Самотна майка

Публикувана: 2 дек. 2021, 07:27 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2021, 12:41 ч.

9 696
39

# 30 2 дек. 2021, 12:09 ч.

Разбирам защо пишете нещата, които пишете. Но очевидно сте майки, които не отглеждат дете, което не сте родили и не разбирате, че и двамата с бащата в момента поставяме нещата съпоставени с всичко, което сме преживели откакто сме заедно, за да преценим бъдещето на децата и кое ще е най-добре за тях. Аз разбирам вашите упреци към мен и може би да, не съм подходила правилно, но не е нужно да ме изкарвате злата мащеха… разбирам и защо моя мъж се е почувствал така и говорим по темата, защото и двамата сме наранени от неща, които очевидно са нереални, но това не значи, че някой ще зарязва едното или другото дете. И да аз също съм била наранявана от негови изказвания, които са непростими, но неща казани от емоция била то гняв/страх/щастие винаги трябяа да се говорят втори пър и да се разбере истина ли е или човека е искал друго да каже, друго да направи…
Да, писах поста от страх, че може да остана сама майка… но е нормално и аз да имам притеснения и да се чудя какво да правя как да постъпя. Още повече да не вредя на детето и на бебето.
Моля ви за съвети и за мнение дали бащата ще бъде отговорен и към двете деца… израснала съм с такъв родител и не искам да го причинявам на детето си.

П.С. Ще му преложа като вземем детето да отидем заедно на терапия тъкмо да му съобщим новината и да може да говори и с трети човек освен нас двамата как се чувства спрямо бебето. Благодаря за съвета!

Виж целия пост

Satine

# 31 2 дек. 2021, 12:13 ч.

От написаното от авторката оставам едниствено с горчивина и тъга по голямото дете, което явно е неискано от никого. И това до голяма степен би било обяснение за поведението му.
Евала на мъжа, че не се отказва от голямото си дете, това ми говори единствено добре за него. И аз напълно разбирам реакцията му при така направен ултиматум - "аз и бебето или другото дете". Много грозно, много! Аз не бих била способна да простя на някого, който ме кара да си зарежа детето. А отношението на това дете към бременната със сигурност е следствие от нейното към него. Децата усещат всички емоции, дори да се опитваме да ги прикриваме Wink

Виж целия пост

Anonymous111

# 32 2 дек. 2021, 12:16 ч.

Не съм му давала ултиматум само че извинявам се, ей ама много взехте да ми извъртате думите мили дами. Търся помощ от вас, а не обиди и упреци!

Виж целия пост

наивница на средна възраст

Новак

# 33 2 дек. 2021, 12:17 ч.

Никой не може да ти каже дали бащата ще бъде отговорен и към двете си деца. Това, че се грижи за другото си дете е добре, но пак не е гаранция.

Не разбирам такива истории, първото дете винаги го е имало в картинката и винаги ще го има, като толкова ти пречи - не се обвързваш сериозно с мъжа.

Виж целия пост

Fever Ray

# 34 2 дек. 2021, 12:18 ч.

Когато си се събрала с бащата, си била наясно, че вече има дете. То не е паднало от небето и не е редно да ги делиш.
Съпругът на сестра ми изгледа и нейното от първия брак, и тяхното общо. И никога, ама никога не чух подобно изказване - "нейното дете", дори и да си го е мислил някога. Голямата им дъщеря е на 30 вече и винаги е казвал "нашите деца". Днес едното от децата на същата тази дъщеря носи неговото име, което говори достатъчно.
Ти обаче мина в защитна позиция и трудно ще приемеш каквито и да е съвети.
Относно обичта на бащата - щом е отговорен към детето си, надали ще бъде безотговорен към второто, стига да не бъде поставян в ситуацията да ги дели, за да задоволи теб.
Още повече, че от последното написано излиза, че детето дори не знае, че чакате бебе, а ти твърдеше, че очакваш положителни емоции.
Не ние извъртаме думите ти, а ти сама извъртя напълно историята. Явно наистина имаш проблеми с изразяването.

Виж целия пост

ВикитоУ

# 35 2 дек. 2021, 12:23 ч.

Въпросът не е дали при този ултиматум бащата ще постъпи Еди как си..по скоро не е редно да постъпи никой родител така без значение майка или баща...
По въпроса според мен бащата след като се роди бебето и то е налице..реално... напълно ще промени отношението и ще го заобича ... Но всичко зависи и от теб да създадеш среда и атмосфера на приемственост и за двете деца... кръвта вода не става бащата ще продължи да си обича първото дете и ще заобича и второто ,но въпросът е там да продължи да обича и теб.. защото защитната реакция от накърненото ти его провокира нежелана такава в него и той е способен да изрече неща от които връщане на зад няма да има ...
В крайна сметка бащата ще обича и двете си деца и е важно да обича и теб това всъщност трябва да те обича защото природата ще го научи да обича децата си това е закодирано при всички нормални хора но към теб това не е така и ревността ти може би ще е основната причина това да се случи...

Виж целия пост

Anonymous111

# 36 2 дек. 2021, 12:32 ч.

Благодаря ви за включването в темата, но явно нямате какво повече да кажете освен да ме изкарвате ужасен човек.
Винаги като съм писала в някоя тема (не случайно писах анонимно) съм се старала да видя защо и какво е накарало автора да напише темата, какви са страховете и въпросите, които търси и в зависимост мога или не -отговарям или не. Но не съм постъпвала с хора, които искат съвет с думите, че са некадърни, че поставят неморлани избори, че са били наясно с еди кво си и т.н.
Преминавам в защитен моуд, защото вие преминахте в нападателен такъв. Не може да държите на хората сметка, да им извъртате думите (многократно казах, че не съм поставяла ултиматум и мъжа ми дори разбра, че просто съм изпитвала страх и не съм казала нищо лошо за детето) и най-вече да ме обиждате.
Благодаря за коментара със семейната терапия!!! Единственото положително нещо, което получих като съвет и помощ!
Търся начин да оправя ситуацията, а вие се вкарвате във филми. Благодаря, но не ми е до вашите коментари в момента. Приятен ден! Flowers Cherry Blossom

Виж целия пост

DreamingOfSummer

# 37 2 дек. 2021, 12:33 ч.

Според мен авторката е била на ясно със съществуването на първото дете, но не го е приемала особено сериозно и не е положила особени услия да се сближи с него. Сега понеже картинката се променя й се вижда трудна работа и се чувства застрашена.
По мое мнение да го заведете при терапевт, за да му съобщите, че чакате дете също не е особено редно. Помисли си как изглежда отстрани - водите го при някакъв непознат, който не е виждало преди и хвърляте бомбата, че ще имате бебе. Нистина ли смяташ, че детето ще се довери на този непознат и ще говори с него за чувствата си? Връзка с терапевт се гради също както връзка с нов партньор на родител. Терапевта няма магически да ви реши проблемите. Той може да помогне в дългосрочен план, но вие трябва да съобщите на детето и да говорите с него по въпроса без присъствието на други хора, само вие тримата.

Виж целия пост