Какви сме всъщност

  • 5 079
  • 90
# 30
Много любима тема, защото сред най-близките ми приятели има хора с бурно минало и такива развиват големи слепи петна (ако ползвам речника на темата). Особено жените, които са и публични личности.
Веднъж-дваж опитах да им кажа, че обществото нямат такива слепи петна, а ги виждат като история - ходи с този, разведе се с онзи и тн, но някак си, те не са способни да схванат пълната картинка. Примерно сега си съпруга и майка и искаш да се отнасят с теб като такава, но хората те помнят като Гонзовица, минала през много кревати.

Някакъв механизъм на себепредпазване е.
И съм ги оставила да гледат на себе си по избрания от тях начин. Всъщност когато не се съобразяваш нито с хората, нито с миналото си, можеш да бъдеш какъвто си поискаш и явно това е техния начин.

Виж целия пост
# 31
Ами аз съм си аз. Каквато съм в момента. Да, знам, че цял квартал ме знае като "жената на...", "майката на..." , "учителката от...". Но не, това не съм аз като личност.
Виж целия пост
# 32
Няма значение какъв си бил в миналото ако сега успяваш да работиш по проблемите си и се реализираш.
Виж целия пост
# 33
Човек е това, което са постъпките му, реакциите му, решенията и отношението му към другите - било като поведение или начин на общуване.
Най-добре и безпогрешно разбирам какъв е човека срещу мен чрез проява на доброта и уважение към него, преди още да ги е заслужил. Неговите реакции в такива ситуации абсолютно точно доказват и разкриват какъв е всъщност.

Приятелите и средата, които човек си избира също са много показателни - "Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа ти какъв си" - все още вярна поговорка, такава и ще си остане.
Виж целия пост
# 34
Може на някои да не им се вярва,но личните постъпки на човека,тези които го характеризират що за човек е,са редки. Много редки. И обикновено се проявяват в екстремни ситуации. Затова и аз не бързам да съдя за човека срещу мен по факта че е взел подкуп например,а по някоя негова реакция в специфична ситуация.
Виж целия пост
# 35
Миналото не е сляпо петно, а минало.
Морална реабилитация съществува, докато някой не ти припомни, че ти е виждал циците Confused
Виж целия пост
# 36
Хайде сега, а Мария-Магдалена даже е Светица..)
Виж целия пост
# 37
аз не бързам да съдя за човека срещу мен по факта че е взел подкуп например,а по някоя негова реакция в специфична ситуация.
Еднократно ли го е взел или това си му е принцип в живота? Защото човек е и това на основата на какви морални ценности и принципи гради живота си, прави изборите си и взема решенията си (как да подходи, постъпи или реагира).
Всички грешим, но чрез осъзнаването и разкаянието човек може да се променя и това влияе положително върху впечатленията у другите. Но когато дадено поведение и отношение на някой към живота и хората около него си е перманентно злонамерено, егоистично и токсично, то това кой и какъв е той няма как да бъде грешно разбрано или грешно оценено.
Виж целия пост
# 38
Всичко е въпрос на мярка. Има граница след която настъпва патология.
Васил Божков е грабил с пълни шепи пари,но всички жени около него,свидетелстват че е бил щедър. Тоест,той не е патологично корумпиран.
Виж целия пост
# 39
Всичко е въпрос на мярка. Има граница след която настъпва патология.
Васил Божков е грабил с пълни шепи пари,но всички жени около него,свидетелстват че е бил щедър. Тоест,той не е патологично корумпиран.


Що за заключения... Какво означава корумпиран според теб? Какво общо има с Божков и какво общо има щедростта към любовниците?
Виж целия пост
# 40
Е, Мария-Магдалена се е покаяла и е последвала Христос, Той и е повярвал, а хората да мислят каквото щат.
Но Пеевски да иска да стане шеф на Европарламента, това е вече минало-незабравимо.
Виж целия пост
# 41
Страхотни гледни точки, благодаря ви и ще се радвам темата да не замре бързо.
Аз все още нямам твърдо мнение по въпроса. За миналото и реабилитацията съм съгласна - човек не е това което е бил преди 10 години, например. Макар, че има и изключения. Но болшинството от хората са свикнали да съдят за човек от това което са чули за него от трети лица или от миналите му постъпки, без да обръщат внимание на отношението на човека към самите тях. И ако този човек получи грубо отношение защото според комшииката отсреща той е еди какъв си, много вероятно е той да върне същото отношение, което пък затвърждава мнението на комшииката и се получава един омагьосън кръг.
Ако звуча объркано, извинявам се, но съм недоспала🙂
Виж целия пост
# 42
Да, така е, мнението на околните оказва огромно влияние. Винаги съм разчитала на собствена преценка не на чуждата - в училище, на работа, винаги се намира някой, който ще каже нещо излагащо за човек, който не познавам. Ако толкова искам да разбера какъв е човека си правя труда да се запозная с него и да намеря общи теми на разговор. Не си спомням чуждото мнение да е било правилно.
Това какъв човек си се влияе от възпитанието и средата също, факторите са много.
Човек се учи и развива докато е жив. При някои всичко върви по план, при други развитието на личността се забавя поради различни фактори - борба с болести, бедност, семейни ценности.
Може много да се говори и коментира по този въпрос.
Виж целия пост
# 43
Според мен е хубаво да се вслуша човек и в чуждите мнения за трето лице, особено ако са повтарящи се като съдържание.
Виж целия пост
# 44
Според мен е хубаво да се вслуша човек и в чуждите мнения за трето лице, особено ако са повтарящи се като съдържание.
По принцип, да. Всъщност скоро се  "опарих" така. Но когато ми говореха, аз не слушах защото ставаше въпрос за уж близка роднина. Дадох и два шанса и след това приключихме. Оказа се, че с години ми е работила зад гърба.

По принцип смятам, че всеки трябва да получава втори шанс. Понякога човек прави грешки, постъпва по един начин и след това съжалява. Особено в тийнейджърска възраст. Когато има осъзнаване и съжаление, каузата не е изгубена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия