Здравейте! Съжалявам, че създавам изцяло нова тема, но не успях да намеря къде би било най-удачно да пиша. Ситуацията е следната - преди два дни докато се къпех напипах 5-6 подкожни топченца на дясната страна на вулвата. Снощи напипах даже ново, до входа на влагалището и то е най-неприятното като усещане. Усещам дискомфорт, дори си помислих че може да е от превръзките, нещо като обрив, но все повече започвам да се притеснявам. Преди ми е излизало по едно, в по-горната част и е минавало от самосебеси, но сега са си цяла броеница... Същевременно ми закъснява вече трети ден, теста ми от тази сутрин е с много бледа, направо въображаема чертичка, на която към момента въобще не разчитам. Имам си болки в яйчниците, почти постоянни. Болят си ме и гърдите, доста при това, а днес се събудих с болки в цялото тяло (нямам идея дали изобщо има нещо общо). За емоционалното ми състояние май няма смисъл и да споменавам, че не мога да повярвам как мъжа ми оцеля тези дни, защото аз самата не се понасям. Знам, че не сте врачки, просто търся някаква подкрепа и кураж, съвет, дали има от какво да се притеснявам. Ако случайно някой се е сблъсквал с това и има опит.
Цикъла ми попринцип е изключително странен. Ту идва на 28-мия, ту на 32-рия ден, като се редуват. Този месец следва да е на 28-мия, приложението ми показва, че трябва да е на 32-рия, а днес е 35-тия ден, отрицателните тестове ме карат да почвам да се чудя дали всичко изобщо е наред...
Като цяло, от три месеца официално работим за бебе, като този месец мъжа ми настояваше да не следим овулация, да не го мисля и да не се вманиачавам... ама биологията си е биология, не е магия, а факти... Цял ден не мога да спра да го мисля, макар да знам, че не е добре за мен. Дори нямам с кой друг да го споделя... затова се обръщам към вас, по-опитните
Виж целия пост
Цикъла ми попринцип е изключително странен. Ту идва на 28-мия, ту на 32-рия ден, като се редуват. Този месец следва да е на 28-мия, приложението ми показва, че трябва да е на 32-рия, а днес е 35-тия ден, отрицателните тестове ме карат да почвам да се чудя дали всичко изобщо е наред...
Като цяло, от три месеца официално работим за бебе, като този месец мъжа ми настояваше да не следим овулация, да не го мисля и да не се вманиачавам... ама биологията си е биология, не е магия, а факти... Цял ден не мога да спра да го мисля, макар да знам, че не е добре за мен. Дори нямам с кой друг да го споделя... затова се обръщам към вас, по-опитните
