Здравейте ! Предварително се извинявам, ако темата не е точно за тази група, но ми се видя най-подходяща. Бих искала да ви разкажа накратко историята си и да прочета вашите мнения. На 30 години съм и искам дете, всъщност винаги съм искала, но в последните няколко години го искам все по-осъзнато и темата става все по-належаща за мен. Досега не съм имала особен успех във връзките си и въпреки че никога не съм била по неангажиращите отношения и винаги съм започвала отношения с цел създаване на семейство и на някакъв етап дете, винаги резултатът е бил един и същ-привличам към себе си ненадеждни партньори или такива, които се разколебават в момента, в който нещата се задълбочават. В момента имам връзка от 4 месеца с момче, което е с 6 години по-малко от мен (знам, че звучи абсурдно да очаквам нещо, имайки предвид възрастовата разлика, но ви моля да не бъдете осъдителни). Накратко, дори след продължителни и задълбочени разговори по темата и неговата привидна готовност да започнем отношения с цел създаване на семейство, дойде моментът, в който той започна да дава на заден, тъй като той самият си призна, че е изплашен и има своите страхове и колебания и поиска от мен да забавим нещата, което до голяма степен разбирам. От друга страна, ставайки на 30 години, мен ме плаши мисълта, че шансовете ми да изпълня една от най-големите мечти в живота си, а именно да имам дете, намаляват с възрастта ми. И тук идва и дилемата пред която съм поставена. Тъй като желанието ми за дете е доста по-силно от всичко останало, дори от желанието да имам мъж до себе си, все повече в главата ми се заражда и оформя идеята за зачеване ин витро. Знам, че бих вложила цялата си любов в отглеждането на едно дете и знам, че имам какво да дам на едно дете и на какво да го науча. Финансово стабилна съм, живея сама, издържам се сама и мисля, че мога да се справя с предизвикателството да бъда майка. Винаги ми се е искало всичко това да се случи по ествествен път и да създам семейство с човек, когото обичам, но за съжаление очевидно това се оказва по-голямо предизвикателство за мен, отколкото за други хора. От друга страна осъзнавам колко е егоистично да обрека едно дете на живот без баща, тъй като осъзнавам, че мъжата фигура е необходима в живота и израстването на едно дете. Постоянно си блъскам главата и претеглям моралните аспекти на ситуацията. Бих желала да чуя мненията ви по въпроса. Желанието ми да стана майка явно надделява и в момента съм изправена пред избора да се разделя с настоящия си приятел и да започна процедури по изкуствено осеменяване или да изчакам нещата евентуално да се развият естествено, но имайки едно наум, че това може никога да не се случи .....
Виж целия пост
Искам бебе, но не срещам подходящия човек, дали да опитам да зачена ин витро ?
- Публикувана: 8 дек. 2021, 15:40 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2023, 01:15 ч.
# 1
8 дек. 2021, 15:52 ч.
Питате за мнение, ето моето от позицията на жена, имаща връзка с по-млад мъж. При нас разликата е по-голяма и това не е притеснително. Притеснителното е, че след 4 месечна връзка Вие го притискате с искане за дете. Според мен е нормално да дава на заден. Та вие почти не се познавате. Дайте време на връзката да се развие. По темата с детето, не виждам лошо в това да си имате детенце без мъж. Това би могло да стане с донор и чрез инсеминация. Ако нямате репродуктивни проблеми няма причина да е инвитро.
Виж целия пост
Скрит текст:
Здравейте ! Предварително се извинявам, ако темата не е точно за тази група, но ми се видя най-подходяща. Бих искала да ви разкажа накратко историята си и да прочета вашите мнения. На 30 години съм и искам дете, всъщност винаги съм искала, но в последните няколко години го искам все по-осъзнато и темата става все по-належаща за мен. Досега не съм имала особен успех във връзките си и въпреки че никога не съм била по неангажиращите отношения и винаги съм започвала отношения с цел създаване на семейство и на някакъв етап дете, винаги резултатът е бил един и същ-привличам към себе си ненадеждни партньори или такива, които се разколебават в момента, в който нещата се задълбочават. В момента имам връзка от 4 месеца с момче, което е с 6 години по-малко от мен (знам, че звучи абсурдно да очаквам нещо, имайки предвид възрастовата разлика, но ви моля да не бъдете осъдителни). Накратко, дори след продължителни и задълбочени разговори по темата и неговата привидна готовност да започнем отношения с цел създаване на семейство, дойде моментът, в който той започна да дава на заден, тъй като той самият си призна, че е изплашен и има своите страхове и колебания и поиска от мен да забавим нещата, което до голяма степен разбирам. От друга страна, ставайки на 30 години, мен ме плаши мисълта, че шансовете ми да изпълня една от най-големите мечти в живота си, а именно да имам дете, намаляват с възрастта ми. И тук идва и дилемата пред която съм поставена. Тъй като желанието ми за дете е доста по-силно от всичко останало, дори от желанието да имам мъж до себе си, все повече в главата ми се заражда и оформя идеята за зачеване ин витро. Знам, че бих вложила цялата си любов в отглеждането на едно дете и знам, че имам какво да дам на едно дете и на какво да го науча. Финансово стабилна съм, живея сама, издържам се сама и мисля, че мога да се справя с предизвикателството да бъда майка. Винаги ми се е искало всичко това да се случи по ествествен път и да създам семейство с човек, когото обичам, но за съжаление очевидно това се оказва по-голямо предизвикателство за мен, отколкото за други хора. От друга страна осъзнавам колко е егоистично да обрека едно дете на живот без баща, тъй като осъзнавам, че мъжата фигура е необходима в живота и израстването на едно дете. Постоянно си блъскам главата и претеглям моралните аспекти на ситуацията. Бих желала да чуя мненията ви по въпроса. Желанието ми да стана майка явно надделява и в момента съм изправена пред избора да се разделя с настоящия си приятел и да започна процедури по изкуствено осеменяване или да изчакам нещата евентуално да се развият естествено, но имайки едно наум, че това може никога да не се случи .....
# 2
8 дек. 2021, 16:07 ч.
Аз лично подкрепям подобен избор, но ми се струва, че ти е прекалено рано. Имаш поне още 10 години, дори повече, през които ще имаш възможност да срещнеш човек.
Помисли дали във всичките си отношения не демонстрираш прекалено много, че партньорът ти съществува просто, за да ти направи дете, от такова усещане, всеки ще избяга. И аз, която искам да имам дете, ако усетя, че мъжът ме вижда основно като начин да се сдобие с дете, бих се дистанцирала.
Хората не се събираме само заради това.
Виж целия пост
Помисли дали във всичките си отношения не демонстрираш прекалено много, че партньорът ти съществува просто, за да ти направи дете, от такова усещане, всеки ще избяга. И аз, която искам да имам дете, ако усетя, че мъжът ме вижда основно като начин да се сдобие с дете, бих се дистанцирала.
Хората не се събираме само заради това.
# 3
8 дек. 2021, 16:09 ч.
Имате ли хора, на които да разчитате да ви помогнат поне в началото? Родители, брат, сестра, желаещи да помогнат? Има тежки бременности, при които се налага да се лежи, после първите месеци са як гърч, недоспиване, болки... Нужна е помощ и нещата не се свеждат до пари.
Виж целия пост
# 4
8 дек. 2021, 16:11 ч.
Малко си превърнала имането на дете в идея фикс. Почваш връзка с идеята да имаш дете, а не в развитието на отношенията да поискаш да имате дете с човека до теб, защото то ще е колкото твое, толкова и негово. Без значение от възрастта на партньора, за 4 месеца да искаш бебе си е вид изнудване. Не цениш толкова мъжа до теб, реално искаш бебето. Освен това не си възрастна, че да стигаш до такива крайности. Не само за детето е важно да има баща, много си е хубаво и когато жената има мъж до себе си, на който да разчита и да споделят не само грижите ами и щастието, което носи едно дете.
Виж целия пост
# 5
8 дек. 2021, 16:52 ч.
Първо, ето къде ти е грешката. Мъжете не обичат да ги бройкат за бащи и съпрузи от самото начало. Искат нещата да станат постепенно и само да стигнат до идеята.
Второ, млада си още и имаш време.
И трето, от какъв зор да минаваш през тежката процедура на ин витро, като можеш и съвсем нормално да си забременееш от някого и после да скъсате без да му кажеш.
Виж целия пост
...ения и винаги съм започвала отношения с цел създаване на семейство и на някакъв етап дете,
Първо, ето къде ти е грешката. Мъжете не обичат да ги бройкат за бащи и съпрузи от самото начало. Искат нещата да станат постепенно и само да стигнат до идеята.
Второ, млада си още и имаш време.
И трето, от какъв зор да минаваш през тежката процедура на ин витро, като можеш и съвсем нормално да си забременееш от някого и после да скъсате без да му кажеш.
# 6
8 дек. 2021, 17:09 ч.
Защо не опиташ да осиновиш дете след като искаш да си майка? Средствата за инвитро просто ще ги инвестираш в детето. МОже да му дадеш добър живот.
Виж целия пост
# 7
8 дек. 2021, 17:29 ч.
И трето, от какъв зор да минаваш през тежката процедура на ин витро, като можеш и съвсем нормално да си забременееш от някого и после да скъсате без да му кажеш.
И аз за това се замислих... Имам позната, която си има две деца. Мъж не иска. Избра си двама през годините, малко гъдел, мусака и други работи. Като забременя, кой откъдето е и толкова.
Виж целия пост
И трето, от какъв зор да минаваш през тежката процедура на ин витро, като можеш и съвсем нормално да си забременееш от някого и после да скъсате без да му кажеш.
И аз за това се замислих... Имам позната, която си има две деца. Мъж не иска. Избра си двама през годините, малко гъдел, мусака и други работи. Като забременя, кой откъдето е и толкова.
# 8
8 дек. 2021, 17:33 ч.
Да искате дете от 24-годишен след 4 месеца връзка не е реалистично. Като цяло тези отношения едва ли ще се увенчаят с успех, аз поне бих избягала, ако съм на мястото на мъжа. От друга страна, 30-годишна жена не е престаряла, за да има семейство в стандартната последователност. Ако чак толкова се притеснявате, замразете яйцеклетки и при нужда да ги използвайте. Но все пак гледайте да се избавите от фиксацията на тема бебе, защото пречи и на отношенията с мъжете.
Виж целия пост
# 9
8 дек. 2021, 20:10 ч.
Ако си здрава не ти е необходимо инвитро. Донорска сперма и съответната манипулация са ти достатъчни. Добре си решила, между другото. Иначе бг мамите ще те посъветват да станеш на 50 и тогава да се пробваш.
Виж целия пост
# 10
8 дек. 2021, 20:37 ч.
Огледа се за по-голям мъж, дето ти хваща окото. Идеален мъж няма, но поне да ти е приятен и т. н.
Имаш още време. С децата живота е сложен, изнервят те, особено ако няма на кой да го оставиш за малко.
Виж целия пост
Имаш още време. С децата живота е сложен, изнервят те, особено ако няма на кой да го оставиш за малко.
# 11
8 дек. 2021, 23:02 ч.
Ако считаш, че можеш да се справиш сама, аз подкрепям идеята да имаш дете. Не бива да чакаш прекалено, защото аз съм на 41 години и влизам в пременопауза. Днес бях на лекар. Това за мен не е проблем, защото аз деца си имам, но е добре да знаеш, че последните десет години от живота ми минаха като миг, така че не бива да се отлага.
Виж целия пост
# 12
9 дек. 2021, 11:40 ч.
Можеш да почакаш още малко.
Имането на дете не трябва да е от егоизъм, защото искаш.. помисли какъв живот ще можеш да дадеш на това дете.
Също настрана от хормоните които бросто избухват на 30г.. помисли дали ти си готова за такъв живот.
Имането на деца прави всичко безкрайно по-сложно.
За мен тази дилема и така поставена на 30г е неразумна.. можещ да замразиш яйцеклетки и да почакаш още малко.
Виж целия пост
Имането на дете не трябва да е от егоизъм, защото искаш.. помисли какъв живот ще можеш да дадеш на това дете.
Също настрана от хормоните които бросто избухват на 30г.. помисли дали ти си готова за такъв живот.
Имането на деца прави всичко безкрайно по-сложно.
За мен тази дилема и така поставена на 30г е неразумна.. можещ да замразиш яйцеклетки и да почакаш още малко.
# 13
9 дек. 2021, 13:30 ч.
Подкрепям идеята, към която сте се насочили, но според мен имате още поне 2-3 години време да срещнете правилния човек.
През това време може да направите консултация с АГ специалист и да пуснете изследвания за яйчников резерв, за да сте наясно как стоят нещата. Ако всичко там е наред, може да си дадете още време, за да видите как ще се развият нещата в настоящата ви връзка или ако прецените да си намерите друг партньор.
Отглеждането на дете от самотен родител обапе би било предизвикателство. Първите месеци са ужасно изтощителни и е най-добре ако има с кой да споделяте грижите.
Всеки си има мнение, но аз лично съветвам стъпката за първо дете да не се отлага след 35-37та година. Да, медицината е напредла, да всеки има позната забременяла на 40+. Окаже ли се обаче че има някакъв проблем, често нещата на тази възраст се решават по-трудно, отнемат повече време, резервът спада по-рязко и тнт. и тнт.
Виж целия пост
През това време може да направите консултация с АГ специалист и да пуснете изследвания за яйчников резерв, за да сте наясно как стоят нещата. Ако всичко там е наред, може да си дадете още време, за да видите как ще се развият нещата в настоящата ви връзка или ако прецените да си намерите друг партньор.
Отглеждането на дете от самотен родител обапе би било предизвикателство. Първите месеци са ужасно изтощителни и е най-добре ако има с кой да споделяте грижите.
Всеки си има мнение, но аз лично съветвам стъпката за първо дете да не се отлага след 35-37та година. Да, медицината е напредла, да всеки има позната забременяла на 40+. Окаже ли се обаче че има някакъв проблем, често нещата на тази възраст се решават по-трудно, отнемат повече време, резервът спада по-рязко и тнт. и тнт.
# 14
9 дек. 2021, 18:02 ч.
За мен инсеменация на 30 също е малко драстична стъпка. На 32-33-34 не е толкова страшно или късно да се забременее, защо си отказвате шанса да станете родител с човек, когото обичате?
Ако не усещате подобно намерение в настоящия си партньор, не си губете времето с него. Без да е задължително вярно, обикновено мъже на вашата възраст или пък малко отгоре са по-настроени за семеен живот и деца от 24-годишните.
Винаги е добра идея да се иде на лекар и да видите какво е здравословното ви състояние, има ли нещо, което да налага лечение и т.н. Подкрепям съфорумките, ако все пак решите да имате дете сама, да помислите има ли кой да ви помага - понякога бременността може да е много тежка, да се налагат болнични престои, време на легло, да се наложи болничен - помислете можете ли да се справите финансово и организационно.
Виж целия пост
Ако не усещате подобно намерение в настоящия си партньор, не си губете времето с него. Без да е задължително вярно, обикновено мъже на вашата възраст или пък малко отгоре са по-настроени за семеен живот и деца от 24-годишните.
Винаги е добра идея да се иде на лекар и да видите какво е здравословното ви състояние, има ли нещо, което да налага лечение и т.н. Подкрепям съфорумките, ако все пак решите да имате дете сама, да помислите има ли кой да ви помага - понякога бременността може да е много тежка, да се налагат болнични престои, време на легло, да се наложи болничен - помислете можете ли да се справите финансово и организационно.
Препоръчани теми