Как процедирате при проблем в отношенията с дългогодишен приятел

Публикувана: 15 ноем. 2021, 01:47 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2021, 12:39 ч.

6 025
88

alen mak - Ентусиаст

Ентусиаст

# 75 1 дек. 2021, 20:04 ч.

И аз мразя да говоря по телефон, предпочитам писане или на живо. Също мразя и да ми прекъсват сериал или вечеря.
Но въпросът е принципен.. Сега не ти е удобно да говориш поради причина, после връщаш обаждането. Ако човекът ти е важен. Иначе се стига до: "Няма по-зает човек от този, който не желае да те види".
А трябва и да помним, че не сме вечни и после/утре/когато имам време може и да не дойде никога. И за двама ви.
Иначе времето показва кой е приятел и кой - само познат. Не чепатият характер или временните неудобства.

Виж целия пост

Нарцùса

Редовен потребител

# 76 1 дек. 2021, 20:51 ч.

Ако коментирате още случая отпреди 2 страници - няколко човека се опитаха да намекнат, че хората може секс да са правели, ама не - сериал, та сериал, кое му е важното.
Дори и сериал да е, не е работата в сериала, а в свободното време. Ако цял ден съм мятала кашони и ръцете ми треперят от преумора, да ми звънне някой, който просто скучае, и впоследствие да ми прави коментари на приоритетите - ще се постарая коментарите да са заслужени.
Аз се радвам, че моето обкръжение предпочита писането, преди да звънне. За да има обаждане при нас в ерата на цифровата комуникация, значи въпросът е спешен. Как си определено не е такъв въпрос.
Между другото, забелязала съм нещо друго. Хората може да ме питат как съм, но очакват да чуят, че съм добре, за да ми кажат те как са в детайли. Безкрайно ги разочарова, ако аз имам нещо за казване и взема, че подробно рапортувам на приятелския въпрос.

Виж целия пост

Dry Desert

Потребител

# 77 2 дек. 2021, 13:57 ч.

Не съм съглъсна с писането в социални платформи. Някои хора толкова са обвзети да комуникират по този начин, че са забравили как да общуват. Те забравят дори как се говори по телефон. Имах една позната и я разкарах. Тя искаше постоянно да си пишем, а като й се обадя по телефона, казваше ми, че просто е забравила да общува по телефона вече. Да допълня още нещо - тя дори не можеше да подбира точните думи, които да изрече. Също така, че й е било много странно и неприятно. Писане може да има, когато човек е много зает и по-късно, ако си му се обадил и те познава добре от какво се интересуваш, ще ти напише в някоя социална платформа отговор и ще се извини, че не може да говори по телефона.

Виж целия пост

EmmaT

Пристрастен

# 78 2 дек. 2021, 14:04 ч.

Да се чудиш как са общували преди изобретяването на телефона.

Между телефон и текст предпочитам второто. Между телефон и на живо - пак второто. Изобщо, телефонът ми е последна опция.

Виж целия пост

happy doc

# 79 2 дек. 2021, 14:09 ч.

Не забелязвате ли, как в последно време хората просто не общуват на живо..Всеки е забил поглед в телефона, навсякъде....работа, кафета, градски транспорт, магазини.
Чакам с нетърпение откритието деца да се зачеват онлайн.😄

Виж целия пост

Нарцùса

Редовен потребител

# 80 2 дек. 2021, 14:13 ч.

Цитат на: EmmaT в чт, 02 дек 2021, 14:04

Да се чудиш как са общували преди изобретяването на телефона.

И аз това щях да питам.

Цитат на: EmmaT в чт, 02 дек 2021, 14:04

Между телефон и текст предпочитам второто. Между телефон и на живо - пак второто. Изобщо, телефонът ми е последна опция.

И аз така.
Телефонът бива с много уговорки, ако е за трансселищен контакт. Не съм съгласна обаче да ми прави фасони някой от квартала, който няма време да ме види, но има време да ми звънне 'да ме чуе'. Както на него не му е удобно да си вдига задника от дивана и да иде до кръчмата заради мен, така и на мен не ми е удобно да говоря с него по телефона.

Изобщо, последните страници са яко тропкане, че не се уважава нашето удобство, но пък яко неуважение към чуждото.

Виж целия пост

Dry Desert

Потребител

# 81 2 дек. 2021, 14:17 ч.

Цитат на: happy doc в чт, 02 дек 2021, 14:09

За съжаление, е така. Не искат да общуват на живо. Телефонът е най-важното нещо за тях. Дори ако мине някой познат около тях, няма да го видят, защото са забили нос в телефоните си.

Виж целия пост

Фри

# 82 2 дек. 2021, 22:43 ч.

Цитат на: -Нарцùса- в чт, 02 дек 2021, 14:13

Цитат на: EmmaT в чт, 02 дек 2021, 14:04

Да се чудиш как са общували преди изобретяването на телефона.

И аз това щях да питам.

Цитат на: EmmaT в чт, 02 дек 2021, 14:04

И аз така.
Телефонът бива с много уговорки, ако е за трансселищен контакт. Не съм съгласна обаче да ми прави фасони някой от квартала, който няма време да ме види, но има време да ми звънне 'да ме чуе'. Както на него не му е удобно да си вдига задника от дивана и да иде до кръчмата заради мен, така и на мен не ми е удобно да говоря с него по телефона.

Изобщо, последните страници са яко тропкане, че не се уважава нашето удобство, но пък яко неуважение към чуждото.

Темата не е за "някой от квартала". Темата е за "Дългогодишен приятел" и проблем.

Виж целия пост

Нарцùса

Редовен потребител

# 83 2 дек. 2021, 22:47 ч.

Аха, а как едното изключва другото или го изключва само на нас кат' не ни изнася? Същото като с телефоните и чатовете.
Ако ще се придържаме към темата, такива индивиди - злобни и подиграващи - не бих нарекла приятели и не се сещам за човек, който би. Дори в обкръжението си не бих ги търпяла.

Виж целия пост

Фри

# 84 3 дек. 2021, 22:35 ч.

Добре, ние говорим за другите, които смятаме че са били дългогодишни приятели, а не някакви други.
Аз колкото и да е глупаво - при проблем се цупя и мълча. И си страдам, но си трая... Късам тихомълком, трия комуникации, тел. номера и т.н. Въпреки че не е по моя вина Проблемът. Мисля, че веднъж нещо като е счупено няма оправяне. Дори и да се залепи, ще е нещо различно, няма да е същото, няма да е истинското.

Виж целия пост

JoyfulCompany

# 85 3 дек. 2021, 23:06 ч.

Цитат на: -Нарцùса- в вт, 30 ное 2021, 12:48

Цитат на: JoyfulCompany в пн, 15 ное 2021, 08:52

Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване.

Това няма нищо е оправдание. Много голямо нещо си е даже, но кривият няма да си признае, а ще омаловажава до откат, че и след това.

Не е оправдание. Имах го предвид преценено от страната на прошката, не от страната на грешката.
Изключително индивидуално е кое е "няма нищо", а и може да се промени с времето.

Скрит текст:

Личен пример за промяна на перспективата с времето - като тийн приключих с най-добрата ми приятелка, когато доброволно ми призна, че се е целувала с гаджето ми на един купон, на който мен не ме пуснаха. След 15 години никаква комуникация и взаимоотношения случайно се видяхме и заприказвахме и се оказа приятно. Аз бях запомнила, че сме се отдалечили, защото се задвижихме в различни компании. Тя още носеше вината от постъпката си, която се наложи да ми припомни. Всъщност беше ми направила огромна неволна услуга, защото същият онзи маймун хич не беше стока, а и забремени следващото си гадже, преди то да завърши гимназия. Постепенно и без да го насилваме подновихме приятелството си и в момента отново е един от най-близките ми хора.
Имам много лични примери и за "няма неща", които преценявам като такива на момента, претегляйки цялото приятелство и засега нямам съжаления. Горчиви думи и постъпки съм получавала почти от всеки, а и аз съм раздавала. Умението да мина чиста и лека нататък, когато си струва, за мен (като фабрично сръдлив човек) е ново, но ми доставя искрено удоволствие. Но става с говорене.

Виж целия пост

Нарцùса

Редовен потребител

# 86 4 дек. 2021, 07:36 ч.

С това също не съм съгласна.
След време би могла да го прецениш, че е нищо и най важното - човекът се е променил и е осъзнал, че е в грешка спрямо теб, както е и в твоя случай. Като тази преоценка не е изобщо задължителна. Към момента е било нещо голямо за теб и това е важното.

Няма как да живея с идеята, че след 5 години може да мисля друго, затова ще взема да преглъщам боклучаво поведение, понеже хората си имали причини. И аз имам причини.

Виж целия пост

JoyfulCompany

# 87 4 дек. 2021, 10:00 ч.

Не съм живяла с идеята какво може да бъде след N години и да преглъщам, и не апелирам към това.

Нюансите, които имам предвид, са:
1. Спокойно можех да приоритизирам миналото лошо пред новото хубаво и да не беше се случила втората итерация на приятелството. Но времето беше измило лошото. Спокойно мога да приоритизирам и сегашното лошо пред сегашното хубаво. Разговорът понякога измива сегашното лошо.
2. Да, някои хора са способни да осъзнават и да се променят, понякога след години, понякога веднага, ако им се даде шанс. Ако никога не дадеш шанс, никога няма да разбереш способни ли са.

Въобще не съм за оставане в прогнили кораби, а за проверка дали има здрави спасяеми части по тия кораби, преди да се напуснат. Не безброй проверки, но поне една. И под проверка нямам предвид предубедено дебнене, когато и без това си набрал, а едно "хей, аз виждам пробойна тук, а ти?". При отричане, омаловажаване, извъртане, агресиране или "да, има дупка" и липса на действие за поправка - сбогом.

Виж целия пост

Нарцùса

Редовен потребител

# 88 4 дек. 2021, 12:39 ч.

Е, мисля, че никой от нас не е в такава степен спрял или злопаметен. А които са - не общуваме с тях.
Пиша в темата от позиция на правила опити и на убеждавана постоянно да гледа доброто, шансовете, позитивното, 'имало причини'. От моя гледна точка в повечето случаи не си струва опитът, както и повечето все пак предприети опити свършват с едностранни усилия и нова издънка. По думите на околните и на пишещите в темата - и техният опит е същият.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Политиката на България - епизод осем

430 332
18 990

Актуални теми и общи дискусии

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

1 667 227
50 591

Актуални теми и общи дискусии

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

997 642
24 921

Актуални теми и общи дискусии