Случи ми се нещо странно XXV

Аз съм вярваща, работя в отделение за стари хора с деменция, имаме огромен брой с Ковид, при все това не желая да се ваксинирам, но аз нямам страх от смъртта, да, естествена реакция е при неразположение да отида до аптеката, за лекарства облекчаващи симптомите, но никакъв страх от смъртта. Напротив, мисля че след смъртта, ще отида на по-добро място и винаги казвам:
,, Да бъде Божията воля в моя живот ''

Защо, ти страхуваш ли се? От какво по-точно?
Не е само до вяра. Реално каквото и да правиш, няма да избягаш от това, което е писано.
Затова малко по-спокойно.
И да, много хора са наплашени - за болниците.

Здравейте,
Темата е доста интересна и в последните дни чета назад всички отговори. Та, реших и аз да споделя една моя доста странна случка.
Бях на 15-16 години и доста често ми се случваше да усещам странно чувство на определени места. Отивам на гости на приятелка, където винаги като съм ходила стоим на втория етаж на къщата, където и те с майка й всъщност си живеят. Въпросният ден обаче, по някаква причина ме покани на първия етаж. Пристъпвам аз фоайето, вече съм на прага на стаята и усещам нещо нередно. Не беше страх, а по-скоро усещане за тревога и нещо не както трябва. И й казвам: "Аз няма да вляза тук, тук нещо се е случило". И я питам какво точно е станало там. При което, тя леко смутена казва: "Тук лежеше баща ми, докато беше болен, и тук почина".
В последствие, се пречупих и съм влизала няколко пъти на въпросния етаж. След първоначалното усещане, повече не съм се чувствала по този начин.

Спамим.
Не е въпросът, че аз се страхувам, а ти не се страхуваш според твоите думи.
Въпросът е, че казваш, че вярващите не се страхуват от болести и смърт.
А това не е вярно, но няма да се караме .

Здравейте, включвам се отново с друга случка за която се сетих (съответно ще се радвам да чуя и друго мнение по въпроса ).

Тази случка е от преди 3-4 години.
Живеехме в една квартира (аз, сестра ми и майка ми). Една вечер, когато вече сме си легнали - аз при майка ми в спалнята, а сестра ми в другата стая. Вратата на спалнята беше от онези старите със стъкло откъм горната част, ако се сещате какво имам предвид. Както и да е, лежа си аз, гледайки си някъде в пространството и изведнъж с периферното зрение виждам през стъклото на вратата как някаква слаба бяла светлина пресветна и заедно с това се чу сякаш се пръсна някакво стъкло...
Майка ми се разбуди, защото тя също чу звука и попита какво беше, като ѝ обясних какво съм видял и станахме да проверим, помислихме си, че лампата в коридора е изгоряла и се е пръснала или нещо такова.
Уви, нищо такова? Лампата съвсем наред, нищо счупено, сестра ми в другата стая, спейки си нормално.
Ами, почудихме се, огледахме, но нищо.
Мина се малко време, позабравихме случая, та така до една вечер, (беше декември покрай празниците)
когато аз и майка ми бяхме сами вкъщи, аз с настинка и температура.
По едно време майка ми отива до кухнята да натопи едни чорапи в оцет, заради температура ми и изведнъж просто чувам как някакво стъкло се пръска... (същият онзи звук) Помислих си, че майка ми е счупила чаша или нещо такова и се провиках, питайки я какво стана, а тя изведнъж започва да плаче, при което аз се изстрелях в кухнята, заварвайки я свита на пода от страх... Беше се уплашила много. Обясни ми, че както била клекнала, докато натопявала чорапите и изведнъж за части от секундата видяла как някаква бяла светеща топка се спуснала и се пръснала в ръцете ѝ...
Беше същото, което и аз видях, обаче през стъклото на вратата, а не директно.
Доста сме си говорили за това в продължение на времето, но все още не можем да си обясним какво беше.
Ще ми се да чуя и ваши мнения по този въпрос.

Доста съм чела за тези бели топки в темата, коментиращите казват, че след среща с тях забременявали.

Авторът е от мъжки пол, а и са минали 3-4 години, не е споменал майка му или сестра му да са забременели скоро след случката.

Просто споделям, може пък топчето да не е било, където трябва да бъде.

Не, нито една от тях не е забременяла до този момент.

Искам да напиша мое мнение за това, че ако се страхуваме от нещо, го привличаме. Според мен, ако имаме някакво събитие в съдбата си, ние по някакъв начин го предчувстваме и се страхуваме по тази причина. Впоследствие, когато ни се случи, казваме, че сме го привлекли с мислите си.

Аз пък мисля, че просто паранормалните и странните неща се явяват на хора със силна и отворена психика. Аз например, колкото и да не вярвам в тези неща, ако случайно ми се падне да видя нещо извън реалността, вероятно няма да го преживея психически.

Serendipity, интересно ми е по коя линия и с коя компания е станало това. Аз от известно време се ужасявам от самолети, защото много катастрофи стават поради адска небрежност и некомпетентност.

Wizz Air
Но полетът беше вътрешен в скандинавска държава, през зимата. Бяха стъпили тук съвсем от скоро - лятото, да обслужават само вътрешни полети и цените  бяха 3 пъти по-ниски от местната компания. Никога повече.
Те се отказаха де, вече ги няма, не могат да се справят със зимните полети и условия тук. Трябва опитност, която летците на Wizz Air нямат, не могат да приземяват самолетите при зимни условия.

Нашия случай го писаха по вестниците, после имаше още няколко случая, когато не са могли да кацнат и компанията вече не обслужва полети тук. Но в нашия случай пилота се надцени и реши, че ще успее да ни приземи, за малко не ни уби. Опита втори път, а още от първия станя ясно, че в такава буря не умее да управлява самолета, камо ли да ни свали на земята, и накрая за капак се оказа, че имаме гориво само за 40 мин, заради самонадеяните му опити. Успя на друго близко летище да кацне и добре, че успя. Имаше и силен сняг и вятър, не е за всеки да приземява самолет в такова време.
Не че някога вече ще пътувам с тях, ако ще й безплатни билети да раздават.


Само глупаците не се страхуват. Здравословна доза страх е присъща на психично здравите хора  хора

И реално, можеш да промениш много неща. Не всичко е написано. Дай защото каквото е писано да става да се носим безволно и безотговорно по-течението. Мечтите не се сбъдват с лежене на дивана и с искане.
 Да, има писани неща, но има и каквото си напишем.

Абсолютно никакъв страх не изпитват само хора с премахната или увредена амигдала в мозъка. Наблюдаван е случаят на такава жена, наречена пациент SM-046.
А това с бялата топка е интересно. На наши съседи се беше случило да излезе подобно нещо от контакта. Оказала се кълбовидна мълния, която обикаляла из стаята и накрая им беше стопила касетофона.

Най - после логично обяснение.