Така че дали един човек си е отишъл от ковид, с ковид или от това, че е починал от друго, заради блокираните болници, имал и някакво значение? Първенци сме в свръхсмъртността в целия свят, и с това ли трябва да се гордеем?
Днес цяла вечер имаше репортаж, как една 58 годишна жена (още далеко от пенсия, би трябвало още доста години да работи и да плаща данъци и осигуровки),при това в София, с мозъчен кръвоизлив, е разхождана с линейката часове из най-големите болници в София, като навсякъде отказват да я приемат, защото е за интензивно, а всички интензивни легла са ковид! Накрая (при втори опит) са я приели във ВМА, оперирали са я, но вече е било късно!
За съжаление ще припомня думите на Мутафчийски преди почти две години - труповете няма как да се скрият!
Наистина ли ще приемем за нормално, че при 625 заети интензивни легла за ЦЯЛА България от Ковид, жена с мозъчен кръвоизлив не е приета, връщана, размотавана…на втората година от пандемията?! Дали проблемите не са други, а Ковид да е удобното, допълнително оправдание?!
Благодаря. Много адекватно представяне на проблемите, които просто малко повече лъснаха покрай пандемията.
