Повръщане като отиде на детска градина

Стресирано е детето. Говорете, обяснявайте, опитайте да я оставяте за по-малко време в началото, за да свикне постепенно.

Аз бях така като дете. Повдигаше ми се от миризмата от столовата + ужасът, че трябва да спя на обяд. Като дете това ме побъркваше. Не успях да свикна.
Чак като станах 4-та група и ме записаха на предучилищна към училище, а не в детска градина, се оправих.

Щом се случва само около закуската, опитайте да я водите след това. Дъщеря ми на ясла не е ходила, но на градина я водехме след като е свършила закуската.

Горкото детенце.
Водете я след закуска, ако имате възможност. Не е нормално да повръща здраво дете.

ЛЛ по-скоро ти предписва на теб капките, а не на детето. Детето е стресирано и не иска да е там. Толкова жизненоважно ли е да ходи на ясла? Това е ясла, не е училище. Поставете се на мястото на детето и кога на вас така ви се е повдигало и сте треперили и искате ли да си го причинявате всеки ден.

А тази майка до предучилищна няма да ходи на работа ли?
Според мен трябва да опитате да я водите след закуска и като за начало да я взимате по обяд, като постепенно удължавате времето на престоя. По думите не детето съдя, че свързва повръщането с идването на майката. Говорете с детето, разказвайте му какво се случва в градината, какъв е режимът, заниманията и кога идва майката.

Ако ти не искаш да си някъде дали ще има значение за теб дали ще стоиш малко всеки ден? При дете в яслена възраст не стават нещата с говорене, те са бебета още на две години. До предучилищна има 4 години, това е два пъти по още две години. Все едно ти сега да си на 30 и някой да ти обяснява какво ще е като си на 90.

И аз повръщах като дете в детската градина, но при мен беше, защото бях изключително злояда, а те ме тъпчеха с храна дори и когато не бях гладна, но в повечето случаи беше предизвикано от рев.
Даже майка ми ме води на психолог, който ми обясняваше, че ако не ям, повръщам и плача в детската градина ще ми опада косата и ще стана като Слави Трифонов. Сега това ми е струва адски абсурдно дори като си го спомням и не знам този уж специалист как е говорил така на едно 4 годишно дете.

Дъщеря ми тръгна на градина на 4г, което ще рече 2ра група. Не беше ходила нито на ясла, нито в първа група, защото просто не я приеха, нямаше места. Поради тази причина никога не беше се делила от мен. И въпреки, че не беше съвсем малка и беше подготвена много положително за градината, тя по същият начин започна да повръща на път за градината или вътре, докато се преобувахме. Едновременно с това ръцете ѝ ставаха лед буквално. Плачеше с тихо с големи едри сълзи и наистина беше ужасно. Тя е доста чувствително и впечатлително дете, а и много привързано. Вероятно в това се коренеше проблемът при нея. При нас, обаче след като влезеше около 5-10 минути след това кризата минаваше и се успокояваше. Имах възможност да я наблюдавам без да ме вижда, освен това балкона ни гледаше към двора на групата и виждах с очите си, че се заиграва. Ако не беше това бях на косъм да я спра напълно от градина.
Този период при нас продължи през цялата първа година като пролетта поне намали повръщането, в смисъл не беше всеки ден. При нея проблемът беше и самото влизане в групата, няколко пъти се опитаха да я вкарат набързо както правят с повечето нови деца и това изключително много влоши положението, направо ни върна в изходна точка. Най - много помогна това да идваме по - рано и да имаме възможност да изчакаме да се успокои преди да влезе. Сега с Ковида не пускат вътре, но тогава седяхме на пейката и душахме дълбоко и тя казваше кога е готова да влезе. Вкъщи "тренирахме" влизане в групата. Тя влизаше в стаята и казваше "Добро утро!", както в градината.
След време като порасна ми сподели, че тогава е мислела, че може да не дойда да я взема, въпреки че аз постоянно ѝ казвах, че ще дойда и даже идвах първа.
Накрая всичко приключи, когато лятото се наложи да бъде в сборна група с други госпожи. Едната госпожа не знам как и какво направи, обаче детето буквално забрави да страда сутринта и влезе с желание, имаха гимнастика преди закуска. И край. Всички драми свършиха.
Вече е голяма.
Тази година пуснах сина ми на градина в първа група. Също не е бил на ясла. Много се притеснявах да не е и той така. Обаче той е друг тип дете, самоуверен, контактен. Тръгна буквално без да плаче нито ден. След на сестра му драмите, честно камък ми падна направо.

Много дълго стана, извинявам се, за което, но исках да обхвана цялата ситуация. Моят съвет е, предвид малката възраст, ако имате възможност да се откажете от ясла или да търсите вариант за половин ден или евентуално родителски колектив. Вярвам, че ще ѝ се отрази по - добре.