Препоръчайте литература или дайте съвет (когато тати не присъства в живота на детето)

  • 3 460
  • 7
Здравейте, исках да попитам за литература, която ще подготви детето ми, за това, че ще израстне без присъствената фигура на баща ?
(Казусът е нежелание от страна на бащата, за каквото и да е, от както разбрах, че ще имаме бебе). Към днешна дата не поддържаме никакви контакти и съм решила да не се занимавам със съдебни дела към момента.(Имам вече един развод зад гърба си, минавала съм през съдебната система.) Simple Smile

Желанието да имам второто си дете в живота ми е изцяло мое.
Въпросът ми е: " Какво обяснявате на детето си ? "
Със сигурност: "Той не те пожела" - не звучи добре и ще нанесе трайни емоционални вреди, от друга страна - не подкрепям лъжите и израстването на децата в илюзиорен балон.
Виж целия пост
# 1
Родете, отговорите ще дойдат естествено.
Ще се запознаете с детето, ще опознаете темперамента му, поведение, реакции и тогава ще усетите начинът.
Книга няма да ви го подскаже.
Виж целия пост
# 2
Родете, отговорите ще дойдат естествено.
Ще се запознаете с детето, ще опознаете темперамента му, поведение, реакции и тогава ще усетите начинът.
Книга няма да ви го подскаже.

Родила съм ! Simple Smile На близо половин годинка е бебето, вече Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Моя близка направо си призна: "Разделихме се с баща ти преди да се родиш и той не можа да разбере какво прекрасно дете си".
Да ти е живо и здраво детето, ще го усетиш сама как да подходиш.
Виж целия пост
# 4
Ще мине много време докато те пита, ако изобщо те пита. Междувременно е възможно какво ли не да се случи - бащата да реши друго, в живота ти да се появи мъж, който да поеме ролята на баща на детето и т.н. и т.н...
Вече като по-голямо е добре да се казва истината, разбира се поднесена по подходящ начин. Включително да му разкажеш какъв е баща му и  какви отношения сте имали.
Като човек отглеждащ  сам двете си деца, ще ти кажа, че грижата за себе си, си остава на първо място. Ако ти не си добре, няма да бъдеш и добра майка. Излишни саможертви не са нужни на никого. 
Можеш да погледнеш в utube видеата на Дора Прангаджийска - психитерапевт работещ по темата за родителството.
Виж целия пост
# 5
Тази Дора е осиновена, а детето, за което се търси съвет, не е. Нещата са доста различни, но според мен е добре да се консултирате с детски психолог
Виж целия пост
# 6
Първо, адмирации, че взимате насериозно този въпрос.
Всяко дете преподрежда ролите в семейството, с което "разполага" по различен начин. Общото е, че няма дете на което грам да не му пука, просто има такива, които са една идея по-малко емоционални. Имайте предвид, че със сигурност ще има ситуации в живота, които ще са неловки за детето Ви или ще породят въпроси, към които трябва да се подходи с много разбиране и спокойствие. То не е виновно, че баща му не е никакъв родител, нито пък е взело решението да бъде отгледано без него. Не бива и да изисквате от детето си да зачеркне напълно факта, че баща му не го е искал и просто да си живее все едно нищо не е станало. Това е липса за цял живот, без значение от старанието на (в случая) майката. Също подкрепям, че не е добре да го лъжете. Може да му кажете, че баща му не е бил готов да стане родител, че е имал други грижи на този етап и, че със сигурност много съжалява и го обича, но просто така се е случило и никой не е виновен. Не подклаждайте омраза към бащата, не е полезно човек да таи неизразено разочарование цял живот.
Литература не мога да препоръчам, но ако решите да купите, нека е такава със съвети за Вас, а не за детето. То не е болно, не страда от нещо, с което трябва да свикне да живее, че да му трябва самоучител и да му се натрапва, че по някакъв начин е по-различно от другите деца.
И в никакъв случай не приемайте въпросът ей така между другото. Това е огромен катализатор на проблеми, не става ясно дали детето е момче или момиче, но и в двата случая може да доведе до комплекси или други емоционални проблеми в бъдеще. Дори и да се появи друг мъж в живота Ви, не изисквайте веднага (или когато и да било) да го нарича татко, отново подчертавам, че става въпрос за човек, а не домашен любимец и това, че веднъж животът му е подреден по начин независещ от него, не означава, че това е редно да продължи.
Късмет и все пак се надявам бащата да се появи и дори и да не бъдете семейство, в класическия смисъл на думата, да присъства в живота на детето и да му бъде полезен.
Виж целия пост
# 7
Аз не бих лъгала детето. Ако бащата не е искал да участва от самото начало, то реално детето е дошло на бял свят само по решение на майка си. - (Казусът е нежелание от страна на бащата, за каквото и да е, от както разбрах, че ще имаме бебе) .
Точно това се казва и на детето ако попита. Реално мама сама е взела решение. " Аз много те исках, независимо от всичко. "
Но не е редно да се казва, че бащата го е отхвърлил, защото той никога не го е приел, та да го отхвърли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия