Защо честитим празници на близките си в сициалните мрежи?

  • 1 647
  • 38
Здравейте,
   напоследък ми прави силно впечатление нещо, което виждам все по-често в социалните мрежи – Facebook, Instagram, TikTok и т.н. Хора честитят празници на своите близки чрез публични постове, при това с лично обръщение към самия човек.
Например: „Скъпо мое дете, благодарна съм, че си част от живота ми...…“
   И тук започвам да се чудя – а детето къде е? Не е ли точно до Вас? Понякога дори е толкова малко, че вероятно няма профил в социалните мрежи и не може да прочете написаното. Същото се случва и със съпрузи, партньори и други близки хора - публикация с лично обръщение към човека, който в този момент може да е точно до Вас на дивана.😊
   Разбирам напълно желанието да споделим празника с приятели, роднини и познати. Това е чудесно. Но тогава публикацията не трябва ли да е насочена към тях "Скъпи приятели/роднини/близки .....................".  Когато обаче пишем: „Скъпо мое дете…“, „Любов моя…“, „Мило мое…“ и т.н., обръщението е към конкретния човек.
   И точно това ми е интересно – какво Ви мотивира да го направите публично, вместо просто да кажете същите думи директно на човека?
   Не питам с критика и в никакъв случай не осъждам. Всеки има право да изразява емоциите си по начина, който му носи щастие и аз го уважавам.❤️ 
   Просто ми е любопитно какво стои зад това - социален тренд, навик,  или нещо друго?

Наистина ми е интересно да чуя как го виждате Вие.
Виж целия пост
# 1
Виждам го като тяхна работа.
Всеки сам решава как, дали и кога да честити на близките за него хора (независимо дали става въпрос за роднини или приятели).
Виж целия пост
# 2
Най-забавно е когато пишат послание за някой, който няма ФБ или за малко дете: "ти осмисли живота ми, ти си всичко, как съм живяла без теб" и т.н., а то детето на 5 г. и нито има ФБ, нито може да чете.😆
Виж целия пост
# 3
Виждам го като обществен проблем, който доказва, че хората масово изглупяват,  губят способността си да общуват на живо, подценяват риска и опасностите, които носят социалните мрежи, не могат да разграничават реалността от виртуалния свят, запълват празнини, търсят одобрение и затвърждаване, внимание и съчувствие на неправилното място, търсят внимание, и мнооого други.
Виж целия пост
# 4
В социални мрежи честитя празник само на хора, които няма как да ги видя лично и не са сред най-близкия ми приятелски кръг.
Намирам за смешно да поздравяваш например във фейсбук човек, с когото живееш заедно, или ще се видиш по повод на празника.
Но факт е, че много хора намират това за смислено, щом го правят.
Виж целия пост
# 5
То да е само честитки … качват се некролози, също жалейки или свещи за профилна снимка.
Защо бе? Защо?
Виж целия пост
# 6
Ама това, че някой е постнал честитка за близък човек с когото живее, не означава че преди това не му е честитил празника на живо, вкъщи!
И на мен ми се е случвало преди да честитя на някоя приятелка или колежка, и по-късно през деня да се видим, и пак да й честитя.
В един момент спрях да честитя на когото и да било във Фейсбук. Може би от 8-9 години вече. Правя го по други начини.
На хора с които знам, че ще се видя същия ден, или човек с когото живея, им честитя face to face само.
Виж целия пост
# 7
Около нас непрекъснато слагат некролози, обяви и какво ли не по стълбове на ул. осветление, по дървета и т.н. "Социалните мрежи" от едно време.
Нищо ново под Слънцето.
Виж целия пост
# 8
Слагането на некролог го разбирам, защото това е начин да се съобщи за смъртта на близък човек на много хора, които иначе не биха научили, а някои от тях биха искали да отидат на погребението.
Но сърцераздирателни излияния да честитиш нещо на човек дето сутринта си го видял и по принцип си му честитил празника, както казах, ми се виждат леко странни.
Виж целия пост
# 9
Е, просто показност и търсене на внимание, какво да е друго?
То като цяло концепцията да излагаш на показ живота и отношенията си не я разбирам (то е филтрирано и изкривено така или иначе), но се навъди много сган, която се смята за интересна и неповторима личност... Пък всички правят едно и също накрая - вместо да изпъкнат, стават още по-безлични.
Виж целия пост
# 10
Ооо, аз се изкушавам всеки път да напиша коментар „Вие говорите ли си вкъщи?“ 😂 Като цяло от такива публикации веднага ти става ясно колко му е капацитетът на някого. Понякога обаче се смея с глас.
Виж целия пост
# 11
Нищо не бие поздрав на майка с патешки джуки и тежък грим, но пък в тюлена нощница ала Дева Мария, към 1-годишното й дете: "Благодаря ти, че ни избра!"
Виж целия пост
# 12
Съжалявам, но съм сигурна, че съвсем скоро това поведение, че бъде включено в учебниците по медицина и ще се добави към пристрастяванията като алкохол, наркотици, хазарт.
И ще ви кажа как се забелязва, че става отклонение: човекът не е готов да махне рождената си дата от профила си, защото това рязко ще намали броя на поздравленията, които получава. Човек отказва да направи настройка да не бъде писано по стената му и да не бъде отбелязван, защото това рязко прави социалната му “комуникация” и активност по-малка. Отказва да не поства лични неща в продължение на 1-2 седмици. Времето в мрежите започва да пречи на останалите истински неща.
Виж целия пост
# 13
Публичното демонстриране на внимание ( празници , обяснения в любов и прочие ) ми изглежда като театър за пред хората .
В моите очи - цирк .
Нелепо ми е .

Като имаш желвние да поздравиш , обаждаш се или пишеш на лични .
Виж целия пост
# 14
Търсене на внимание чрез демонстрация на уважение. За съжаление забелязвам, че хора, които са по-обрани и не харесват такива шумни изпълнения, биват притиснати да участват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия