- лошото състояние на здравната система
- лошият здравен статус на обществото
- хаосът и липсата на адекватна организация в болниците
- доболничната помощ, която в голямата си част е абдикирала
- недостига на медицински персонал, натрупаната преумора
- ниското ваксинационно покритие
Голяма част от тези фактори са ни известни много отдавна, но сега покрай пандемията все повече хора имат нужда от лекарска помощ, попадат в болница и се оказват изключително изненадани от реалността. И се започва ама как ни лекуват, ама какви са тези лекари, ама защо не искат да ме прегледат. И при всеки трагичен случай, по който се зашуми 2-3 дни в болниците, настава някаква истерия и недоволство. Аз недоумявам защо хората не искат да вземат мерки, за да избегнат сблъсък с тази система или поне за да намалят риска да се сблъскат с нея, а после рязко се оказват супер възмутени и изненадани. Именно и заради тези фактори при нас не може да има живот с вируса такъв, какъвто се опитват да установят в другите държави. Но ние продължаваме да се сравняваме с тях и техните падащи мерки, без да отчитаме блатото, в което сме.
Към факторите можеш да добавиш и:
- егоизма на преобладаващата част от населението, което не желае да се лиши от друсане в чалготеката или лично обикаляне на магазините, дори да е сигурно, че са заразени. Ваксинацията пази не индивида, а популацията. При достигане на определен процент ваксинирани от целокупното население. Който ние никога няма да постигнем.
- убеждението на средностатистическия нашенец на всички възрасти, че точно на него не може да му се случи усложнение и "т`ва грипче ша го изкарам с една хрема".
- тоталното невежество, поради което се вихрят всякакви конспиративни теории и като следствие се отричат всякакви превантивни мерки
- склонността на нашенци към самолечение с всичко, за което са чули от нета или комшийката