Случи ми се нещо странно XXV

  • 87 072
  • 773
# 105
Многото смъртни случаи, може и да са карма, може и да са урок за конкретен член на семейството. А може и просто всички души от т.нар. гроздове да са избрали сходна продължителност на животите си.
От това, което съм чела аз, всички души, които ги засяга 1 и също събитие, участват в обсъждането й отвъд. Примерно, за смъртта на много малки деца, много често това е урок за родителите. По темата препоръчвам книгите на Силвия Браун, много от нещата, които обяснява тя, на мен ми звучат логични. Мога да преразкажа 1 от нейните истории, свързана с детската смърт, ако ще ви е интересно.
  Да, разкажи я ако може на мен би ми била интересна.
Да разкажа и на мен какво ми се случи преди миналия месец.
В къщи сме с мъжа ми, той лежи на единия диван във всекидневната, аз на другия диван и гледаме телевизия.
По едно време аз много ясно чувам зад мене момчешки глас да вика "Мамо, мамо", стреснах се, поглеждам инстинктивно зад мен естествено нямаше никой. Мъжа ми видя, че подскочих и ме пита какво ти става, викам "Ами нищо, какво да ми става".
Миналата година родих преждевременно момченце в 6 месец на 15.11., но за съжаление то не успя да се пребори и 45 дни по късно почина Sad
Съжалявам за загубата Ви. Ще разкажа историята, но не се хващайте за нея и не си внушавайте, че вината е във Вас по някакъв начин.
Накратко жена, която преживява няколко спонтанни аборта, и доколкото си спомням, родено детенце също умира, отива на сеанс при Силвия Браун. Прави и се регресия, и вижда свой минал живот, в който остава новородено на стълбището на сиропиталище.
Виж целия пост
# 106
За коя книга на Силвия Браун говорите ?
Виж целия пост
# 107
Тъй като съм ги чела отдавна, нямам спомен точно в коя от книгите й съм го чела. Мисля, че е в "Изцеление от предишни животи", но може и да е някоя от другите й книги.
Виж целия пост
# 108
По повод минали животи искам да споделя нещо. Аз съм разказвала тук как имам ясен спомен, все едно ми се е случило вчера, как тичам по павирана улица с дълга бална рокля, коса на нисък кок и широка шапка с нещо пред лицето, може би дантела - не знам, вдигам ръка и хващам кола - явно файтон (преди няколко вечери с мъжа ми го разнищвахме). Всичко сочи към 30-те години на миналия век, пътят беше широк като за голям град, но колата беше само една в далечината. Усещането ми е за богатство, но самота. Това ми е в главата буквално цял живот, откакто се помня. Лицето не си виждам, единствено това и че бързам за някъде. Сега обаче откакто родих второто си дете буквално ми се наби в главата спомен от средновековна къща, много бедни, но много щастливи, с две деца около огнище, вечеряйки. Усещането ми е за много щастие, независимо от усещането за крайна бедност.
Хора, аз се определям като човек в добро психическо здраве, знам, че мозъкът ни си играе понякога, но наистина търся обяснения за тези “спомени”. Не съм гледала такива филми, не съм и чела. За последния въпреки, че не виждам лица, съм убедена, че съм с мъжа ми и двете ми деца, с които сме семейство сега. Изключително странно ми е, наистина все едно вчера са ми се случили събитията. Едното отговаря на средновековието, дори разглеждахме макети на селски къщи, в действителност 1:1. Другият - както казах, към 30-те години на миналия век.
Виж целия пост
# 109
Мъжа ми е много интересен. Той "уж" не вярва. Но често ми казва, не е късно, всичко ще стане. Днес му казвам: трябваше да се срещнем по рано, защо не ме намери по рано(заедно сме, просто се намерихме на по големи години), щяхме да имаме завидна младост, а, той: Ще имаме, не е късно. Просто ще е другия път. И ме шокира. Уж, аз съм вярващата, а той не. И после като опитам да завържа разговор по темата ми казва: Ай, стига глупости.
А, като се изтърве и ми казва: В другия живот ще е.... А, уж не вярва.
Пп И не, не ме бъзика. Казва го сякаш го мисли и после го забравя. Странно е. Не е бъзик.
Виж целия пост
# 110
По повод минали животи искам да споделя нещо. Аз съм разказвала тук как имам ясен спомен, все едно ми се е случило вчера, как тичам по павирана улица с дълга бална рокля, коса на нисък кок и широка шапка с нещо пред лицето, може би дантела - не знам, вдигам ръка и хващам кола - явно файтон (преди няколко вечери с мъжа ми го разнищвахме). Всичко сочи към 30-те години на миналия век, пътят беше широк като за голям град, но колата беше само една в далечината. Усещането ми е за богатство, но самота. Това ми е в главата буквално цял живот, откакто се помня. Лицето не си виждам, единствено това и че бързам за някъде. Сега обаче откакто родих второто си дете буквално ми се наби в главата спомен от средновековна къща, много бедни, но много щастливи, с две деца около огнище, вечеряйки. Усещането ми е за много щастие, независимо от усещането за крайна бедност.
Хора, аз се определям като човек в добро психическо здраве, знам, че мозъкът ни си играе понякога, но наистина търся обяснения за тези “спомени”. Не съм гледала такива филми, не съм и чела. За последния въпреки, че не виждам лица, съм убедена, че съм с мъжа ми и двете ми деца, с които сме семейство сега. Изключително странно ми е, наистина все едно вчера са ми се случили събитията. Едното отговаря на средновековието, дори разглеждахме макети на селски къщи, в действителност 1:1. Другият - както казах, към 30-те години на миналия век.
Единственото, за което не съм сигурна е, дали с настоящото си семейство сте били пак в същите роли и в предишни животи. В повечето случаи, наистина се прераждаме с едни и същи души, но в различни роли. Примерно, аз видях в един сън, че съм била майка на сегашния си брат, ама от ония строгите задушаващи майки. В този живот съм го оставила "да си троши главата", колкото и да ми се иска да го наставлявам.
Виж целия пост
# 111
Не ми е много ясно как се прераждаме с едни и същи хора нали всеки умира по различно време 🤔 или някъде там горе седим и чакаме всички да измрат за да се групираме за новата конфигурация 🤔
Виж целия пост
# 112
Не ми е много ясно как се прераждаме с едни и същи хора нали всеки умира по различно време 🤔 или някъде там горе седим и чакаме всички да измрат за да се групираме за новата конфигурация 🤔
Правя уговорката, че съм чела различна литература по темата и съм си формирала обяснение, според прочетеното. Не твърдя, че е 100% истина, то няма и как да се докаже.
Но, веднъж напуснала един живот, душата не се преражда веднага (с малки изключения). Така че, да, има известно изчакване. Освен това, като казвам същите души, то може да не означава на 100% всичките ти роднини. В едно прераждане има задължително една нова душа (с която не си се прераждал преди), една много близка душа (с която си се прераждал много пъти), и една тъмна душа (т.е. такава, която се е преродила веднага след предишното прераждане). За останалите души около теб, много зависи от твоя и техния план на живота. Някои от тях е много възможно да са ти близки отвъд, но да не сте се прераждали заедно.
Виж целия пост
# 113
Не ми е много ясно как се прераждаме с едни и същи хора нали всеки умира по различно време 🤔 или някъде там горе седим и чакаме всички да измрат за да се групираме за новата конфигурация 🤔

Ох, знам, че е спам, .....но много ме разсмя. Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 114
Може би времето тече по-различно от другата страна
Виж целия пост
# 115
Или както беше коментирано, нашата представа за това как тече времето и действителността са много различни
Виж целия пост
# 116
crazy_chicken_leg, бих помолила да споделиш поне една книга,която си прочела за душата на човек.Точно сега имам огромна нужда от такава литература.И за да не е спам,преди 20 дни загубих моят най-любим човек на този свят,моят баща.Миналата седмица след като сложих детето ми да спи,излязох на терасата да взема няколко дрешки от сушилката,бях точно на вратата на терасата. Изведнъж усетих мокри капки по ръката си,все едно някой ме напръска и изглеждаха точно като капчици,като сълзички.Силно вярвам,че има "нещо" след смъртта.Проверих след това нито имаше вода на терасата,нито дрехите бяха мокри,нито пък валеше дъжд ,по лявата ми ръка бяха капките,тоест от към стената .Просто няма от къде да се появят тези капки.Много силна връзка имахме помежду ни и вярвам,че ми е показал ,че е около нас .
Виж целия пост
# 117
crazy_chicken_leg, бих помолила да споделиш поне една книга,която си прочела за душата на човек.Точно сега имам огромна нужда от такава литература.И за да не е спам,преди 20 дни загубих моят най-любим човек на този свят,моят баща.Миналата седмица след като сложих детето ми да спи,излязох на терасата да взема няколко дрешки от сушилката,бях точно на вратата на терасата. Изведнъж усетих мокри капки по ръката си,все едно някой ме напръска и изглеждаха точно като капчици,като сълзички.Силно вярвам,че има "нещо" след смъртта.Проверих след това нито имаше вода на терасата,нито дрехите бяха мокри,нито пък валеше дъжд ,по лявата ми ръка бяха капките,тоест от към стената .Просто няма от къде да се появят тези капки.Много силна връзка имахме помежду ни и вярвам,че ми е показал ,че е около нас .
Пратих на ЛС.
За да не е съвсем спам, ще разкажа една история.
Преди години много исках да отида на бригада в САЩ, заради тогавашния си приятел, защото как без него 3-4 месеца, нали. Обстоятелствата бяха такива, че родителите ми нямаше как да ме финансират с нужните средства и постоянно мислех и обмислях какво точно да направя, за да се случи. Бях на косъм на се откажа вече и една нощ сънувам починалия си дядо. Стоеше на една много висока планина, без път без нищо и ми казва "Ела при мен". И аз шашната - "Ама как да дойда, то е много високо, няма как да го направя". И той ми казва, че мога и че той ще ми помага. После започна: "Стъпи тук, хвани се там...". Докато накрая не се оказах най-горе, а него, разбира се го нямаше. Събудих се толкова надъхана, знаех, че той ме пази и ми помага от там, където е. Много бързо след това нещата се наредиха и аз заминах. След това не съм го сънувала, но баба често го сънува, особено в тежки за нея моменти.
Виж целия пост
# 118
crazy_chicken_leg, бих помолила да споделиш поне една книга,която си прочела за душата на човек.Точно сега имам огромна нужда от такава литература.
...
Пратих на ЛС.
За да не е съвсем спам, ще разкажа една история.
...
Не мисля, че ще е спам, все пак си засяга темата. На мен също са ми интересни такива книги, а предполагам не съм само аз. Grinning
Виж целия пост
# 119
Добре, пиша ги и тук, ако съм в нарушение и ме изтрият, ще ви ги пращам поотделно.
На Силвия Браун - "Живот от другата страна", "До другата страна и обратно", "Изцеление от предишни животи".
На д-р Майкъл Нютон - "Пътят на душите", "Следите на душите".
И блогът на Стефи Божилова, която провежда регресии - http://www.stefibozhilova.com/?cat=1347
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия