Домашното насилие – тема №3

  • 74 010
  • 1 035
# 465
Помня, че бях вече с количката и ми направи някакъв много кофти скандал, май имаше и ревност тогава. На другия ден излязохме с майка ми и тя ми каза, че такъв съм си го избрала, имам дете и трябва да го търпя. Тогава май за пръв път видях капана.
За съжаление, въпреки че непрекъснато съм си повтаряла, че ще си намеря мъж, който НЕ Е като баща ми, накрая пак на такъв се натресох.
Виж целия пост
# 466
Извинявай, Роки, ама и майка ти е простак само че в женски род. Аз ако чуя такова нещо от майка си, ще я зачеркна от живота си. Никога не бих казала подобно нещо на дъщеря си, никога, колкото и да е вредно да се зарича човек. Ще си я прибера с детето/децата и ще се оправяме двете както можем, а не да я оставя в лапите на насилник и да треперя за нея и внучетата. Направо ужас, какви родители има...
Виж целия пост
# 467
Поредната убита от ревност жена, майка на две деца. Въпреки че е напуснала насилника...

https://dariknews.bg/novini/otkriha-myrtva-majka-na-dve-deca-v-p … t-revnost-2331993

В същото време в съседна Турция над 150 жени, участвали в демонстрация против домашното насилие в Истанбул, са бити и арестувани от... полицията.

Не ми се говори просто...
Виж целия пост
# 468
Хайче, ето и от мен по повод майките.
Сестра ми с две малки деца се разведе и живяха около 8 години при майка.
Аз отидох при майка (тя вече живееше сама), след един бой, сама, без деца, щото моето голямо и щото нямаше къде да отида, все пак се върнах в бащиния си дом. Ами след няколко дни ми каза да се връщам при мъжа си...
Виж целия пост
# 469
Честно, Аида, направо съм без думи. Аз една дъщеря имам и безумно много я обичам. Не вярвам тази обич да се промени с времето, да не говорим пък как разправят, че внуци се обичали дори повече от децата. Как ще оставя някакъв боклук да я ползва за боксова круша, умът ми не побира...
Виж целия пост
# 470
Просто си представям как изчитам на майка ми това, което сте писали. Тя няма да издържи докрая, толкова ще се вбеси... За далеч по-софт посегателство над моята личност ще вдигне държавата ако трябва,космоса даже и ще съсипе когото трябва...Почти не преувеличавам Simple Smile . И в същото време върл противник на агресията под всякакви форми. Бих искала да съм като нея,бих искала и дъщеря ми да ѝ прилича...
Виж целия пост
# 471
Бъркаш.
Никой не ти казва, че нещата не са ОК, никой. Напротив, всеки ти казва, че всичко е нормално, че при всички е така. И особено като мен, си израстнал в семейство с насилие и горе-долу само това си видял... И като потърсиш помощ от другия ти най-близък - родителя ти, и той ти каже, всички мъже са такива, тоя ще го оставиш, другият може да е още по-зле... М?

Избор е, за това няма спор.
Само да допълня, червени лампи е имало при мен още от самото начало, за които не си давах сметка разбира се, но домашното насилие в същинската му форма започна на около 8-та - 10-тата година, а детето беше в детската градина.
Дали наистина никой не ти е казвал? Приятели, родители, близки хора, които те виждат да страдаш и ти казват, че всичко е ок? Или ти си крила от тях подробности, което пак означава, че си знаела, че са нередни. Да не пиша пак всичко за приятелката ми, която освен аз, дето съм пробвал какви ли не начини, вкл. съм и сипвал и с големия черпак след като нищо друго не работеше, майка и беше силно притеснена и е виждала много по голяма част от състоянията и,  имаше и други приятели на същото мнение.
 Да погледнем една произволна такава тема от форума - авторката пише първи пост с изложение на проблема, след което получава много коментари на 100% казващи едно и също, след което вариантите са два - или изчезва след първия или най много един два поста, или почва упорито да го защитава.
Така че за мен оправданието нямаше кой да ми каже не върви.
Виж целия пост
# 472
Форумът е друго.
Аз го открих много късно. И ми помогна въпреки това.
Ами вече споменах няколко пъти реакциите на майка ми.
Добре. Най-големият приятел на мъжа ми, след като му казах, че ме ударил и ми е направил еди си какво, каза, че лъжа, че той не е способен на това...
И още има, не ми се навлиза в подробности, а и няма смисъл да продължавам да се обяснявам.
Виж целия пост
# 473
Ами моята майка е такава. Джекил и Хайд. Ти гадна, ту добра. Писала съм в една тема за майките. Когато разказах на психоложката за майка ми, тя ме попита:
На кого ти прилича?
Замръзнах - на него. Някой, който вечно ме кара да се доказвам, колко го обичам и никога не е достатъчно.
Аида, снощи ми се обади един от най-добрите му приятели. Ама как така ще се разделим, как така не го обичам? Аз съм го предизвикала...Накрая му затворих. Като вържа две и две, той само пред него се е отпускал да ми прави скандали.
Виж целия пост
# 474
Почти всеки неусетно повтаря модела, който познава и в който е живял. Удивяваш се, когато виждаш, че има и друго, друг вид отношения.
Чета темата, която е болезнена и признавам, ме натоварва психически. Въпреки че не съм била жертва на физическо насилие.
Защо не си тръгват жените... Пасивност, ступор, страх, неувереност, инерция...
Трябва нещо силно да те разтърси, за да тръгнеш.
Виж целия пост
# 475
High speed, това е нещото, което не мога да си обясня - защо родителите ми не ме защитиха, когато отидох при тях. Най-тъжното е, че ти постоянно търсиш вината в себе си. И си казваш, че ето, те не са те защитили, защото ти не си им обяснила достатъчно добре, че имаш нужда от тях.
В моето семейство насилие никога не е имало, и караници дори не мога да си спомня, спокойно здраво семейство. Аз съм смятала насилието за недопустимо. Но за сметка на това съм научена да се боря, да не се отказвам при първата трудност. И това ми изяде главата, щото го спасявах тоя брак сума ти време. И най-важното е, че в даден момент се виждаш отстрани и осъзнаваш, че си в класическата схема на жертва и насилник, където той ти насажда вина, а ти вярваш, че е прав и си виновна. И пак не можеш да направиш следващата стъпка, защото четеш новини за поредната убита и се питал ти ли ще си следващата.
Освен това чисто практически ти си казваш добре, аз ще избягам, а после? Дори и да намеря закрила, ще трябва да ходя на работа, децата ще ходят на училище, уязвими сме...разказвам всички тези неща, защото нещата просто не са еднопластови. И обичайно ти не живееш в постоянен ад и тия дълги периоди на спокойствие те заблуждават,че всичко се е оправило.

Аида, на мен терапевт, специалист, ми каза и то пред него какво толкова, малко преиграваш, не те е ударил толкова силно. И аз в един момент си казвам, че явно аз нещо не съм наред и явно аз, а не той, съм причината това да се случва.
Виж целия пост
# 476
Ами след няколко дни ми каза да се връщам при мъжа си...

И ти върна ли се?
Останала съм с впечатление, че си адвокат. Имаш финансовата възможност да си наемеш жилище, за законовата да не говорим – много добре знаеш какви права и възможности имаш в един такъв случай.
Действа ли, или се върна да търпиш?
Виж целия пост
# 477
Първото усещане е точно като капан!
Капан, в който сам си се натресъл, незнайно как.
В семейството си нормално си със свален гард, някой беше казал, поне отначало, влизаш с идеята, че се прибираш на сигурно място, при приятел, партньор, любим. И в един момент се осъзнаваш, че си затворен. Да, на теория изборът е лесен: тръгваш си. Ама не съвсем: същият този насилник е прекрасен баща, има страхотна връзка с децата, те го обожават. И започват съмненията - дали пък нещо не си внушаваш, дали правилно си преценил критичната ситуация, дали пък "партньорът" наистина не е имал лош ден и просто си е изпуснал нервите, още повече, че след време се извинява.
Искаш да си тръгнеш, но не искаш да лишиш децата си от грижите му към тях - от целувките за лека нощ, от умението му да ги успокои, когато са сънували кошмар и т.н.
Виж целия пост
# 478
High speed, това е нещото, което не мога да си обясня - защо родителите ми не ме защитиха, когато отидох при тях. Най-тъжното е, че ти постоянно търсиш вината в себе си. И си казваш, че ето, те не са те защитили, защото ти не си им обяснила достатъчно добре, че имаш нужда от тях.

Ами не, ще я потърся в тях. Ще ги обвиня, че не ме обичат достатъчно, ако ще и дори само пред себе си да го кажа, а не на тях. Звучи ужасно егоистично, но точно това е начинът според мен една жена да се измъкне от подобен капан - да започне да разсъждава егоистично, да поиска нещо по-добро за самата себе си, да включи инстинкта за самосъхранение. Айде, аз съм вече на достатъчно години, оттук нататък едва ли ще ми се случи нещо подобно, но определено отсега говоря с дъщеря си, дано хване дикиш.

Възхищавам ви се, момичета, които споделихте, че сте преминали през това и сте успели да се откъснете, коя рано, коя по-късно. Аз се имам за силен характер, но не знам дали бих могла.
Виж целия пост
# 479
Ами след няколко дни ми каза да се връщам при мъжа си...

И ти върна ли се?
Останала съм с впечатление, че си адвокат. Имаш финансовата възможност да си наемеш жилище, за законовата да не говорим – много добре знаеш какви права и възможности имаш в един такъв случай.
Действа ли, или се върна да търпиш?
.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия