Какви сме всъщност

  • 5 072
  • 90
# 45
Според мен е хубаво да се вслуша човек и в чуждите мнения за трето лице, особено ако са повтарящи се като съдържание.
Присъединявам се към това.
По темата не мисля, че човек е възможно да има реална оценка за себе си. Най-малкото в собствените си очи дори най-презреният изрод има себе си за добър човек.
Сега си дадох сметка как се разминават моята оценка за хората с тяхната лична и се зачудих.. колко ли дълбоко е разликата по отношение на мен.
Иначе съм мълчалив и общителен човек. Дълбоко в сърцето ми какво е може би и аз самата не знам, а да го споделям е трудно, не го правя, но пък.. за времето мога да говоря с часове с който и да е.
Виж целия пост
# 46
Приятелите и средата, които човек си избира също са много показателни - "Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа ти какъв си" - все още вярна поговорка, такава и ще си остане.
А за мен е много грешна и вредна поговорка. Колко "зубърчета" са обречени на самота в училище заради нея, понеже никой не иска името му да бъде свързвано с тях - сакън да не го помислят и него за смотан?!?
Ами ако съм човек, който търси под повърхността и намира доброто в хората? За да не си говорим абстрактно, давам личен пример: имам двойка семейни приятели - хора от дълбоката провинция, работят в производство, ниско образовани и ниско интелигентни, но много добри човеци с много топли и чисти сърца. Имам и преуспели приятели, значително по-образовани и начетени от мен, които ме мотивират и обогатяват. Какво можете да кажете за мен по тях? Различен човек ли ще съм, ако ме познавате в контекста на едните и другите?
Виж целия пост
# 47
Аз също ще ти отговоря с пример от моята реалност.
Хора интриганти, злонамерени, агресивни и завистливи, живеещи перманентно в търсене на начини как да прецакат живота и успехите на другите, с липса на морал, съвест и пр., никога няма да поискат да бъдат мои приятели. Нито пък има шанс аз да поискам това.
Сега по- ясно ли е?
Виж целия пост
# 48
Съгласна с evenfall - има много хора, които просто са по-затворени и не обичат типичната атмосфера - дай да ходим да си избухнем - точно такива попадат в мнението на хората, че са смотани и странни.
Виж целия пост
# 49
Ще прозвучи грубо, но съм искрена. Ако преценявате и оценявате хората само по външността и не успявате да усетите неговата душевност и това, което е скрито зад обвивката, то това си е достатъчно красноречиво.
Аз хората ги преценявам според делата им, не според това как изглеждат външно.
Виж целия пост
# 50
В случая нямам предвид външност, а отношение към събития и намерения на компаниите. Примера, който дадох - ако не ходиш по купони значи си задръстен.
Виж целия пост
# 51
Ами честно казано хората, които не ходят на купони поне на младини, могат да са баш смотани и странни, аз съм от тях и за мен определено си важи. Много неща се изпускат, които са ненаваксваеми. Моля другите неходещи да не се засягат... Simple Smile
Виж целия пост
# 52
Отбелязвам го като наблюдение от ученическите години, имах две съученички, които никога не идваха на купони, цели три години подхвърляха как "задръстените" нямало да ходят. Един ден ми се падна проект и бях с тях, нищо им нямаше, бяха си съвсем нормални и свястни момичета, просто не си падаха по такива неща.
Виж целия пост
# 53
В такъв случай, критериите според които човек оценява другите показват каква самооценка си поставя той сам за себе си, дори и да не го осъзнава. Ето, пак стигаме до отношението към ситуация или спрямо хора. 🙂
Виж целия пост
# 54
Отбелязвам го като наблюдение от ученическите години, имах две съученички, които никога не идваха на купони, цели три години подхвърляха как "задръстените" нямало да ходят. Един ден ми се падна проект и бях с тях, нищо им нямаше, бяха си съвсем нормални и свястни момичета, просто не си падаха по такива неща.

Подкрепям!
Аз съм от тези, които не ходят по купони. И причината е проста - от шум и цигарен дим мигрената ми става нетърпима. А на купони е шумно, пуши се. Обожавам да се събирам с приятели ( не съм темерут), но в по-тесен кръг, на тиха музика, да седнем, да поговорим, който иска да потанцува, но без навалица и шумотевица.
Имам приятели, които са от "моята порода". Купоните не са тяхното нещо. Но са си яки хора, ако им се даде шанс да бъдат опознати без предварителни етикети.
Заради тези етикети се мислех за тъпа и задръстена. В университета обаче попаднах на разумни колеги в потока ми, които ми отвориха очите, че неходенето на купони не ме определя като личност ( макар те самите да си падаха по купони). И ме приеха каквато съм. Видях се през техните очи и за пръв път се харесах. С част от тях още сме приятели, а минаха 20 години.

Това е личният ми опит относно "аз в очите на другите". Зависи каква е личността на въпросните други и доколко те самите са толерантни към някой, който не е от "тяхната порода". Така че не е сигурно изобщо колко обективна е оценката на другите. Но и нашата самооценка също не е обективна. Може би истината е някъде по средата.
Виж целия пост
# 55
Аз високо оценявам способността да общуваш и да се разбираш с голям кръг от хора. Дори и да си много умен, без социалния елемент става трудно към невъзможно да се живее пълноценно.
Виж целия пост
# 56
Обичайният начин на общуване е показателен и издайнически. 😄 Един от критериите, по които оценявам и по който съм оценявана, обективно. 😀
Виж целия пост
# 57
Какво имаш предвид под обичаен начин на общуване?
Виж целия пост
# 58
Когато в различни ситуации, с различни хора човек общува и комуникира по абсолютно един и същи начин - агресивно (като тон, маниери, поведение и отношение към другите), с манипулативен и властен подход тип "Аз съм И началото И краят, Единственият авторитет и модел за подражание, Само мое е правото да определям правилата и от всички очаквам и изисквам пълно подчинение." и т.н. и т.н. Човек, чиято всяка втора дума е лъжа и всяка негова реакция след изказано мнение или препоръка от някой друг е обида или унижение към него. На друг начин на общуване човекът не е способен. Това имам предвид като обичаен.
Виж целия пост
# 59
Не съм срещала такива хора честно казано. Всеки малко или много се съобразява поне от инстинкт за оцеляване. Бих очаквала такива хора като описания от теб типаж да имат едно поведение за пред хора, които възприемат като по-слаби от себе си, балъци, покорни, и съвсем друго пред такива, които възприемат като по-силни от самия себе си. Малко като в джунглата, тъпчеш бета-маймуните и се мазниш на алфа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия