Самотна майка

Аз не прочетох мъжът да иска да се събира с бившата си жена. Видях, че предпочита да се раздели с авторката, но да се грижи за детето си (т.е. отказва да изостави детето си).
Авторке, сега може да се разделите и след няколко години да срещнеш друг мъж. Ако той поиска да се откажеш от детето ти, за да бъдеш с него и да си направите ново, ще го направиш ли?

Ултиматум не съм поставяла на никого.
Майката в момента е в картинката, но скоро няма да е. Затова споделих на бащата притесненията си, че като дойде при нас и се държи зле с мен може да се държи зле и с бебето и исках да обсъдим как да се справим така че детето да ме уважава и да обича бъдещото си братче. Както вие и той го прие все едно, че е избор, а аз исках подход. Но при думите, че не обича бебето заради другото дете… не знам как да се боря.
А това с нероденото и реалното дете не ви го разбирам. Едно дете е дете за родителите си от корема на майката докато умре. И да, може би искам повече отколкото е нормално да дава и предполагам, че ревнувам до някаква степен и ме е страх да не стане така че детето ми да отрасне без баща му да го обича и да го поставя винаги на последно място. Моля да видите нещата от моята гледна точка преди да коментирате, защото може би не съм споделила достатъчно детайли, а може би правите изводи за мен, които не е нужно… защото аз обичам първото му дете и той го знае, но детето подстрекавано от майката се държи ужасно и така няма как да градя семейство…

А какво ще стане с другата майка? Защо спира да е налична?

П.П. Това, че детето е дете за родителите, докато умре, не прозвуча добре, извинявай. Много от останалите пишещи имат деца, така че знаят как се обича дете, това все пак е бг мама, тук пишат майки, че и баби. Не си мисли, че някой целенасочено се заяжда с теб, защото си обичаш нероденото дете. Хората се опитват да ти дадат друга гледна точка.

Щом всички не те разбират, значи се изразяваш зле. На каква възраст е другото дете? Ако майката няма да е в картинката (защо?), няма да има и кой да го настройва срещу вас.

Защото е омъжена вече (от доста време, месец след като се е разделила с моя мъж)  и мъжа й не иска детето. И тя го зарязва.
И само да допълня, че нашата връзка е започнала година след като тяхната е приключила. Не съм разваляла семейството им.

Авторке, поставяш волно или неволно мъжа пред избор. Естествено, че няма да си зареже детето, след като и майка му не го иска. Това е напълно обоснован избор и не виждам кое те учудва. Или приемаш мъжа и детето, или живееш сама. Просто е. Лошото държание е подло да го проектираш към нероденото бебе, защото показва предубеждение към детето и поставя всеки родител в защитна позиция.

Добре, де, не сте ли говорили за вашите отношения, създаване на семейство, деца?
Теб те разбирам, но не разбирам защо се бориш с вятърни мелници?

Виж сега, дори при деца от едни и същи родители, има известни състресения при поява на бебе. Не може от едно посещение да вадиш изводи как ще се държи детето с бебето. С грижа, внимание, обяснения и след като бебето е родено, детенцето ще го разбере, осмисли, приеме с времето. Нормално е едно дете, изоставено от майка си, да се притесни и види заплаха в бъдещо ваше общо дете. Ами и ти като не го приемаш, на улицата ли да остане? Да, едно дете е дете на родителите си от зачеването. Но в момента леко преувеличаваш, бременна си едва в 4ти месец, как точно да засвидетелства любов към бебето и детето, за която ти да поставиш знак за равенство? Каква постъпка очакваш, за да си сигурна, че ще го обича. По-скоро той вижда в теб втора жена, която не желае детето и влиза в защитен режим, защото детето вече е нежелано в новото семейство на майката.

Отношения с дете, което не е твое собсвено, не се градят за един ден. При положение, че майката го подстрекава пък съвсем. Съветвам те, ако наистина обичаш бащата и искаш да сте заедно, да се фокусираш върху изграждането на позитивна връзка с това дете.

Т.е. детето предстои да заживее изцяло с бащата, а ти искаш сега бащата да изразява толкова обич към корема ти, колкото към роденото вече дете?
Нищо не ти се разбира.
И да, за майката детето е реално още от утробата, но за бащата става реално след раждането, колкото и да го чака и иска.
Не може и от детето да очакваш да обича бъдещото ти бебе, защото вероятно още дори не ти личи бременността и детето не я осъзнава. Отделно, че е нормално да ревнува и от теб, и от хипотетичното бебе. И точно сега е моментът не да тропаш с крак и да изискваш уважение, а да проявиш нежност и грижа. Да го накараш да те обича и уважава. Дори от собственото си дете не може да изискваш обич и уважение ако не е получило насреща такава.
Нормално е в момента бащата изцяло да защитава детето си. Явно родната му майка го изоставя, новата жена не го иска и му намира кусури, ревнува. Какво очакваш да направи този мъж? Как да "накара" детето да те уважава и обича, когато насреща ти подхождаш с ревност? Как очакваш той да изразява обичта си към нероденото ти бебе? Можеш ли да си отговориш на тези въпроси?
Относно страховете ти, че бащата ще обича едното дете, а другото не, това не се случва при нормални и грижовни родители. Оставам с впечатление, че този мъж е отговорен родител. И вярвай ми (понеже очаквам 5-то дете) всички деца се обичат еднакво, но не е задължително от сутрин до вечер да говориш колко много ги обичаш, за да го докажеш.
И още нещо, постави се на мястото на това детенце. Майка му си има друг мъж и го зарязва. Баща му си има друга жена, която скоро ще му роди "заместител" и открито изразява неприязънта си към него. На каква възраст е това дете? И как очакваш то да не бъде сърдито, уплашено и гневно в цялата тази ситуация? Че и да пърха от радост, че ще има братче.

Това е.
Между другото, нашите деца са от една майка и един баща и между повечето винаги разликата е била такава, че напълно са осъзнавали какво означава още едно дете в семейството. И пак е имало лека ревност, а ние не сме си позволявали да ги неглижираме, че да показваме луда любов към нероденото, че и към малко бебе (което и без това обсебва всички грижи и внимание, но то още не разбира и до изграждането на отношение между децата важно е да се показва обич към вече голямото и осъзнатото, за да не се почувства то отхвърлено, а ти искаш всичко да е наопаки и светът да се завърти около корема ти).

Така, да дам и моите пет стотинки по темата.
Нямам мъж но имам деца, които не съм родила аз, т.е осиновени са. Едното беше на 3г и 4м и беше посещавано до последния ден от майката, която не го даваше за осиновяване и не можеш да се грижи за него и детето би било в риск при нея. Та прекрасно знам колко години работа, упоритост и отчаяние на моменти ми е коствало да се боря с този образ, защото детето не ме приемаше. Радваше ми се докато го посещавах, но когато го взех и осъзна, че няма да види повече БМ стана страшно. Затова си позволявам един съвет - авторката, бащата и детето (голямото) да потърсят семейна терапия. Това наистина работи. Не е зле да потърсят и подкрепа от детски психолог, който да помогне на детето да приеме отношенията с майка си. Детето страда, че е нежелано, чувства се отхвърлено от БМ, недостатъчно добро, за да е желано от нея и новият мъж в живота й. Особено, ако е момче има вероятност това да навреди на здравословната врэзка с жена и партньорка някой ден, защото няма да вярва на жените.
Ако причината в момента да е при майката, а не при баща си, заради бременността това отново не е добре, защото му липсва стабилност - двама души, които го подхвърлят като топка напред-назад и никъде не е желано.
Само авторката обаче сама не може да се справи с тази ситуация. Тук трябва да действат в екип с бащата и да приобщят детето към семейството си, така че то да чувства сигурност, закрила и стабилност къде е мястото му. Трябва и психолог, който да помогне да преодолее болката от отхвърлянето от БМ и да продължи напред, защото има опасност това лошо поведение / реакция/ гняв да се насочат и извън семейството - градина/ училище.
Авторски, не поставяй въпроса аз или то, а ние. Според възрастта на детето седни и говори с него, че ти не си против него, че то не е нежелано във вашия дом, а напротив винаги ще бъде част от вашето семейство...

Сега стана ясно. Бащата върви с детето, след като макйката не го иска в новия си брак. Не си представям, след като е толкова грижовен, какво друго да стане. И сега се чудиш какво да правиш след като се държи детето зле с теб. Ясно е че, щещ не щеш, ако искаш да си с този мъж, трябва да намерите подход да живеете заедно. Ще трябва да положиш усилия към детето. Може и да се развият нещата, както мислиш след раждането,но може и да не се развият така лошо. Може да заобича братчето си. Направи някакви компромиси, какво толкова зле се държи с теб, търсете решения.
Но бащата няма друг избор освен да си гледа детето. С теб, без теб , той си го е казал, че щом се налага сам ще го гледа.

И правилно. Аз не бих била с мъж, който изоставя детето си.

Аз се съмнявам, че и майката го изоставя.

Жената явно е млада, с малко житейски опит и се чувства застрашена от това, че бащата обича голямото си дете и го показва. Противопоставянето на двете деца не остава почти никакъв избор пред мъжа. И няма какво да се учудва, че е реагирал остро, след като е почувствал заплаха и отказ за приемане на първото дете. Зависи и колко голямо е всъщност "голямото" дете. Ако говорим за дете в неучебна възраст, тогава ситуацията става е ясна и закономерна. Интерпретацията, че голямото дете създава риск за нероденото е груба за всеки родител и е добре авторката да осъзнае това. Не оставя почти никакви възможности за избор, освен отговора, който е получила и за който се вълнува.