Домашното насилие – тема №3

Да, и аз съм го срещала.

Я как били изляти по калъп тия хубостници...

Да, обсъждали сме го в темата за невъзможните хора. Това не са тъпи батки. Това са умели манипулатори психопати, които нарочно си избират красиви, интелигентни и успешни жени. Надушват жертвите в нас като чудовището от Alien.

Може би не съм прав, но не оправдавам жертвите на насилие. Те са присъствали там, позволили са го, оставили са се да бъдат "сварени", а не е нещо, което им се е случило случайно - примерно да те блъсне камион на улицата както си вървиш. Просто твърде дълго съм се опитвал да извадя момиче от (силно)токсична връзка, неуспешно и много добре знам за какво става въпрос. Без значение какви лични мотиви съм имал. И докато разбирам жени с по едно-две деца, във финансова зависимост и без други опции, тук не беше така. Най обикновени гадженца на 1-2 години връзка, без някви други отношения-финансови, имотни, роднински или др. Напълно осъзнаваше какво се случва, кое не е наред, до там, че да крие от мен доста подробности, които научавах от другаде и в последствие. И пак стоя там докато онзи не я заряза. Съжалявам да го кажа, но безсилието да виждаш всичко, да знаеш как ще се развие, но да не можеш да направиш нищо поражда силно негативно отношение. Така че не се вайкам, и не се чувствам виновен като част от обществото, че се случват такива неща. Не знам какъв е правилния подход и как се отварят очи, но не е като да не съм опитвал всичко, което ми е идвало на акъла към онзи момент.

Аз не мога да го обясня, защото не съм психолог, и защото аз сама на себе си не мога да го обясня и да го проумея, камо ли на някой друг.
Вече го казах - отстрани изглежда, че някакви глупави жени оправдават глупавите си решения с манипулациите на насилника, а своята вина не виждат.
Напротив, аз осъзнах, че съм си виновна заради това че съм го позволила и съм търпяла, но това се случи, когато "прогледнах", четох, търсих. Дотогава вярваш и се доверяваш на това, което той ти казва, та нали го прави за твое добро...
Не, всъщност, няма да мога да обясня, отказвам се, а и не е нужно. За останалите излиза, че се оправдавам. За себе си знам, не всичко, доста чисто психологически постановки не са ми ясни, дори не знам дали искам до там да ровя и да мисля. Но основните неща съм установила за себе си. Това ми е достатъчно. А как изглежда за Хепи, за Лорелада, за РФ и т. н. съвсем откровено ви казвам, че не ме интересува.

Общо взето, си като в някакъв розово черен балон. Не можеш да видиш какво става навън, че има и други отношения на тоя свят, вижда ти се даже, че това положение е нормално и необходимо. Не виждаш никакво решение.
Честно ви казвам, аз пролетта съм ревала и съм се молила на Господ да ми покаже решение. Нищо не виждах като възможност! Мислила съм го, но всяка идея ми се струваше невъзможна и невероятно болезнена. То не че не е вярно де. Даже е по-гадно, отколкото си го представях.
Най-лошото е, че нещата стават по-гадни след обявяването на раздялата. Ежедневно трябва да се бориш с ужасни неща и е ужасно изтощително.

Тези, които не сте преживели насилие тотално не знаете за какво става въпрос и само си теоретизиране, за което мога само да ви се радвам, но и съдите, което вече не мога да приема.
Представяте си ситуацията много плоска - той бие, а тъпата жена заради финансови или други изгоди, или просто защото не е борбена като вас, си стои при него.
Между другото, срамът, че си допуснала подобно нещо, е една от големите пречки да споделиш и да потърсиш помощ, защото "сама си си виновна".
Най-страшното всъщност е, че обичайно ти виждаш съвсем друго лице на мъжа. Аз имах дълга връзка, много любов, много разбирателство, мил, внимателен, добър, грижовен, деца на хоризонта и абсолютна убеденост, че той е голямата ми любов. И вие да не си мислите, че той така си стои и изведнъж решава да те излумбури? Първият път става след разправия, скандал, неволно изпусната обидна дума от мен и...след това следват сълзи, извинения, аз не съм такъв човек, ти го знаеш, обаче така ме обиди... И ти понеже го познаваш, си казваш ама да, той не е такъв, ама аз тъпата патка го предизвиках, защото го нараних. Следва дълъг период, в който всичко е наред привидно, докато не последва ново избухване, защото ти пак си го предизвикала. Няма хладен разум тука, отстрани е много лесно и аз така си казвах - никога не бих търпяла....и когато осъзнаеш, че единственият път е да си тръгнеш, идва реда на ужасяващия страх, че няма да излезеш жива от това. В даден момент си казваш майната му, то и сега не е живот, но идва страхът за живота на децата и въпроса Ами ако им направи нещо? Добре, хубаво, ще избягам с тях, Ами какво ще го спре да ме причака някъде, да ме пребие, да откачи и да направи нещо на децата... Не искам дори да предполагате как се преодолява този страх. И през цялото време те е срам и не можеш да потърсиш помощ. А през същото това време той е чудесен с всички, чудесен баща, чудесен приятел, много уважаван професионалист и тн. И ти се чувстваш буквално сам. Когато след една случка отидох при родителите ми, те ме попитаха ама той пил ли беше, все едно това има някакво значение.
Никога не ми е пукало за финансово удобство, друг вид удобства или облаги. Когато си тръгнах, му оставих всичко, което бяхме изградили заедно, не исках нито пари, нито имоти. Единствените неща които ме държаха преди да се реша да си тръгна, беше дългогодишната любов преди това и въпроса Ами ако аз го направих чудовище с поведението си, не трябва ли да остана и да се опитам да му помогна да се излекува, и ужасяващия страх, че ще посегне на живота ти, ако мръднеш.
Справих се в крайна сметка, изправих се срещу него, преборих се, но най-трудното нещо беше да приема и да изрека на глас - ти нямаше право да ме докосваш, независимо какво се е случвало между нас.

А ти не можеш ли да приемеш, че навън има още толкова жени, които просто не са допуснали да бъдат насилвани. И тотално не можеш да схванеш колко много жени са се изпарили още на първия шамар.

Приемам, разбира се, и това е чудесно, въпросът тук е с какво набиването на канчето на тия по-слабите жени, жертви на насилие, им помага да им се натърти, че има едни други, на които не се е случвало.

Мисля, че става въпрос за различни случаи. Повечето преживели насилие споделят за дългогодишни връзки, които са си били напълно нормални в началото, а и в доста дълъг период. По някаква причина партньорът е започнал да се променя и то доста плавно. Не е просто да е влязъл вкъщи един ден, да й е отвъртял шамар и да е казал, че така ще е вече всеки ден. После извинения, пак цветя и рози. После малко психически тормоз, но пък точно тогава му е много напрегнато в работата, изпушва, но ето, минава му. Не забравяй, че не си на война, не си нащрек и в бойна готовност, това ти е най-близкият човек. И така на епизоди и на принципа на майсторското отравяне с арсен, описано в кримките, една сутрин се събуждаш в безизходица.

По повод на това къде са гледали жените, когато са си избирали мъжете, не забравяйте, че всички хора се променят. Особено при по-дългите бракове.
Пред очите ми са няколко случаи с мои познати, които бяха страхотни хора, но с годините се превърнаха в насилници. Причината – алкохола. До един момент не им е пречел, но след време започва да ги прави агресивни и избухливи.
Общото между всички тези, които лично познавам, е, че докато са трезви, продължават да са страхотни хора. Мили, добри, работливи, услужливи... Докато някой слънчев ден не се напият и... доктор Джекил се превръща в мистър Хайд. И никой, абсолютно никой страничен човек, който не ги е виждал в агресивната им фаза, не би допуснал, че е възможно. Но дори и да ги видят, пак им прощават, защото в по-голямата част от времето наистина са съвсем различни и нормални хора.
При това не говоря за манипулатори, които умишлено се прикриват, не. Не мога да си представя пък как успява да играе върху мнението на околните един манипулатор.
Та не е толкова лесно нито за жертвите, нито за техните близки. И упреците от страна на околните с нищо не им помагат, напротив, само ги карат да се срамуват от себе си, да си мълчат и да траят, докато насилника някой ден не вземе да ги убие. И тогава всички в един глас възкликват изненадано: „Ау, ужас, ама как може!“..
Ами може, щом има толкова много хора, които са на страната на насилника и му помагат още по-успешно да мачка жертвата си, правейки същото като него – изкарвайки нея виновна.

Точно това имах предвид и аз. Но хайде,да речем - напиването, проявите на ревност са "лесно проверими". Това са събития, които не се случват веднъж на високосна и все някога през гаджестия период ще цъфнат. Тогава би трябвало и по-лесно да си тръгнеш. Това е благоприятният вариант. Аз моя човек го бях проверила - и теста за алкохол мина,и теста за болезнена ревност. Без да допускам,че това,от което ще снапне,било детето. Ей това вече е кофти капан, защото детето не се случва на ранен етап,а е и необратимо. Иначе и аз не мога да си обясня защо не си тръгват жертвите след първия шамар, когато той хронологично е пръв в процеса на тормоз. Тук не може да се пласира обяснението за психическа манипулация, защото тя се появява на по-късен етап. Защо се допуска дори един шамар? Може би защото в обществото ни е прието,че един шамар не е нищо. От страна на родител,на възпитател в детска градина,на приятел (така,по приятелски едно тупване). Шамарът е приравнен просто към едно от по-категоричните изразни средства. А не е...

Така. Всъщност оня си беше ок. Пиеше, но малко. Ревнуваше съвсем рядко. Конфликтите ни бяха за друго. Както казах, е имало години на затишие. И никога не е имало физическо посягане, само хвърляне на храна.
В последните 3 години той си струпа няколко фактора на главата - работа в чужбина, финансови провали, алкохол, самота, психическо разстройство и бам - от Нова Година 22 избухна.

А ти не можеш ли да приемеш, че навън има още толкова жени, които просто не са допуснали да бъдат насилвани. И тотално не можеш да схванеш колко много жени са се изпарили още на първия шамар.
[/quote]

Ето, това е разковничето. При 1вия шамар тръшваш вратата. Няма любов, няма дългогодишен брак, няма деца.
При 1вия удар тръшваш вратата! На това уча дъщеря си!

Тва го разбирам, след дългогодишна връзка, деца, имоти, финанси, уреден живот наистина е трудно просто да си тръгнеш и правиш всякакви усилия, преглъщаш мизерии и т.н. Ясно също, че хората се променят с годините, избиват кофти черти от характера, нервната система се изхабява, както и че проявите са редки от начало.
Обаче не разбирам защо стоят когато още от началото или поне от периода на гаджета съвсем видимо нещата не са ок? Поне няколко теми имаше от последните месец два от рода на- той ме ревнува от всички, той не ми дава да работя, той също не работи, нашите ни издържат, ама си направихме бебчи след половин година връзка и всичко ще се оправи, щото не мога без него? Само да отбележа, физическото насилие е само една от проявите на токсичните взаимоотношения, обикновено финалната. Ей тва не го разбирах, не го разбирам още, да стоиш във връзка, където си мармалад през повечето време, всички да ти казват, че нещата не са ок, ти ясно да го виждаш, но да чакаш някакво чудо ли, и аз не знам как да го нарека. И тва при положение, че сте някви гаджета и нищо друго не ви свързва. Така че не ги оправдавам такива, това вече си е просто избор, за който си носиш всички последствия сам.

Бъркаш.
Никой не ти казва, че нещата не са ОК, никой. Напротив, всеки ти казва, че всичко е нормално, че при всички е така. И особено като мен, си израстнал в семейство с насилие и горе-долу само това си видял... И като потърсиш помощ от другия ти най-близък - родителя ти, и той ти каже, всички мъже са такива, тоя ще го оставиш, другият може да е още по-зле... М?

Избор е, за това няма спор.
Само да допълня, червени лампи е имало при мен още от самото начало, за които не си давах сметка разбира се, но домашното насилие в същинската му форма започна на около 8-та - 10-тата година, а детето беше в детската градина.