Смесен брак с чужденец/обмисляни предбрачни договори

Да, де, то нищо не е предпоставка за нищо, по принцип.

Извинявай, че няма да ти кажа това, което очакваш, но аз мисля, че реакцията на роднините на мъжа ти е съвсем нормална и адекватна. Брачният договор не е нещо аморално, а нормална рутинна процедура.
Има много жени, които използват семейството и най-вече децата си за да си решат личното финансово положение, затова и това е своеобразна защита. При смесени бракове и последващ развод ти можеш да направиш така, че той никога да не види децата си. Тогава те дефакто ще са само по документи негови деца, а  реално - чужди хора. На никого не би му било приятно плодовете на целия му живот да отидат накрая в ръцете на чужди хора. Погледни на ситуацията и от тази страна!

Не е хубаво да се мисли в черно и бяло. Има начин тези разговори да се проведат с партньора, без да му се внушава зла умисъл, без да се унижава и без да се намесват сестри, стринки и т.н.
Аз и партньора ми имаме завещания, ако някой от нас или и двамата си отидем. Включително кой би поел децата, ако най-лошото се случи с нас. Отделно споразумение какво ще се случи, ако двамата решим да се разделим, какви права и отговорности ще има всеки спрямо децата ни. Това сме го решили двамата за собствено спокойствие, за да имаме сигурност и предсказуемост. И най-вече да решим такива нелеки въпроси, когато сме в добри отношения, спокойни и добронамерени, каквито хората рядко са при раздяла.
Излиза, че човек да помисли за някакви гадни и нежелани житейски сценарии е липса на любов и доверие към партньора. Не ги разбирам нещата така. Аз не по-малко от всяка друга жена желая да сме здрави, щастливи и да си гледаме семейството в мир и разбирателство. Но не си затварям очите и пред другите възможности.

Предбрачен договор трябва да се обсъжда между мъжа и жената, не между младоженеца, майка му, сестра му и стринка му, зад гърба на булката, а после да и се вменява вина, че не е сключен заради нея. Много подмолно и грозно. Като цяло всичко в това семейство намирисва много лошо.
В повечето случаи при развод децата остават при майката, да. Но това не лишава бащата от права върху тях. Така, че как тя може да направи така, че той никога да не ги види? Без негово разрешение тя не може да изведе децата дора на екскурзия извън страната, какво остава да ги заведе някъде да жвеят. Къде го видяхте това? Може би в някоя бананова република?

За това съм съгласна - аз лично попитах авторката сигурна ли е, че има законово право да вземе децата и да ги отведе в България. Засега няма отговор.
За да нямат драми, спокойно могат да се разберат отсега как стоят нещата и как биха подходили към отглеждането на деца, ако се разделят в бъдеще - ако допуснем, че настоящата законова уредба не ги устройва и имат желание да си направят нещата по друг начин.

Мисленето и ти се вижда грозно, защото не си видяла грозните раздели и разводи, на които вероятно се е нагледала тя. Не видях да е срещу българка или друга и не мисля, че ако историята касаеше чужденка с българин или друг, Равена щеше да пише друго.

Ей, не можеш да се задържиш да и галиш самочувствието! Равена иска да плаща хотели и половината сметки и ги плаща. Никой не е искал от нея да ги плаща, всъщност.

Нейните сметки са си съвсем ОК и има отгледани деца.

В цялата тема обясненията на ТеоУо са най-релевантни.

И мене ме беше страх да не умрем двамата и какво става с децата. За нищо друго. Вече са пълнолетни и двамата 🥂, та ми олекна много.

Е като си толкова ранима, ще си търсиш някой със съизмеримо финансово положение. Обаче все пак е по-добре да е принц (истински) нали. Но да не вземе да си прави сметки за пари - сакън. Богат и влюбен до уши. А ти какво точно ще предлагаш не е много ясно? Голяма хубост? Вярно, че има красиви жени, но има и доста посредствени с точно същите претенции - оня да я зарови с пари и любов, а от нея просто участие.

Хубавото е, че съпругът е споделил и защитил.
Може би това е в Гърция. Имам приятелка в подобна ситуация преди години. Справи се със семейната неприязън. Двамата със съпруга и са лекари, тя научи езика, приравни дипломата(става въпрос за преди влизането ни в ЕС). Не е спирала да работи. Така и продължиха отношенията с неговото семейство. Родителите му вече са покойници. Никое от двете им деца впоследствие не живее нито в Гърция, нито в България. Двамата са си все така щастливи, както в началото.
Тя обаче винаги се е консултирала лично за разни неща с гръцки адвокат. В началото докато не говореше добре езика и бяха намерили такъв говорещ и български.
Не допускайте всичко това да разваля отношенията с вашия съпруг. Но си знайте интереса.

Мила авторке, честито влизане в брак с чужденец!
Знам, че не е лесно и че сблъсъците на културите тепърва предстоят, което е напълно нормално.
Чужденците са си свикнали на техните обичаи, например да слушат родителите си до гроб, заради прехваленото им наследство...  нещо което в БГ не е типично.
Често пъти старите така контролират младите и могат да притискат сина си да им върви по гайдата вместо да решава нещата заедно с теб , като нормална българска двойка. Вие не сте ядро, а на вас се гледа като на двойка деца, които трябва да слушкат. На теб се гледа като на някаква пришълка, а ти се чувстваш все едно трябва да пробиеш пашкула на това семейство за да се интергрираш, но това е непостижима цел.
Това е много натоварващо за една свободна Българка - пораснала в еманципация и в страна, където семейството по принцип не е толкова задушаваща и сплотена единица.  Ние сме по-самостоятелни хора, по-модерни, свободомислещи колкото и да ви се стува странно, смешно или тъпо - това е така.
 Невероятно е като видиш в 21 век как хората на "Запад" живеят назадничаво, според религиозни догми и постоянно искат удобрението на мама и тати, чуват се по телефона всеи ден или през ден. Не могат да живеят самостоятелно.

Прецени си спокойно, какво на ТЕБ ти се иска и как на ТЕБ ще ти е най-добре. Не мисли, че живота ще става по-лесен. Не мисли, че това което се случва е временно. Не е временно. Това е най-вероятно постоянното положение.
Особено като дойдат децата - няма да има мърдане за теб, ти си на негова и тяхна територия. Ако той зависи от тях, още по-зле, свекито и сестрата ще ти диктуват живота, могат да те побъркат.

Не ми харесва, че те сестри и свекъри те гледат подозрително и ти кроят някакви договори. 1.Унизително е. 2. Опасно е , могат да те изиграят.
Освен това е унизително да те гледат като някаква работничка тяхна. Това е много селски манталитет (латиноамерикански).
Кроят ти шапката как ще им изкарваш пари през следващите 25-30 години. С това можеш ли да живееш от тук нататък?

Съветът ми е следния - ако смяташ, че си направила грешка, можеш да се махнеш сега, не е късно. Късно ще е, като се появят децата - тогава може и да не можеш да се махнеш от тяхната страна, или ще трябва да оставиш децата при тях. (Последиците от подобно положение са дълга тема).

Хареса ми че мъжът ти им е казал да си гледат работата. Така се прави. Това е добър знак.
Като цяло предбрачния договор не е лошо нещо ще ти спести главоболия, но трябва да го обсъдиш с някой, който е имал много такива договори, някой който се е женил и развеждал доста. Трябва да си имаш твой адвокат, който да те консултира. В никакъв случай да не подписваш, каквото и да било без първо да е обсъдено с твоя адвокат и клаузите да ти харесват и удовлетворяват напълно. Да ти се виждат честни задоволителни за теб. Мислят се различни варианти за бъдещето включително ти как ще си обезпечена ако той кръшка, иска развод и тн.
Той е по силен от теб с тази сестра адвокатка, не ми харесва положението.

Да се вземе предвид, че все пак ти ще раждаш и това означава, че ще стоиш безработна известно време, че едно е да живеете в неговата страна ти какви перспективи имаш там, каква подкрепа, и тн. Да не излеза после, че си станала затворница.

Аз в момента съм "затворница", точно защото се омъжих се тук и родих тук. И сега не мога да се върна и да искам, защото не искам да съм далече от децата, а не мога да ги закарам в БГ без бащино разрешение. Предбрачният е много сложен документ. Не прибързвай.

Не ми се струва честно и почтено да лишиш внуцуте си от наследсво защото живеят в чужда страна - чисто човешки ако си им баба/дядо би трябвало да ги обичаш, искаш и да ги своиш при всички положения. Тези явно са безчувствени хора, за децата не им пука.
Ако тези хора мерят всичко с пари - не са добри хора. Такива само взимат и експлоатират.
Съжалявам, че не съм по-обещаваща, но това съм го изпитала самата аз. И ми бяха нужни 7 години да разбера, че тези хора не са като нас, това което виждам не е шега, не е временно, не е обстоятелствено ами си им е начина на живот. Тяхната човещина, не е , като моята и това което е важно за мен, те не го разбират и не им пука. Пука им само за тях. Когато разбрах, че нещата никога няма да се променят се разделихме.
 Твоето положение със сигурност е различно, но може и да прилича на моето. 

Не знам за кои точно култури се говори в горния пост, но всичко зависи от взаимоотношенията между двамата. ММ от самото начало ми даде чувство за сигурност, опора и значимост. Че моето мнение има тежест, точно колкото и неговото и решенията ги взимаме заедно. Мисля, че това негово отношение ми спести всякакви сблъсъци с роднини и познати. Негово беше предложението да сключим брак по-бързо, не само да ми докаже чувствата си, но и да се поргижи за мен. Все пак му се доверих и го последвах в родината му. От тогава до сега само двамата си решаваме къде, кога, какво и как. Е, нямаме никаква помощ, но си се справяме добре.

Въпрос към авторката: Има ли повод за недоверието на роднините към теб?
Много крайно ми се струва това да бъдат лишени децата от нследство. Където и да живеят, бащата е един и същ. Особено пък на днешно време с тая мобилност на живот и работа ми се струват доста остарели изискванията на роднините.

За бразилец. Което обяснява латиноамериканските сериали.

Няма значение от коя държава е, аз говоря по нейната тема, не съм имала съвсем същата ситуация но подобна. Говоря генерално за браковете с чужденци и това което е възможно.
Имам и приятелка чиято зълва и свекърва (не е международен брак) успяха да разделят нея и мъжът, красива двойка с 3 деца, постоянно им се месеха и мъжът се чуди къде да угоди първо.
Но като прибавиш и културните различия става АД.
Мъжът трябва да се стабиларка и да си слуша и подкрепя жената иначе всичко ще отиде на кино.

Не виждам нищо аморално.  В Северна Америка, Европа, Австралия почти 50% от браковете завършват с развод. Бракоразводните дела и законите към тях са един огромен бизнес и много хора се възползват от това.  В днешно време може да се каже, че дори е отговорно да се помисли за нещо подобно преди сключване на брак.  За съжаление не живеем във вселената на Дисни, където приказката никога не свършва.

Преди време мой близък ми сервира: ''Срещнах една жена. Харесвам я много и не искам да я загубя - ще се женя!''
Моята естествена реакция беше - ''поживейте няколко години на семейни начала за да я опознаеш, пък после ако още толкова я искаш - жени се!''
''Не можело така! Имало много административни спънки заради различното гражданство.''
''Добре тогава! Подсигури се с предбрачно споразумение!''
''Не можело така! Щял да я обиди''...И не ме послуша. Ожени се.
Бракът им просъществува едвам 3 непълни години. През по-голямата част от времето госпожата си стоеше в България. Той поиска разтрогване и тук започна изнудването...за имоти, за пари, за едва ли не собствения въздух, който той дишаше и правото да го диша. Само искам да кажа, че тя 1 стотинка не беше внесла в семейството, не работеше и беше изцяло на негова издръжка в чужбина, но видите ли имала право дори и от разстояние на всичко придобито (т.е. купено с негови пари) през тези 3 години. Е, ще ме извините, ама този път не съм на страната на жените, защото познавам много добре случая!
Затова не се обиждайте при неравностойни женитби от предбрачното споразумение!
Любовта е хубаво нещо, но не винаги съществува.

С бившият ми съпруг имахме брачен договор. И добре, че го имахме. Разделихме се без излишни битовизми, справедливо според очакванията на всеки от нас. Не го намирам за "аморално", даже ми е смешно, че някой отъждествава подобно споразумение по този начин. Според мен е доста разумно решение, което следва да е задължитлна част, а не пожелатлна към брачните документи. Обидното в ситуацията е, че е имало намеса от страна на семейството и че въобще той го е споделил с авторката. След като е отказал договор, защо въобще му е било да споделя после?! Ако е за да се изтъкне как я е защитил и колко сляпо й вярва - еми, глупак! В не едно отношение. Спореде мен, авторката да не повдига темата пред родата, защото най много да предизвика някой скандал по латиномарикански. По-скоро да си изясни въпросителните със съпруга си без да нaмeсва роднитните му, защото ако нещата загрубеят идва момента, когато "the blood is thicker than the water".