живеят с впечатлението, че нещата ще продължат така завинаги и всички са им длъжни. И като има държавни помощи отиват точно при такива по ред причини.
Намам нищо против, даже симпатизирам, на работещия при тези тежки условия частник, който успява да остане и коректнен към потребители, служители и т.н.
Де юре нямам свой бизнес, но съм нон стоп ангажиран с управлението на чужд и знам какво е дори и на почивка да си поглеждаш поне през половин час телефона и да си проверяваш кореспонденцията. Знам през какво минахме при тази пандемия, колко писма съм написал, особено през първите дни и как чакаш държавна институция или по-голяма компания да размърда юридическия си отдел и да поеме някакаква ангажираност поне с 2-3 реда отговор...
Помня и как първите години всичко се влагаше в скъпо оборудване, фонд работна заплата и чак тогава дойдоха глезотиите.
Но няма как да не се дразня на полуграмотни субекти, които знаят, образно казано, само събиране и умножение и за тях фактура е мръсна дума.

В този смисъл, така оплюваните чужди компании, допринесоха в голяма степен за дисциплиниране на отношенията. Те също извиват ръце, но затова сме си виновни ние, защото не успяхме да си подредим къщичката.

Един пример от време оно. Лично съм свидетел на случката. В кварталния магазин пристига дистрибутор на една от големите фирми в областта. Собственичката на магазина иска фактура. Младежът отказва. Тя, изнервена, явно това не е първия отказ, заязява, че ще подаде жалба в данъчното. Онзи само се изсмя подигравателно.
Ето за такива бизнеси беше голяма мъка, че с навлизането на чуждите вериги, трябваше да се съобразяват с правила.

П.П:
rf22, все пак няма смисъл да си правим илюзии. Има бизнеси, до които случаен човек няма да бъде допуснат и са отдавна разпределени. Е, да, може човек "да се пробва", но...

Бианка, на мен това ми най-голямата болка, но периода е такъв - градим сега, (чисто луди сме, да), за да може после малко и да подишаме или фалираме..

Успех!

Мисля че темата се измести в други посоки, все пак ставаше въпрос за производителите , а надценки, крайни цени и друго по веригата вече си е друга бира.
Във всеки случай има и такива доста - най-малкото защото (тук отново да наблегнем на ценообразуването ), у нас това се случва често пъти хаотично и произволно, съобразяването не идва от международната конюнктура, или да речем от някаква издържана икономическа логика, а по-скоро от разни емоции, пристрастия и неопределени допълнителни фактори (типични за тукашните ширини ).
Относно канчетата на шефовете - съгласен съм че повечето наистина работят много, често пъти мислят постоянно/денонощно какво да се направи - напреженията са големи, рефлектират в/у здравето и живота и т.н.
Не мога да се съглася че с оправданието - ,,ми то е криза", се правят ненужни разходи от гледна точка на бизнеса, а се избива (освен чрез други похвати), заплати и надници да се замразяват години наред, и само да се вдигат цените произволно с довода : ,,ами те няма къде да идат, искат не искат ще го купуват и скъпо ".

Има мандра наблизо.
Почнаха с едно павилионче, пилета гледаха, преправиха стопанска сграда и почнаха да преработват мляко.Носех там.Вече затвориха цикъла, има кравеферма, месо преработват, все пак телета има.
Всички ,вече и внуците им работят там.
Возят се на готини коли, въобще мерцедеси товарни и леки.
Работничка във фермата си каза- 800 чисти ,преди две години, вече може друго да  е.Нататък - те си преценяват.
Има случай да излеят 2 тона мляко ,че объркал технолога нещо и  за нищо не става.Друг път цедят ,айран, преправят леки грешки.
Разраснаха се ,возят се на мерцедеси но   и работа вършат с тях.Знам от собственичката ,че още изплащат и заеми, все пак  се налага.
Спорихме с едни дето им пресмятат ,  отговорих да си направят мандра ,ферма , и да диктуват заплати , цени  каквото решат.
Тези хора израснаха пред очите ни, законни доходи ,максимално законни.

И ако ви покажа правописните грешки ,че се изявяват във ФБ, ще се чудите като мен как са успели.
И те са среден бизнес, не голям.
Така че, те си решават, ще плащат ли, ще фалират ли, ще печелят или ще губят.
Но те нямат почиван ден, вече излизат, че и внуците могат да заместват за седмица, но там няма събота и неделя.Проверих - мандрата е от 90, преди нея  другата дейност.

Аз не знам кой ще се захване да върти собствен бизнес, ако и една хубава кола не може да си купи за цялата работа. То по-добре да си работиш от 8 до 5, да мрънкаш цял ден как шефът ти бил лош, а за теб нямало, докато броиш секундите до края на деня и се чудиш как да отвориш фейсбука без да те забележат. Защото много често това е другата страна на монетата. Хора без умения, без амбиция, без усилия, броят бобчетата в чуждата паница и искат да получават същото, срещу минимален труд. Разбира се, цял живот са онеправдани, ощетени и неоценени, но дадеш ли им шанс да променят ситуацията си с работа, никакви ги няма.

Пазарът има невероятното умение да се саморегулира. Ако някой надува цени без основание, бързо ще се намери друг да го подбие, да заграби пазара и да си прибере разликата. Ако такъв не се намира, вероятно става дума за лимитирана услуга, и човекът е в правото си да иска повече за нея. Като не ти харесва, не ползваш. Изключение прави единствено съглашение с цел изкуствено надути цени, което вече е картел и принципно е незаконно. Но това в кварталните магазинчета няма как да се случи. Там разходите по съществуване на бизнеса са големи, съответно се отразяват на цените. Няма как да се конкурират с големите вериги, които избиват от оборот. Ако в даден момент бизнеса стане необслужваем, просто ще изчезне.

Подобно е с работната ръка. Ако знаеш, че за мястото на Иван чакат още 100, хич не ти пука, ако ще. Ако обаче за 5 места има един Иван, се постараваш да му предложиш топ условия. Ако не можеш, пазарът те самоизхвърля. Ако си един Иван то 100, няма какво да се сърдиш на никой, освен на себе си, че толкова си можеш.

Няма какво да се впечатлявате толкова от избягалите в чужбина. Естествено, че един по-богат пазар може да предостави по-добри условия на работника. И това за случва за сметка на пазара тук и на работника тук. Ако си внесем евтина работна ръка от еди-коя-си изпаднала държава, ние можем да направим същото. Богатството винаги идва на нечий гръб. Просто няма база за сравнение с държави, които го правят на нашия. Те затова англичаните сега реват за евтината ръка, дето искаха да изгонят, щото им пречеше. Техните не желаят работните места на източно европейците, нито техните заплати. Смучат ни яко, а ние си мислим, че ни поят.

Направо да купуват държавата със все евтината работна ръка и да мирясаме всички. Тъкмо и изборните затруднения ще отпаднат. 😂

Стига с тая мантра "като е толкова лесно, елате вие да правите бизнес и тогава ще говорим". Аз лично не искам. Искам да си работя от 8 до 5 и да си взимам сигурна заплата. И двете неща си имат плюсове и минуси, всеки избира за себе си. Аз не вменявам вина на никого, че имам работно време и началници. Моля и на мен да не се вменява вина, че на някого му паднала печалбата. Ще пазарувам и ще ползвам услуги, които са ми на сметка и никакви патриотарски призиви няма да променят това.

Оля ,така е, ако разбирам едните, работят доста, така и другите ,дето купуват стаката  си правят сметка и не са длъжни.
Жената от моя пример напусна фермата ,предложиха плюс 200 заплата ,но отказа, да са давали преди да реши.Мръсна и  елементарна работа, но тя я прави много добре, всеки решава  за себе си кога да реагира.Кога му писва, променя  и така.
Това е пазар , саморегулира се.Дори този на труда, при отворени граници, има избор за здрави хора.

800 лв за тежък труд са смешна, чак жалка заплата.

И осигуровки на минималната, тя пред пенсия  и отиде за реални осигуровки да работи.Доячка, да кажа, разкъсано работно време, сутрин, обед и вечер. Юници, да научиш да се доят.
Ще каже някой  ,подмива виме ,слага  апарата и гледа.
Имах една, минава над мен както съм седнала и аз под корема от другата страна, мъчих се няколко месеца и  я продадохме, сякаш разбра къде  я водим, но  и  аз не издържах.Не  е лесно с обич да се грижиш, да няма мастит , да е здраво животното.

Синът ми тук , като се върна 6 месеца на толкова работи.Макар да е със стаж във елитни клиники в чужбина.Ветеринарен лекар.
Това са заплатите  у нашенско.

Не съм съгласна, защото при всяко вдигане на цени, за да не фалират съответните бизнеси по веригата, съответно и те вдигат цените, логично, но накрая го "обират" хората на наемния труд, които са преобладаващото мнозинство. А на тях заплатите не им ги вдигат Те са реално притиснатите. Следователно да не ги обвиняваме, че си гледат в портмонето, защото те не могат да кажат на шефа "Вдигни ми заплатата, защото с вдигат цените", или ако това някъде се получава, е частен случай и със сигурност не в провинцията.
И на потребителя не му е важно неговите пари кой ги взема и на чия територия ги харчи, важно му е да му е изгодно и да не фалира, защото неговото фалиране няма да е фалиране на юридическо лице, а умиране от глад.

Светлана, подобен поглед е изключително едностранчив и, по мое мнение, недалновиден.

За последен път ще се опитам да напиша нещо, което, по всяка вероятност, няма да е на нивото на разговора, който водим част от нас тук (не изключвам себе си от тази група).

Отзад напред: първо, на потребителя следва да му е важно дали неговите пари отиват за подпомагането на икономиката, в която живее или за това на някоя друга, не толкова пряко касаеща го. Цялата верига, от потребителя до последния производител, живее от това, че потребителят си купува стоката/услугата. Това не са просто юридически лица (със сигурност има и фирми, които съществуват и с други цели) - това са бизнеси - правени от хора, даващи работа, препитание, поръчки на други фирми и други хора. Бизнесът се базира на това да има оборот (тук не говоря директно за ценообразуването), защото ако не можеш да продадеш стоката, ценообразувай както искаш - евтино, скъпо - кел файда. Т.е. аз, избирайки продукта/услугата, които купувам, правя съществуването на тези фирми (с хора зад тях!) възможно или не.

В България множеството фирми са малки и немалка част от клиентите им са именно в България - най-простият пример са прекупвачите, но и директните производители на яйца, мляко и т.н. - те просто не произвеждат такива количества, за да изнасят целокупно продукцията си в чужбина. Има някои култури, при които това става, но да не коментирам тях. Та, баба Пена продава на мандрата, мандрата сключва договор с Лидл, Кауфланд или  кварталните магазинчета и ако ти купиш сиренето от българската мандра, то индиректно подпомагаш и баба Пена, която може да е и твоята баба.

Не е вярно и това, че не можеш да поискаш увеличение на заплатата. Че в провинцията на определени позиции може да е по-трудно - ок, но тогава имаш други възможности, ако тези не те устройват. И тук няма да навлизам в детайли, но да, точно така работят нещата - казваш, че искаш увеличение и едва тогава може да го получиш. Ако не те устройва отговорът, търсиш други варианти.

Така че ни най-малко не може да се гледа крайният потребител като една отделна единица, несвързана с нищо друго. Дори напротив - именно потребителят е този, който с избора си решава ще го има ли един бизнес утре или не. Разбира се, че фирмата или предлагащият услугата противодейства, има стратегия, има насоченост, пазарна ниша, но основна дейност е да се следят именно нагласите на потребителя и какво търси той, особено в малки бизнеси, иначе фирмата би била аут много бързо. Т.е. ако потребителят продължи да търси бяло саламурено сирене, ако ще да е на двойна цена, значи производителят е свършил добра работа и е разбрал пазарните нагласи. Ако потребителят обаче мине на кашкавал, защото не го устройва да дава толкова пари за бяло саламурено сирене - кофти за тази фирма, ако тя има само бяло саламурено сирене в портфолиото си и не се е усетила да вкара и кашкавал. Изобщо, чейндж мениджмънтът в една фирма е сред най-важните задачи на един проджект лидер, собственик на фирма и т.н. И промените в поведението и/или изборите на крайните потребители са изключително есенциални въпроси не само за крайния потребител, а понякога дори за цели индустрии. Не бива и да се подценяват с лека ръка.

Всъщност, съмнявам се, че успях да те убедя в каквото и да е.
Нормално е масово хората да гледат колко пари им излизат от джоба и да сравняват цените днес и вчера в абсолютни стойности, без оглед на каквито и да е евентуалности или взаимни връзки. Да видиш цялостната картина и да предвидиш някои неща, както и проактивно да действаш за това нещо да се или не се случи - например, да не се окажеш без пари утре, когато цените скочат с 20% - тези мисли малко хора ги занимават. За тях те ще се сетят едва утре, когато вече проблемът е факт.

Намирам за цинично в най-бедната в Европа държава, да се приканва потребителя /даже и вина да му се вменява ако не го прави/, да купува родното, ако и да му е по-скъпо от аналогична стока, но неродна.
Това би следвало да е държавна политика и тя да подпомага родните производители, така че да са конкурентно способни на вносните стоки.
Ама то и това остаря вече с отварянето на границите. Сега всеки може да купува от всякъде...

Ако визираш моя пост, аз не го правя, не бих си позволила.

Всеки знае какво и защо купува, аз самата не купувам много български стоки, дали защото не ми харесват, дали защото не ме устройва цената именно спрямо вносния продукт, както казваш и ти. Но е факт, че изборът, който правя, засяга икономиката и, в по-далечен план, съществуването на дадени бизнеси. Дали имам желание да подпомагам местния бизнес е съвсем друго - може да имам, може и да нямам. Не го намирам за цинично, просто неутрален факт.