Щастието ни е в пряка връзка с вниманието и обичта, получени от бащата в детска възраст.

Научните открития през последните години потвърждават категорично, че таткото има ключова роля за позитивното развитие на детето.

Колкото по-ангажиран е бащата, толкова повече децата свикват да формират пълноценни връзки с другите. Нещо повече – децата с грижовни татковци демонстрират по-висок коефициент на интелигентност и се представят по-добре в училище, а след това и в университета.

Макар че до неотдавна ролята на бащите не е подробно изследвана, в последното десетилетие учените много активно наваксват с интересни открития по въпроса. Така в научните среди започва официално да циркулира терминът Dad Effect, или буквално "ефектът на таткото".

Много интересен факт е, че "ефектът на таткото" започва да се наблюдава още в бебешката фаза на развитие. Според едно научно изследване от 1991 г., децата на една годинка демонстрирали по-добри когнитивни способности, когато на едномесечна възраст са получавали много внимание от бащите си.

На по-късен етап децата с грижовни татковци се социализират по-успешно и са по-харесвани.


Според организацията Zero to Three ("От нула до три") бащината грижа спомага за това децата да развиват по-добри езикови и комуникационни умения, да се образоват по-добре, да са по-уверени в себе си и да имат по-добри социални контакти като възрастни. Мъжете, които активно участват в отглеждането на бебетата и децата, също така имат по-малко конфликти със своите партньорки.

Всички тези открития хвърлят нова светлина върху това, че не само майката, но и двамата родители имат еднакво отговорна роля за щастието и за успешната реализация на едно дете. И дават допълнително самочувствие на бащите, които се чувстват неуверени и "не чак толкова важни" или които по една или друга причина са заели периферна позиция в живота на децата си.