Искам бебе, но не срещам подходящия човек, дали да опитам да зачена ин витро ?

  • 5 692
  • 125
# 30
Темата не е правилно озаглавена. Авторке, ти се колебаеш дали да правиш инсеминация с донорски материал, доколкото схващам от разказаното в първия пост, нали така? Това няма отношение към инвитрото (или поне все още не).

Моят син е заченат с донорска инсеминация. Както се вижда от лентичката ми - детето е на девет години. Не е лесно да си и баща, и майка, но се справям/е Simple Smile

От друга страна, на 30 години си, имаш в момента връзка от 4 месеца, която може и да се задълбочи (ако не даваш отсега зор за деца), така че дай си още време. И не е необходимо детето да ти е фикс идея, не е и здравословно нито за теб, нито за него, когато един ден се появи.
Виж целия пост
# 31
Какви са тия драми на по 24-30г Simple Smile
Нищо не е толкова спешно.
Аз на 24г не бих имала дете колкото и да ми се иска и да съм готова Simple Smile
Авторката е на 30.
На 24 време колкото щеш, на 30 вече не.
 

Поне още 5г ,да.
5 години, ама за какво? Да забременее или да намери мъж+да го опознае+да се решат на бебе (тук не смятам изобщо бракове, жилища и др.под., които са съвсем отделни решения)+да забременее?
Виж целия пост
# 32
Хората не са бързият влак, не идват по разписание. Авторката не може да знае кога и дали ще срещне някого.
Но може да работи върху това да е по-спокойна, когато се среща с мъже, по-уверена. Може също да посети лекар, както и да обсъди с него/нея как стоят нещата от чисто здравословна гледна точка. Може това да и донесе информация, която БГ мама няма как да даде.
Виж целия пост
# 33

И трето, от какъв зор да минаваш през тежката процедура на ин витро, като можеш и съвсем нормално да си забременееш от някого и после да скъсате без да му кажеш.


И аз за това се замислих... Имам позната, която си има две деца. Мъж не иска. Избра си двама през годините, малко гъдел, мусака и други работи. Като забременя, кой откъдето е и толкова.

Само аз ли съм потресена от тези изказвания??? Това въобще не е морално!  Мъжете не са ли хора? Нямат право да знаят, че имат дете ли? Или е напълно ОК просто да бъдат използвани и захвърлени?
Ако същото се случи с жена, веднага ще скочите какъв е тоя изрод да я изостави като забременее, ама щом става въпрос за бащата - всичко точно.
Нямам думи!!!
Виж целия пост
# 34
Ха, ми те мъжете да не са се залетели да поемат отговорност за деца? Масово се радват ако след разпадане на връзката никой не ги гони за нищо. Ако ги беше грижа нямаше да се стремят да онодят колкото може  повече жени. Или като ги сменят всяка нощ са готови да носят последствията (децата)? Как пък не.

Съвсем друго е да са имали сериозна връзка и тогава жената да скрие дете от мъж, който иска да го гледа. Ама ние не предлагаме такъв мъж.
Виж целия пост
# 35
Едно лошо нещо не оправдава друго лошо нещо!
Виж целия пост
# 36
Неморално и рисковано за инцест ми е краденето на сперма. Мъжът има право да знае, че е станал баща, не знам как ги мислите тези неща... И мъжете са хора и имат чувства.
Виж целия пост
# 37
И затова в 99% от случаите се чудят как да се спасят от бащинство...
Виж целия пост
# 38
Тази статистика от кой официален източник я взехте? Ако може да го предоставите на всички. Защото е пълна измишльотина.

Всъщност супер много бащи си искат децата и се борят за тях всеки ден. А то е и тяхно право! Без значение кой какво е направил, негово право си е да знае, че има дете.
Виж целия пост
# 39
Като почнете с тия високопарни изказвания... Кое му е неморалното? Иска жената деца, получава си ги.  Инстинкт. Няма да чака да срещне принца. Нали нищо не иска от мъжа. За мен е неморално да го изнудва да признае дете, което не иска, да се настани в жилището му, а него да го изгони, такива неща.
Виж целия пост
# 40
Ама какви високопарни изказвания?
И като ви пита някой ден детето кой е татко му, ще казвате: " Знам кой е, ама няма да ти кажа, щото го използвах за сперма и не съм му казала, че има дете.".

А ако ролите бяха обърнати, вие не бихте имали против някой да ви използва за възпроизводство и да не ви каже?
Виж целия пост
# 41
Тъй като желанието ми за дете е доста по-силно от всичко останало, дори от желанието да имам мъж до себе си, все повече в главата ми се заражда и оформя идеята за зачеване ин витро.
Не разбирам защо разглеждаш вариантите като - с партньор или инвитро? Струва ми се, че не знаеш какво точно е инвитро и си мислиш, че е рутинна процедура - записваш се и става. За чисто техническото изпълнение става дума (заедно с хормонални последици и т.н.). Освен да се омъжиш има още няколко варианта по стълбата по-надолу: приятел-"донор", случаен донор включително и без да осъзнава, че е такъв и в краен случай изкуствено осеменяване. Но да смяташ, че вариантите да забременееш са или брак или инвитро звучи доста неориентирано.
Виж целия пост
# 42
Естествено, че е супер неморално да не кажеш на някого, че ще става баща.  Любопитно защитниците на обратната теза как ще приемат някой да постъпи така със сина им.

А в дългосрочен план това може да струва на майката и отношенията с детето й.
Виж целия пост
# 43
Има известна доза истина. А в дългосрочен план какви отношения ще има с дете, ако му обясни, че е заченала инвитро от донорски "материал", т.е. от човек който не познава, никога не е виждала и детето едва ли ще има шанс да открие някога. И то не в някакви критични обстоятелства, а защото на 30 се отчаяла и решила спешно да мине на План Б.
Виж целия пост
# 44
... Нали нищо не иска от мъжа...

Само сперма, с която да си направи дете. Да ви имам "нищото". Smiley
Това е негово биологично наследство и право, не е "нищо".


По логиката на Черната станция, ако на мен ми ограбят апартамента, няма нищо лошо аз да отида да ограбя съседния. Щот нали, мъжете са лоши, жените можем да си правим квото си искаме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия