Навън може да трещи и да вали, а ЯНУРЧЕТО на топло в мама сладко спи!

Аз стигнах до извода, че качването на килограми, стриите и задържането на вода са малко Божа работа. Разбира се, правилното здравословно хранене и движението са супер, както и мазането против стрии иии все пак. Ако кожата е предразположена, няма спасение. Имам много близки, които буквално са гладували по време на бременността и все едно от въздуха качват по 20 кг., та сякаш малко си е до структура. Но това да не ви плаши, килограми се свалят, живи и здрави бебенца да имаме, другото е лесно.

За раждането - аз съм на принципа - няма бебе дето да е останало вътре! По един или друг начин всички излизат. Би било супер ако е леко и приятно раждането, ако не е - пак ще го изтърпя, важен е резултатът, няколко часа (пък дори и ден) и на шиш да ме въртят, ще го изтърпя. Ако се наложи секцио - секцио. Важното е и беб и аз да сме добре накрая. Техниките на дишане са много хубаво нещо, мисля да опитам, но като цяло за облякчаванр на раждането смятам да разчитам основно на епидурална. След като съвременната медицина го предлага, ще се възползвам с удоволствие. Така де, като ходя да ми лекуват или вадят зъб не казвам “докторе давай, ще търпя 😃 “

Аз съм съгласна с вас относно секцио/естествено.
Аз, както става ясно, предпочитам да родя естествено, живот и здраве, но ненавиждам войната секцио-естествено, която се подхранва и от специалисти. Намирам за отвратително насаждането на вина в жени, които малко или много са уязвими в този период. Царува схващането, че оперативното раждане е лиготия, символ на жена, която не иска да я боли, мания на жени, които искат децата им да са определена зодия, което е безкрайно обидно спрямо всички жени, защото има други предпоставки, за раждане секцио. И колкото и тъжно и срамно да звучи, усещам, че ми влияе подсъзнателно и макар че по принцип ни се водя, ни се карам, ми остава едно гадно, лепкаво чувство на това, че не съм направила всичко възможно.
Иначе от край време съм на мнение, че естествено раждане понякога хич не протича естествено и в такъв случай секциото е по-добрата алтернатива, а същото ми каза и докторката последния път.

Мъча се да се движа, поне два-три километра на ден, но вчера не ми се получи разходката, понеже чакам 15 минути права пред Спийди, което беше достатъчно да ме заболи кръста и да ми се допишка, та си свърших работата и се прибрах.

bybiboo, може би си права, ще взема да си купя нещо по-приятничко от поредната мазнина за дупе и корем.

Ей сега имам лекции, после си довършвам списъка за пазаруване и отиваме да завършим козметичния пазар за бебока. Седи ми преобладаващо в дясната част на корема и поняка така застава, че имам чувството, че като си сложа ръката буквално цялата си я хващам в шепа и ми става едно миличко, че остава още малко време и независимо дали е секцио, естествено, в моя си град или някое затънтено село, скоро ще стана майка и ще си имаме детенце.

Аз съм 14-15 кг плюс в края на 35-та седмица. Мажа се с крема на мустела, с него мазах и предната бременност. За сега поне нямам нови стрии. Имам си достатъчно стари от пубертета.
Проблема ми е сладкото и това че само лежа, но няма как. Не остана много.
Баткото беше секцио по спешност - крачетата започнаха да излизат първи. Сега бебето пак е седалищно. Вина няма как някой да ми насади за секциото. Както се е наложило така съм родила. Не знам защо някои си мислят, че е песен секциото. Кремна операция си е, възстановяването си боли.
И едното и другото болят, важното е да са ни живи и здрави накрая.

Добро утро и от мен💐
Относно раждането...Съм настроена като Rayli.. Welt... Важното е всичко да мине добре. Независимо по какъв начин. Настроила съм се (уж), че ще изтърпя няколко часа.. В името на децата.. На нас.. Знам колко щастие ще им подаря с раждането на сестра им. ММ също има огромна нужда от нея след загубата на баща си.. Някак си това ще бъде моето "изпитание", което ще понеса за да донеса щастие и обич вкъщи❤️
И мен ме дразни вечния спор - нормално /секцио! Колкото и да се настроиваш за нормално.. Винаги може да премине в секцио, ако нещо се обърка!
Най-важното е да запазим спокойствие(до колкото е възможно), да мислим за бебче в момента на болка,да се отпуснем и да изтърпим някак..
И мен ме е страх..Като ми кажат : "Ееее, ти нали си раждала 3 пъти.. Лесна работа!"  или нещо от сорта.. Ами не е така. Всяко раждане си е индивидуално. Нормално е да има притеснение.. Страх.. Напрежение.. Ще се постарая да се събера и да направя най-доброто за мен и бебка на момента в процеса на раждане..
Стриии нямам и не се мажа.. Имам само от 1вата бременност и те са ми достатъчни като за всичките 4ри..Мсзах се с какво ли не тогава и пак.. След  това не са ми излизали нови с другите бебета

И аз съм на мнение, че това мерене на п***и кое е по-по между ражданията и как се нападат майки за това коя как е родила. И при двете има болки... Аз даже се страхувам повече от секцио, защото все пак е операция. В момента само се надявам зверчето да се обърне, но в крайна сметка всичко е Божа работа и каквото стане 🤗

Добро утро и от мен. Аз като че се бях настроила повече за секцио. Да, вярно че е операция и е по-трудно възстановяването след това, но какво гарантира, че естественото раждане ще е леко и ще щракам с пръсти после? Секциото е по-планирано, по-предвидимо и според мен по-щадящо от към дългосрочни ефекти. Разбира се съм на ясно, че има как и там нещата да не са съвсем по план. Но много ме плаши перспективата да се мъча часове наред за естествено раждане и накрая пак да ме срежат.
Та аз си правя някакви планове, но ще видим докторът и бебето какво ще кажат в крайна сметка Ако докторът прецени, че ще е естествено- ще действаме така. Началото на януари трябва да изчистим с него концепцията.

Аз се мажа с бадемово масло, предната бременност ползвах мустела (ама не бях от най-редовните), не ми допадна и минах на зехтин. Сега бадемовото ми се вижда много по-добре. С килата съм нагоре 8-9, но си имах останали, та накрая пак ще стигна тези на предната бременност както е тръгнало или 1-2 по-малко в най-добрия случай. Стрии нямам досега, но аз си имам по бедрата и дупето от пубертета. Надявам се да не излязат по корема, ама мисля, че ако ще излизат, с каквото и да мажа е все тая.
Аз предния път ходех по лекции, никога не съм се подготвяла с план или подобни за раждането, единственото което запомних и си повтарях беше да слушам какво ми казват акушерките по време на самото раждане. Но тогава имах някакво вътрешно усещане, че всичко ще е наред. За разлика от сега. От както съм забременяла всички предчувствия и представи свършват с края на бремеността. Имам чувството, че еда ли не ще се гътна тогава. Бях сънувала няколко съня с един мотив - как си зарязвам детето след раждане, а майка ми обяснява на някой за тромбоза след раждането и ампутация на крака. И десет дни по-късно на това място ми се появи разширената вена. И бебето се обърна седалищно. Никога не съм отричала секциото, просто нещо вътрешно ми подсказва, че не го искам за мен, все пак е операция с всичките си рискове.  Не че естественото няма...Лекарката каза, че ако не се е обърнало до 20 дек да мисля дата за първите дни на януари. Не искам и дата аз да избирам, ама...Психически се чувстам ужасно.
Поне приключих с ходенето на работа, трябва да избера с какво ще изписват детето, да изпера нещата, да видя какво още ми трябва за багажа. Имам ехограф в четвъртък и се надявам тогава да ми се вдигне настроението.

Като вече настояща майка искам да Ви кажа, че раждането е само началото на майчинството. Майка не те прави самото раждане, или начина по който сте родили, а грижите, жертвите, безсънието и притесненията, докато малкото бебе стане голям човек. Осиновителките са не по-малко майки от естествено родилите жени. А колко майки, които родиха естествено после зарязаха децата си, заради друг мъж или да ходят в чужбина. Никога не допускайте някой да ви вкара дори мисълта, че сте по-малко майка.
Моят син е роден със секцио, изцяло поради изброените по горе "лигави" причини. Ами 8 години по-късно едва ли би ме сменил за друга майка, която да го беше родила естествено. Децата няма да ни обичат по-малко, като са родени секцио.
Сега пак избирам секцио пожелание. Имам си мои доводи, които се припокриват с мнението на Dreaming_girl + още няколко, но ще си ги оставя за себе си, за да не изглеждам като феновете на естественото раждане, които се чувстват длъжни да убедят целия свят, че тяхното мнение е истината и всичко трябва да се случва по техния начин 😃

Здравейте и от мен. Аз като подготовка изгледах лекциите на Елена Василева и мисля, че са доста полезни. Никой не знае как ще протече раждането, но не пречи да сме подготвени. Начина на дишане през различните етапи на раждане е доста важно, ако човек може да се спомни за тях, когато дойде момента. Тук също препоръчват план за раждане. Как си го представя майката, за да не се пропусне нещо, защото ако не си кажеш какво искаш, никой няма да го вземе предвид. Ако не кажеш че искаш водно раждане, няма да ти го предложат, защото за тях е допълнителна работа.
Моето първо раждане приключи със секцио, поради липса на родова дейност 10 дена след термина. Да видим сега какво ми е подготвила съдбата 😊 Важното е накрая всичко да завърши добре и да си гушкаме здрави бебчета.

Моята бебка на по-предния преглед беше се изпънала хоризонтално. Правих стойки за обръщане на бебе - на 4 крака на земята и незнам дали от тях, но сега вече се беше завъртяла с главичката надолу. Не съм усетила кога се е обърнала, само преди няколко вечери като се къпах имах чувството, че виждам как й е изпъкнало гръбчето от дясната страна на корема ми. Оказа се вярно де. Тук не предлагат такива екстри като ехограф и мидуайфката ми мери корема с един шивашки метър, а позицията определя с напипване. Малко ми е комично, ама какво да се прави.
А за стриите се мажа само с чисто бадемово и кокосово масло всеки ден, за сега нямам уж.

Дами, поздравления за интересната дискусия. Да си здрава и да имаш здраво бебенце - това ми се струва най-важно. Как ще се роди - това вече зависи от конкретния случай, възможности, желания и т.н. Всички крайности, сравнения и назидателни поучавания могат да породят чувство на вина, ако нещата не вървят "по план" или "както при другите". В крайна сметка всеки е свободен да избере как и къде да роди. Това не те прави нито по-малко майка, нито повече майка.

Здравейте и от мен, момичета. На всички желая от сърце повече добри новини и скоро да отшумят всички притеснения. Така е често, все нещо ще изскочи да ни притесни.
Аз не усетих назидателен тон в книгата на Олга Дукат. А съм от групата на родилите със секцио и го приех като разяснения какъв е най-естественият и полезен процес. Даже мъчно ми ставаше на моменти да чета на какво ниво е грижата за майките по време на раждане в някои части на света докато сравнявам тук какво се случва често. Аз си мечтаех за естествено и когато трябваше да приема новината за секцио, го приех. Не бих жертвала живота на детето заради някакво мое голямо желание. А и всички го казват, аз потвърждавам: когато си видиш детето, чуеш плача му, дадеш му първата целувка, всичко друго се забравя и губи значение. И аз съм на този принцип: каквото имам да изтърпя, ще го изтърпя. Какво са няколко дни болки и трудности на фона на години най-чиста любов. Тези дни ми е емоционално да гледам снимките от 4-те години живот на първото ни дете. Толкова бяхме уплашени в началото, смазани от умора, по празници недоспали с малко бебе с колики. Толкова бързо минава времето, толкова безценни са всички моменти. Щастлива съм, че ще насладя на всяко първо нещо пак. Сега съм мого по-спокойна, защото знам, че всичко минава и заминава, ако изходът е щастлив, разбира се.
Та самата Олга ражда едва третото си дете естествено и минава по този път явно не случайно, вече помага на много жени да разберат защо си заслужава да търсят по-доброто място за раждане за себе си. Книгата завършва с няколко лични истории на родили майки с нея и човек съвсем осъзнава, че намеренията и желанията са едно, какво ще се случи е друго. Никой не може да ти гарантира безпроблемно раждане, често се налага да вземаш и трудни емоционални решения по време на раждането. Аз имам приятелки, които от страх си избират секцио, не искат и да чуят за други варианти. Всеки има право на това решение. Въпросът е да си информиран и да е осъзнато. Та в книгата чудесно са описани етапите на естествено раждане и кои сигнали вече са за тръгване към болница, пак ще чета. Имам чувството, че нищо няма да помня към момента.
Бях тонове в 32 седмица, за щастие всичко беше нормално. Бях и на среща с лекаря, който трябва да ме изражда, за щастие засега всичко клони към шансове за естествено раждане след секцио, но както каза той: ако видя притеснителни сигнали по време на раждането, отиваш на секцио, не мога да гарантирам на 100 процента естествено раждане.  Осъзнавам го и нямам очаквания. Вдъхна ми доверие, дано всичко мине според надеждите ни. Искам да се приберем живи и здрави двете с малката. Замери околоплодните води, белега, видя плацентата, позицията и теглото на бебето. Каза, че очаква максимум 3600 кг бебе до термин. Ще отсъства заедно със заместника си в дните около Нова година, дано мъничето не реши тогава да се яви на света. Много се надявам да прескочи декември като опция.
Засега нямам стрии, скоро не съм осмелявала да се тегля. Скоро съм на преглед и излизам в 45 ден болничен преди раждане. Другата седмица започвам да стягам багажа да е до вратата, а дано го използвам през 2022 година.

Момичета много сте прави за раждането, важен е крайния резултат, а именно всички да са живи и здрави!
Да се отчета и аз, вчера бях на преглед 35+1, бебето тежи 2700 според измерванията на докт. Плацентата е 1 степен и имам дата за секцио на 28ми декември, дано я дочакам.
За справка на размерите, 2700 ми се вижда завишено, баткото ми се роди в 37+3 2760гр.
Каквото такова, важното е да сме живи и здрави.

Здравейте, момичета! При мен нещата миналата седмица излезнаха от контрол. В понеделник на 29.11 се наложи да родя със спешно секцио в 32-а седмица. Бебо, казва се Антон, се роди 1300г и за съжаление ще е в кувьоз неизвестно време. Всичко стана много бързо и неочаквано, не съм имала никакви проблеми и оплаквания през бременността, просто изведнъж се установи, че кръвотока към бебо се е променил и той почти не се храни. Пиша всичко това, за да ви обърна внимание да сте чувствителни към вътрешните си усещания, аз се почувствах изведнъж много притеснена, обадих се на лекаря, без никакви оплаквания и ето какво излезна. Дано детенцето ни започне да наддава и да се развива добре и да можем да си го приберем живо и здраво вкъщи. На никого не пожелавам това, през което преминаваме със съпруга ми. Успех и здраве на всички ви! ❤🍀

eltigan, Честито бебче💙 Това е и първото ни в темата. Нека бъде много здрав, много късмет да го преследва и да бъде все така борбен, както е сега! Наистина това е било, най-правилно за него и бързо ще наддаде грамчета и ще се гушкате съвсем скоро😇💙