Случи ми се нещо странно XXV

  • 86 176
  • 773
# 765
Скрит текст:
Аз изобщо не се стряскам от такива неща,случват се откак почина миналата година съпругът ми,но аз си знам,че е той и това не ме плаши.Една февруарска нощ толкова трополеше и хлопаше силно,че се ядосах и му казвам-добре,айде събори къщата,то се е видяло,че няма да се спи и след малко спря и заспах.
Имаме голям компресор в гаража,три пъти го е пускал,докато правя нещо наблизо,единият път бях даже с племенницата,стряска ме,понеже звукът е много силен и като се включи изведнъж направо подскачаш,няма как да се пусне сам,има копче,което трябва да се натисне,за да тръгне.И други случки имам,но.....сеирджийките в темата съвсем ще ме вземат за мръднала Kissing Smiling Eyes.
А не те ли натоварва някак това присъствие? Аз минах през същото и в един момент, когато се насъбраха повече странни случаи наведнъж, ми действаше много потискащо. Изпитах облекчение, когато намерих рационално обяснение за един от тях.
за мен това не са странни случаи,а неща,които ми е дадено да виждам и усещам в повече, отколкото е нормалното човешко възприятие и логика,и е абсолютна привилегия и благодат да знам,че още е тук. Това ми дава спокойствие, за да не ме убие мъката,мъжът ми си отиде неочаквано, в разцвета на силите си.
Виж целия пост
# 766
Да, но трябва да го пуснете да продължи напред, защото и за вас и за него не е добре да е закотвен между двата свята.
Виж целия пост
# 767
Да, но трябва да го пуснете да продължи напред, защото и за вас и за него не е добре да е закотвен между двата свята.
И как точно го задържам да не го направи? За да е още тук той има причина.
Виж целия пост
# 768
Вие сама казахте - като е тук и ми е спокойно и не тъгувам толкова. Тоест вашата тъга и нужда от него, го задържа между двете нива. Знам колко е трудно, но трябва да го пуснете. Не е добре за него да стои "заклещен". Той вече е приключил с този си живот и трябва да отиде при душата, за да продължи към следващия.
Виж целия пост
# 769
Леле. За няколко дни,разпокъсано,докато детето спи,успях да прочета повечето от вас. Настръхвам, особено от крушата и снимките  на светлината от камерата. Регистрирах се,за да ви разкажа някои от моите странни неща. Дълго ще е,съжалявам,нямам идея как да ги сложа в скрит текст 😆

Започваме от нещото,което няма как да забравя. Лятна вечер,2008г. С едно гадже сме седнали на една пейка и се любуваме на звездите. Ясно небе,наоколо нямаше много светлини,та звездите се виждаха чисто. Изведнъж,както си говорехме,замръзнахме и само гледахме. Нещо се движеше в небето много бавно. Беше кръгло,с няколко червени светлини по края,които се въртяха. Не беше сателит,те нямат такива "лампички". След няколко секунди,както си летеше плавно,се олюля и се изстреля нагоре. Изчезна. Братовчедка ми също го беше видяла,няколко седмици по-рано,прибирайки се втора смяна от училище. Интересното е,че няколко години по-късно,когато питах тогавашното ми гадже дали си спомня случката,той каза,че не помни. Братовчедка ми също каза,че нямало такова нещо. А аз съм убедена,в това,което видях. Беше истинско.

Когато бях в детската градина имах един много дълъг период,в който всяка вечер сънувах едно и също нещо. Няма да ви занимавам с подробности от съня,само ще кажа,че винаги изтръпвах,защото в края на съня се озовавах сама в гората и нямаше никого. Не си спомням как спрях да го сънувам,но определено беше дълго време и още си го спомням.

Няколко пъти ми се е случвало да сънувам,че ми пада зъб и след това някой близък човек си отиваше. Последно сънувах в началото на тази година. След около седмица дядото на мъжа ми почина.
Друга история. Когато родих,в болницата ме настаниха в стая с едно момиче,с което в последствие станахме близки. Децата ни имаха няколко часа разлика и имахме много общи теми. След като ни изписаха, се чувахме само онлайн,не се бяхме виждали на живо. Но една вечер я сънувах,че идва пред входната ми врата, с детето на ръце, каза ми,че мъжът ѝ я е оставил. Отишъл си е,останала е сама. Доста се разстроих,когато се събудих,някак си усещах,че не е като другите сънища,всичко беше много реално. И реших да я проверя дали е добре. Видях,че на профила ѝ има жалейка и че мъжът ѝ е починал. Не можах да повярвам.

А това ще го споделя с вас,защото знам,че на повечето ви се е случвало. Аз също бях скептична,но наистина, докато не го преживееш,няма как да повярваш.
Много близък приятел на мъжа ми се самоуби. Мъжът ми го понесе много тежко. Няколко дни след загубата му, вкъщи се случи нещо много странно. Може би си има разумно обяснение,но чак такова съвпадение? Обядвахме в кухнята и гледахме ТВ. Дистанционното беше в другия край на масата. Както си говорехме,звукът на телевизора се усили до 100. С мъжът ми се спогледахме учудено,но го намалихме и продължихме да се храним и да си говорим. След това отново се усили до 100. Попитах го дали си прави майтап,но той попита дали не съм аз. Намалихме го отново. След това започна леко да се усилва 22,23,24... И аз попитах 'това Симеон ли е',а мъжът ми каза 'Ако беше той,щеше да намали звука', при което звукът отиде до 10. Мъжът ми каза 'Симеоне,спри се' и спря. Няма да обяснявам,че сама в кухнята не влизах, и че ТВ се включваше самичък посред нощ в продължение на доста време. Накрая го изключихме от контакта, защото се ужасявах.

А последното е от днес. Съседката,която живееше в апартамента до нас,беше на 67г., имаше белодробно заболяване и за кратко време се влоши много. Аз ѝ помагах с доста неща, носех ѝ храна,купувах ѝ каквото ѝ трябва. Много се радваше на дъщеря ми,тя също ѝ се усмихваше. За съжаление около Коледа(2021) почина. Днес,докато хранех малката(14 месечна),тя погледна в средата на стаята,усмихна се и помаха с ръка,след което продължи да гледа към ТВ,все едно нищо не се е случило. Позачудих се дали съседката не е дошла на гости,защото и друг път се е случвало дъщеря ми да се усмихва в нищото,но черешката на тортата беше,когато излязохме от нас и във входа миришеше на апартамента ѝ,който има една особена миризма и няма как да замирише,ако не се отвори входната ѝ врата. Ключът за тях е вкъщи, а децата ѝ живеят в чужбина. 
Това е засега Grinning
Виж целия пост
# 770
Не си спомням дали съм писала за тази случка. Внезапно почина бащата на моя приятелка, с него много обичахме да си говорим, бяхме близки. Той много обичаше да готви, беше поел изцяло готвенето у тях. Та, беше починал преди два-три дни. Не помня дори дали беше минало погребението. Аз готвя вкъщи, правя кюфтета. Тръгвам да счупя яйце в каймата. Незнайно как яйцето пада на пода. Изчистих го, продължих с каймата, второ яйце, приключи на пода. Не съм несръчна и рядко изпускам нещо, но изпуснах и трето яйце. След това нещата се успокоиха. Сигурна съм, че чичо Петьо се шегуваше с мен.
Виж целия пост
# 771
Хорааа, много ма кефити и ма е страх да ва чета 🤪 Някой трябва да пусне нова тема Simple Smile
Виж целия пост
# 772
Сега се сетих...Много близката приятелка на майка ми почина, скоро стават 40 дни, и точно последният път, когато я видях, тя заговори точно за знаци от мъртвите, конкретно за случка, сякаш покойният й мъж й давал знак...Дали е възможно това да е било предзнаменование, че и нейният край наближава?
И според вас, има ли нещо вярно, когато се казва, че починалия, еди кой си негов близък е дошъл и го е прибрал?! Аз самата неволно, когато разбрах, че тази приятелка на майка ми е починала, казах, че съпругът й я е взел при себе си.
Виж целия пост
# 773
https://www.bg-mamma.com/?topic=1449656.msg44824075#msg44824075
Заповядайте в новата тема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия