Делене на сметки

Дренка, каквото и да е, на принцип със записване, броене и смятане, все ми е далече от семейство.

Именно, това разбирам под равнопоставеност. Ние сме минавали през различни периоди, с различни ангажименти и винаги всичко е било плаващо. В момента моят мъж е като теб - по-активен в почивните дни. През седмицата аз движа всичко, той само готви (менюто ни е основно месо със салата, така че му отнема не повече от 15 мин.). Никога не съм смятала точно колко минути съм участвала аз или той, нито пък считам, че нужно да готвим/чистим/перем заедно. Както аз, примерно снощи, ми остана време и направих салатата преди да се върне, нищо че през деня и бях оправила всички дрехи, и миялна, и прахосмукачка, и т.н. Като ми се е отворил прозорец, що не? Същото прави и той. Ако вечерта мине и види, че пералнята е спряла, няма да каже - моята работа за деня е свършена, отивай ти. Ще ги прехвърли в сушилнята без да каже нищо.

Неравнопоставеност е, когато единият никога не се включва в домакинството. Не защото не може да си разпредели задачите, а защото това е "женска работа" или защото го мързи и гледа да скатае, без да му пука, че това все пак трябва да се свърши и като не е неговия гръб, отива на твоя.

За сметките - при нас аз плащам всичко с картата, която е на мое име. Нито имам усещането, че съм прецакана от това, нито той се чувства по-малко мъж. Така или иначе парите ни са общи, никакво значение няма кой ги е платил. Когато и за каквото реша ползвам неговата карта. Ако не е вкъщи, праща ми кода за потвърждаване без да пита какво е това. Обратното също. Напълно излишно ми е да губим време в това каква точно е сумата за месеца, да я делим, да приспадаме за храна, за прах за пране и т.н. и след като теглим чертата, да си размятаме някакви суми по сметките, което е свързано и с допълнителни такси. А за кафе, ако ми поиска половината, направо ще му изсипя чашата във врата. Образно казано, не съм агресивен човек. По-скоро ще се попитам какво правя с този човек. 

П.П. Чисто от практична гледна точка. По-лесно ги следя като са от моята карта, защото нямам други плащания за битови услуги и се виждат с един поглед. Той служебно управлява 30+ имота и няма намиране на нашите като ми потрябва нещо.

По равно участие в домакинството е нещо като общ бюджет. Не е важно да се вади калкулатора или ролетката и да се мери, важното е да има някаква взаимна отговорност за домакинството, а не единия да си въобразява, че другия му е родител.

Именно, това имам предвид. Във всичко сме така, колкото за единия, толкова и за другия. Просто всеки върши това, в което е добър.

В моя случай само за секс.
Вчера и на водопроводчик се правих - запушен канал оправях.
Еми оправих го в края на краищата. Чудо голямо! Само мъж го можел...Айде, бе!
И домакинство въртя, и на работа ходя. Да не говорим, че 1 година след развода съм с положителен баланс.
Как да не си хвана ново гадже сега в тази ситуация...?!

В резюме - семейният бюджет де факто и теоретически е общ. С тази мода на двете карти (две банкови сметки), не е чак толкова общ. Въпреки че при развод поравно се дели. Наистина общ е всички постъпления да постъпват на едно място.
Проблем възниква при влошени отношения или черти на характера  като стиснатост. Тогава се водят грозни сметки. Всеки се успокоява, че си има нещо по сметките, да не се прецака. Има и такива двойки

За мен общ бюджет е да можем да харчим свободно от която и да е сметка. Не държим да са в една сметка, защото всичко се случва. Примерно миналата година моята банка имаше временно проблем и нямах достъп до парите си. Стават и грешки, не са един и два случаите, в които запорират сметките на хора, защото са ги объркали с други. Също и за различни случаи се иска лична сметка, така че няма как да нямаме на всяко име. Дали ще са карти, джобове, щом можем да ги ползваме, ги броя за общи.

При развод не се делят сумите по лични сметки. Не ме притеснява това, защото никой не си стиска неговите, а да опразва опразва другата карта. Достатъчно ми е докато сме заедно да се вижда, че всеки с желание допринася за семейството. Пък ако се разделим, всеки е достатъчно самостоятелен да се издържа.

Това не върши работа при такива като мен с две леви. Достатъчно самокритична съм, за да знам, че съм добра единствено в работа с дърво и ремонтни дейности. Но ако трябва да върша само това, в което съм добра, значи да седя и да чакам с месеци нещо да се счупи. Не бих го причинила на човека до себе си. Участвам във всичко, с опита човек придобива задоволително ниво на уменията си. Но пък при мъжете много често се използва като мотив - аз не мога да готвя, аз не мога да пускам пералня и т.н. Ми то и аз не можех, ама с постоянство се научих. Все пак сме големи хора, не може цял живот някой да ни гледа.

ММ е по- млад, а аз съм майчинство и гледам детето.
В момента има проблеми с крака, но дори и когато бе напълно здрав, го мързи да помага в домакинството.
Обича да му нося всичко в леглото, храната да е сготвена или купена , но оставена на масата, за да не ровел в хладилника.
Преди обичаше да чисти, но сега и това го мързи.
Обича да му се прислужва. Дори и боклука редовно забравя да изхвърли.
Той плаща сметките, аз купувам за ядене( познайте кой е вътре- аз, щото съм по- лакома, а и доста харча за детето).

Хм... всичко това има ли връзка с факта, че е по-млад? Затова ли се държи така?

Набърже сметнах при мен как е положението. И аз съм вътре. Не стига това, ами и по-дърт, а се обзавел с млада прислуга. Безсрамник. Нема справедливоссссс.

Не знам какво делите толкоз.
Парите за мен, сметките, прислугата и децата за него.
На мен ми е съвсем поравно.

Аз съм от тези, които получават много повече от мъжа си. Има и периоди, в които само аз работя. Имаме обща сметка, плащаме от нея. Това не ми е проблем.

А, не. Ти каза, че ти готви. Това е доста добре.

Е, как да не се делят? Дели се всичко, включително и пенсионните фондове.
Сега друг е въпросът, ако имате предварителна договорка.

Равена, за Бг става въпрос.

Готви, вози, плаща, обгрижва, домакинства, научи ме на редица рационализации. Но!
Вътре съм, кат ти казвам 😂