Случи ми се нещо странно XXV

Да ви разкажа по повод желанията. Преди 100 години сме на лагер в Смолян. Разхождат ни насам-натам. Отиваме в една пещера, не бях ходила преди, бях супер впечатлена, казва се Ухловица. Там, на края на тунела, който е проходим, има нещо като малко езерце... или локва:) Казаха да си пожелаем нещо и да хвърлим монета. Бях на 14, пожелах си нещо, страшно тъпо както се оказа след години нямаше изобщо никакъв изглед да се сбъдне и честно казано, изобщо не знам от къде ми дойде в момента. E, сбъдна се след 10 години. Обаче: внимавайте какво си пожелавате. Естествено, няма как да се знае дали на това се дължи, но на Фонтан-а ди Треви много мислих преди да си пожелавам:)
Един път съм намирала банкнота от 50 Евро (в чужбина съм), беше на рождения ми ден. Иначе нищо не намирам, ама съм голяма блейка по принцип

Аз никъде не съм го чела това, напротив винаги съм ги възприемала като късмет. Преди 5 г спрях да ги приемам позитивно.
От личен опит и при мен те са вестители за неприятности, предупреждения. Преди за започне един доста тежък период в живота ми, имаше серия от монети и и пари да намирам, месеци преди това. Тогава още не бях схванала какво е значението им лично при мен. Когато ми се случи втора серия с намиране на пари/монети в кратък период и последва друго значимо събитие в живота ми, схванах.
И започнах да наблюдавам каво се случва, когато намеря монета, дори да е една. Винаги следваше нещо неприятно, вест или случка. Не ги вземам вече. Но при мен дори само факата, че съм я видяла, пак си е знак.

Не е моя случка но ми е разказана по повод руската църква.
Майка си пожелава да не кара сина й казармата. Обаче го вземат. След кратко чупи крак и дефакти не кара казармата .

На мен са ми казвали също, че намерени дребни монети, особено жълти не е хубаво да се вземат, на безпаричие е.
А лично считам, че към парите трябва да се отнасяме с уважение и не би ми било комфортно по пода в къщи да се търкалят пари и да ги прескачам все едно не са там.

Снощи реших да звънна на приятел, с когото не сме се чували повече от месец. Тъкмо да натисна да го набера и в същата секунда той ми звъни, чак се стреснах. Едновременно сме решили да се чуем.
Преди няколко дни ми се случи нещо странно. Мъжът ми и детето гледат по някакъв спортен канал състезание по женска борба. Понеже не ми беше интересно, поглеждам от време на време и слушам с половин ухо. Видях че тази в червен екип изравни с другата и двете имаха по една точка, след няколко секунди пак поглеждам и пишеше 1:0. Питам ги моите кога са ѝ анулирали точката, а те с досада ми отговориха, че няма такова нещо и резултатът си е в полза на другата. Докато им обяснявам как е станало и се чудя аз ли нещо не съм в ред, червената направи точно същата хватка, която обрисувах и получи точка, с която изравни.

Имам няколко странни съвпадения напоследък. В рамките на една седмица като пазарувах две сметки излязоха 39,39 и 57,57. И днес си викам, абе няма как да е случайно. Редуцирах ги до едноцифрено число и ми излезе 6 и на двете.
Освен това напоследък (от около 1, а може и 2 години) виждам много често еднакви часове и минути. Примерно 12:12 и т.н.
И последно - преди около 2 седмици времето рязко се развали. Цялото небе беше покрито със сиви облаци. Аз отивах да подписвам трудов договор и си мислех как имам късмет, а не мога да се зарадвам; че не се чувствам щастлива и т.н. В един момент си помислих (това към бог): "Не искам нищо друго, просто бъди до мен". Погледнах към небето и видях слънцето да се процежда през една дупка в облаците, която приличаше на двойно сърце. Има такива бижута - едно по-голямо сърце и едно по-мъничко в горната му част. По принцип, не обичам хората да се захласват и във всяко нещо да виждат знамения, но изживях този момент като по-специален. Още повече, че по време на медитацията, за която съм разказвала тук, стигнах до моите духовни водачи през слънцето.

И на мен постоянно ми се случва това с числата.Дори бях махнала часовника на тв.
Наскоро мислено отправях молитви за мои си проблеми и като вдигнах поглед към небето имаше едно единствено малко облаче ,което ми заприлича на кръст 🙏🏻

Касовата бележка от преди малко 🤔
A като снимах беше 16:16 😁

Чувала съм, че когато човек вижда еднакви числа, както е при вас, означава че неговите ангели пазители са около него или се опитват да покажат нещо.

Мен ме преследва числото 13. В началото на годината имах лошо преживяване около това число, свързанонс бременност и сега пак към бременна. И отново навсякъде виждам 13. Поглеждам часовника 17:13 примерно, спирам видео/песен и все във времето има 13 секунди или минути. Докато чакам нещо играя една игричка на телефона, хоп погледна колко хода остават - все 13... Непрочетени имейли - 13.
Вече почвам да се притеснявам, съвсем сериозно.

13 е на късмет , всички се страхуват от числото, но няма причина , ще видиш ще ти донесе късмет. Бъди здрава, щастлива и спокойна

Имах нужда да го чуя. Много ви благодаря! ❤️

Преди много, много години, ученичка в 5-6-7 клас някъде, в час по история. Учителката ни разказва урока по история за някаква древна битка. Прелиствам аз учебника по този материал и попадам на рисунка за тази битка. Тя си говори. В този момент се озовавам до колене в някакво море и виждам пред себе малко по напред дървен боен кораб ( нещо като галеон, но те са по-късно ) килнат настрани в няква плитчина в морето. Между мен и кораба е морето, водата е на места синя , на места червена, мисля че имаше трупове. Брегът е зад гърба ми, където май се води и основната битка. Аз подразбирам че съм мъж, облечен с някво оскъдно облекло като кожени каиши. Не се виждах, а виждах с неговите очи. Но най - запомнящо и контрастно ми бяха шумотевицата и жегата. Беше слънчево, през деня и  адска жега, слънцето ме изгаряше, шлем ли имах, що ли , но главата ми вреше. И адска врява, мечове ли дрънчаха, хора викаха ,нищо което да разбера или запомня , че то за секунда. Но беше някаква какафония, но откъм брега, зад гърба ми. Бях спокоен ( не знам кой род да ползвам ), въпреки че имах усещането че всеки момент ще падна във водата, само тази жега ме изгаряше. В този момент се връщам в класната стая, пълна тишина, само учителката си говори и си беше нормална температура.
Никога повече не ми се е случвало такова нещо. По врачки, ходжи, баби и т.н не ходя, 2 пъти по стечение на обстоятелства съм била на регрес с човек, който води - нищо, абсолютно нищо. Имах много дежа вю моменти тогава, но и те с времето поизчезнаха., а и четох някакво научно обяснение за тях, за някакви процеси в мозъка. Но жеги винаги ми е било трудно да понасям, чувствам се зле в тях.

Cezariana, мисля, че спонтанно си се върнала в друг живот, вероятно си била сънлива и уморена и се е случило от самосебе си. Регресията е точно това- опит да се отпуснеш до степен, че мозъкът да пусне контрола.

Супер интересно. На мен ми се е случвало няколко пъти да виждам минали свои прераждания. Последното беше на обущар във Франция. Писала съм тук.

Все пак носим ДНК с памет, може би затова помним живота на предците ни...

Повишаваме градусът на странност: винаги, когато съм под силно напрежение и като цяло животът ми е станал страшен, започват да се припознават в мен или твърдят, че съм бил на места, на които не съм бил. Като студент имах такъв период и на няколко пъти чувах за студент от моя роден град, който бил лош квартирант и носел моето име /градът е малък, името е доста рядко срещано - ще бъда впечатлен, ако по едно и също време в друг малък град е имало двама души от същия малък град и с едно и също не особено популярно име/. Отделно хора ме питаха защо съм ходил на дадено място и когато отговарях, че не съм, ми се сърдеха, че ги лъжа - били ме видели!

В момента пак съм в такъв период и наскоро някакъв човек ме сбърка със свой познат. Отговорих, че не съм съответния човек, но се замислих - имам доста лесен за запомняне вид и даже се е случвало след изпит с над 100 човека да бъда поздравен на следващия ден от онзи, който е провеждал изпита с думите "Здравейте,  колега. Вие бяхте на изпита вчера", съответно макар и да вярвам, че вариантите за лице не са безкрайни и имаме някой двойник някъде от гледна точка на лицеви черти съм силно скептичен, че двойникът ми ще има същата физика и лице като мен. Може да се намери някой с лице като моето, но едва ли ще е и със същия ръст, тегло и прочее белези, които ме правят разпознаваем. Не се майтапя - такъв образ съм, че втори като мен едва ли има, а ако има, едва ли в момента е в същия град - макар и да съм в по-голям такъв, какъв е шанса предвид големината на планетата ни и бройката населени места?