Доста неща си обясняваме с това, че е бил в дом за медико-специални грижи до деветия си месец, тъй като са го оперирали от заешка устна и не е имало кой да се занимава индивидуално с него.
В началото имахме големи трудности да го приспим и да го сложим в кошарата.
С времето позатихнаха, но въпреки всичко и до днес си ляга с нежелание в кошарата. Или лягаме да спим с него и после го местим като заспи, или го слагаме директно в кошарата и след известно мрънкане заспива в нея. Но за целта не трябва да сме в стаята. Иначе се глези и плаче да го вземем. Приспиването на ръце е мъка.
От няколко дни постоянно се събужда и иска да е при нас в леглото. Но много трудно заспива, ужасно се върти, става, ръчка, рита и не знам изобщо дали му се събират 4-5 часа сън така. За нас да не говорим. Снощи се усетих, че има афинитет към гладки материи като сатен и шушляк и му дадох едно шалче, което да държи. Налапва палеца на единия пръст, а с другата ръка си играе с шала. Пъха си го в ушенцето и така се успокои и заспа. Но не знам дали пък няма да му стане някаква мания това.
Прави ми впечатление, че всички играчки много бързо му омръзват. Постоянно иска нови неща, играе за малко и после захвърля. Сега най-дълго се заиграва с разни купички и кутийки, в които слагам бисквитки или нарязани ябълки. Физически е много активен. Тича, катери се, даже и на доста опасни места. На ден ако не падне поне 2 пъти, ще е цяло чудо.
И въпреки това трудно се изморява.
В книжките почти не се заглежда. От много време имаме такива с животни. Но сякаш не са му интересни. Как казват крави, котки, овце не сме го научили.
От годинка казва различни срички. Ма-ма, ба-ба, но повтаря по седмица примерно и после спира. Все едно ги е забравил. Сега е на вълна "даам" и ломоти много на неразбираем език.Иначе много добре разбира всичко. Понякога реагира адекватно, друг път се инати. И много ни имитира какво правим ние. Включва се да чисти с нас, да прибира прането итн.
Не знам дали тази негова голяма активност и неуморност не е свързана с бавното проговаряне. И изобщо не знам дали в случая това е сериозно изоставяне. Може би и аз съм виновна, че бързам за всичко да му угодя, за да не плаче и така да не го провокирам да говори. Моля за съвет жените с повече опит.