С какво ви дразнят свекървите? – 133

От поста на Анонимна става ясно, че мъжът й казва, че ще се съгласи имотът на майка му /вероятно и той, и брат му имат някакъв дял, защото свекър не се споменава/ да бъде прехвърлен на племенницата му, ако тя и баща й поемат гледането на бабата. Да, ама племенницата и баща й не искат да гледат бабата, но пък ламтят за имота.

На мястото на бабата бих си живяла, без да размахвам апартамента и да видя какво се случва с гледането, ако се наложи такова.

Свекърът получи инсулт.
Без акъл съм била да се обадя на другия син ,дето  товареше колата до земята, че човекът е  болен, баща му е , мислех ,че трябва да знаят.
Дойдоха, видяха, изтърси за какво съм ги викала(само информирах), явно  е мислел ,че да се прощава с умиращ  и си заминаха.
Получил си е дела от имотите, в пари, не е пренебрегнат.
После той се разболя и ропта, че и на свиждане не му ходи семейството му, веднъж в разговор , на който присъства вуйна, че те имаха достъп до болницата служебно, искал от жена си да го посети и тя питала как ще го познае.
Та  така.

Значи случая на анонимната , ако може жилището , облагите, пък този другия да си гледа мама. Той има повече ,защо не.
Нищо че си го е изкарал сам.

Етърва ми имаше(лека и пръст и на нея, почина скоро, скарана със сина  и снахата си) само вилата им е повече от къщата ни, отделно апартаменти, друго, но не дадоха лев да го лекуват,  пак при нас дойде да иска от брат си.Ама то от мен , защото брат му вече бе болен и  инвалид.
Издържахме студенти и няма как , откъде да отделим.
Та така.
Кое трябва, кое  не трябва, истината, реалностите са си налице.
Другото е на опъки.

Моите свекъри и родителите ми са помагали на всички ни. И двата чифта родители бяха обикновени трудови хора. И пак са успели да направят много за нас.  Свекърите ни  общо взето поравно на двамата си сина с малък превес към моя съпруг, заради издръжка за образованието.  Моите родители -с превес за брат ми и за сестра ми, които получиха  материални неща, от които аз доброволно се отказах, но пък получих издръжка за  образование.

Знаете ли за какво съжалявам! Нито едните, нито другите не видяха морето,което е на 400 км от нашия град.  Всички ние ходихме  по неведнъж, порасналите им внуци също. Имаха  коли, имаше как да ги закарат до там поне за един ден,  колкото да го видят наживо. Но никой от нас не се сети да го направи. Винаги, винаги ще съжалявам за това. Ще съжалявам, че  не им казах с думи, че сме им благодарни, че казано по нашенски  "давали са си калта под ноктите" за нас . Приемали сме всичко, без да сме  се замисляли какво им е коствало. Приемали сме го като даденост. Единственото, което ме утешава е, че  имаха  достойни старини и не ги изоставихме до последните им дни.  

Написах това за размисъл относно даването, получаването и благодарността.

И пак не е съвсем така. Защото има гледане и гледане. Един може за ден или месец да си отиде, друг за изкара на легло или в маразъм години наред
Е, ако някой бързо си отиде, а преди това десетилетия е гледал, помагал и всякак мислел само за едното си дете, какво му е честното всичко пак само да онова същото дете да бъде, пък било то и "гледащо" последните дни!

Въобще, стигне ли се до мерене кой кого е гледал, колко и кога, пиши я работата бегАла!
Но е факт, че след кончината на родителите почти винаги има обидени, скарани или огорчени братя и сестри.
Пък ние тук може да се бием в гърдите какво и как ще направим и всичко при децата ни ще е безпроблемно, възпитано и щедро... И аууу, какви сме ние велики и над нещата...

Нали знаете израза "да разделиш нещо по братски или по равно"

Чак пък почти винаги... Аз познавам всякакви случаи. И така, и онака, всичко има.

Аз затова казвам "почти винаги", а не "винаги"

 Честита Нова година! Да е здрава, успешна,благодатна и щастлива за всички!
[/b]
Аз я започнах с концерта на Виенската филхармония. Много го харесвам!

Приятен празничен ден и по-малко дрзнене от всякакво естество!

За много години на всички! Повече спокойни снахи и щастливи свекърви през Новата година!

   Честита Нова Година! Мир и любов пожелавам във всички семейства.

   Историята на анонимен ми припомни една друга. Не е в моята рода, страничен наблюдател съм, затова ще я разкажа без подробности.
   Двама братя с голяма възрастова разлика - 12-13 години. Семейството на големия се справя добре финансово. В никакъв случай не са богати, но са много работливи хора и от труд го докарват. Малкият брат има хубава професия и е добре платен, но там ситуацията е друга. Обича хубавия живот, марковите дрехи, луксозните почивки. Постоянно е в някакви дългове и кредити. Родителите често имат нужда от помощ, и физическа и финансова. Грижата е изцяло на големия брат. Децата на големия растат и с жена му решават, че искат да сменят жилището, тясно им е. Но им е притеснено как ще се справят финансово. Родителите имат някаква къща, необитаема от много години. И за даване под наем не става, има нужда от сериозен ремонт, а на никой не му се инвестира и занимава. Големият предлага на родителите си да продадат къщата и да им дадат парите назаем. Предлага това да стане пред нотариус и да си определят режим на погасяване на заема. Ползата за него е, че няма да плаща лихви и няма да се притеснява за издръжката на родителите си. Те пък ще си живеят от собствените си пари. Майка му реагира много зле на предложението. Докато била жива, имоти нямало да продава, като умре, каквото искат да правят. Щом не иска, не иска. Нейна си е къщата. Семейството взема кредит, ипотекира, а когато родителите имат нужда от финансова помощ, пак те помагат. Малкият нали все няма...  След години кредитът е вече погасен, а майката умира. И тогава се оказва, че въпросната къща е отдавна продадена, а парите подарени на малкия, защото родителите го жалят, че не е като батко си и все задлъжнял. Скоро бащата развива деменция и го настаняват в частен дом за възрастни хора. Познайте кой го плаща.

Плаща съвестния син. Другият никога няма да е материално обезпечен, нито морално амнистиран.

Много грозно отношение от страна на родителите.

Често се случва едното дете да е по-жалено, по-обгрижвано и по-по-всичко, а другото да опъва само и от него само да се иска.

Оххх, ММ е купил за вкъщи хладилник и пералня. Свеки го натяква редовно и казва, че тези разходи са си изцяло мои и аз трябва да си ги поемам. Живеем заедно от няколко години и сме с деца. Укорява го, че изважда пари за вкъщи(за храна и за техника, ако тя се развали). Води си отчет и записва всички неща, които той е купил за семейството си.