Сьседи отгоре

Чуват се, дразнещо е. Бонус пускат пералня до полунощ и тресе в спалнята.

Имахме проблем със съседите над нас когато бях малка и живееха две поколение горе. Имахме чувството, че тия хора не вървяха, ами тичаха отгоре, но сега остана само бабата и вече не я чувам. Сега имам не точно проблем, но да кажем, че просто е дразнещо, с комшийката от едната страна. Тераса до тераса сме и тя има навика да излиза да говори по телефона на балкона по всяко време на деня, включително и рано сутрин, а през лятото и детето си хранеше пак там. Не смятам, че е нормално всички съседи да слушат какво говориш и с кого, но явно на нея не й пречи.

Чувам ги и не ми пречат, живеят си нормално хората, просто се чува. Какви да им кажа? Да легна и да не мърдат?
И тези от два етажа под нас чувам, обичат силната музика и пускат през деня. Вкъщи се чува тихо, но се чува. Да, не ми харесва музиката, но и аз обичам да си пускам силно и ги разбирам. Имам едни съседи, които чукат и ремонтират разни неща по никое време. Ми и тях разбирам, и на нас ни се налага, нищо че ме дразни.
Опитвам се да съм тиха. Сега имаме новородени бебета и се опитахме да изолира е пода на детската с каквото можехме да си позволим. Колко върши работа, ще се разбере по-късно. В крайна сметка, на когото е проблем нека спестява от закуски и дискотеки и си купи къща.
Та да кажа - дразни ме, но хората живеят и това е шумно занимание и не съм аз тази, която ще съди.
Виж, льольото дето на таблото на входа пише "само Левски" ме дразни яката работа и не мога да го оправдая, нищо че и аз уж съм от Левски.

Над нас имат две малки деца..едното бяга постоянно,и си набива петите,другото търчи с паяка.
Съседката под нас пък постоянно крещи.Почти нон стоп,освен като е на работа е на терасата и говори по телефона,вика,смее се.Всяка сутрин като вдига детето си за градина е някакъв кошмар..той реве и пищи,тя крещи..общо взето трудно се живее в такава среда.Не им правим забележки за сега,понеже са с деца,и знам,че едно дете не може да стои и да пази тишина и да се съобразява,но понякога ми идва в повече наистина.Мъжа ми работи на смени,и доста често се случва след нощна да не може да се наспи.

Чувам ги понякога, но не е кой знае какво. Стараят се хората да не вдигат ненужен шум, но понякога се случва, не е болка за умиране. Основно сутрин като се стягат за училище и работа (стават по-рано от нас), но шумът не е толкова силен и интензивен, че да ни буди. Чува се, ако сме будни все едно и трае десет до двадесет минути.
Когато децата им бяха малки от време на време тичаха като кончета, ама и това не ме е дразнило, а им се радвахме и се шегувахме. Иначе имаме изолация от ударен шум, но тя се слага при строежа, не може после, а и се слага при съседа, не при вас. И не е кой знае какво, и с нея се чува, но някак не ти се забива в мозъка. Иначе нищо няма да те отърве напълно от гаден шум (ако ходят с токчета по плочки например).

Под мен имам съседка, която се разхожда с едни трочи и това яко дрънчи по плочките й. Лошото е, че това се случва и в ранните часове - 2.00 - 3.00 часа. Освен това и недочува и става много рано, и си пуска силно телевизора.
До мен пък има дете, което няма режим и вдига шум точно, когато вечерта трябва да си легнеш и спиш.
Свикнах вече.

Дълго време мислех, че над нас не живее никой и се изненадах, когато разбрах, че всъщност са едно симпатично младо семейство с малко дете. Не ги чувах. Продадоха жилището и на тяхно място се нанесе симпатична двойка около 60-те. Те пък въобще не се чуват. До нас има едни симпатяги, които от време на време се събират с приятели, но нищо фрапиращо и още една баба, която понякога гледа силно телевизор. Мисля, че сме от късметлиите да живеем в тиха вертикала и хоризонтала на нашата кооперация.

Но сме имали отвратителни съседи - децата играеха на топка и караха ролери вкъщи. Майка им крещеше, те крещяха и изобщо всички крещяха нон-стоп. Мразехме ги

Да чува се  над нас по едно време сякаш се гонеха стадо коне предполагам че бяха деца 😃😃😃До нас глухи ли са  незнам тв се чува винаги,детето спи ние лягаме утрепани те до последно гледат някакво шоу...само веднъж наистина мн се чуваше и мм им звънна на звънеца никой не отвори, но веднага намалиха явно сами се усетиха .....А този под нас като говори по тел направо вика 😃😃😃шоуто е пълно

Чувам ги, но го приемам за обичаен шум. Единствено ме дразнеше, когато синът се учеше да свири на китара с усилвател и дрънкаше, без да създава мелодия, а просто шум. Не съм си позволила да коментирам, защото ние бяхме с малко и ревливо дете, та неминуемо е имало шум и от наша страна.

Ох.. аз мога да напиша роман за моите мили съседи. Точно като се нанесохме беше идилия. Тишинка и спокойствие. Само възрастни хора във входа. След 1г се купиха 3 апартамента и се започнаха ремонтите. Но това е неизбежно, та няма как да им се сърдя.
В началото на пандемията едната баба под нас изтрещя и започна да тропа по тръбите в банята посред нощ. Беше ужасен 4 месечен период. Не бяхме спали нормално със седмици. Давахме показания в полицията.. абе чудна история.
След това под нас се нанесоха семейство чалгари (да ме извиняват хората, които я слушат тая музика, но не мога да я понасям). Имаше шумни купони с пеене и викане. Опитахме с добро, налетяха ни на бой. Оттогава се обаждаме на полицията. Глобиха ги и сега са малко по-тихи, но определено ни дразнят.
Отсега се чудим къде да отидем за НГ, защото знаем какво следва..
Срещу нас също има нови съседи. И те се събират посред нощ да купонясват. Чупиха алкохол по стълбите. Миришеше на кисело със седмици..
Та така.. има и още..мога роман за напиша.
Започнахме да гледаме обяви за къщи и искаме да се изнесем..

О, да и ще си излея малко душата, тъй като още от дете съм стресиран от съседи, които се изявиха като ярки представители за легитимността на Дарвиновата теория. С баща ми често се шегувахме, че не към полицията, а към Anima planet трябва да се обърнем. Горният апартамент се дава под наем, та съответно всяка година с различни наематели, от които по-ярки спомени са ми:  биене на тъпан в 3 сутринта след защита на дипломна, викане на оркестър във входа за сватба, пиянски запои, наводнения тип библейски потопи, токчета върху плочки, разгъване на легла и дивани в 2 сутринта, тичане на дечурлига, от които едното метър на метър предизвикваше столът ми на колелца от единия ъгъл на стаята да се разходи до другия и обратно, метнат телевизор през балкона, хвърляне на пиратки в комина на блока, претакане на индустриално количество зеле на общите площи и складирането му там. На всичките им е правено забележка по три пъти, понякога и полиция. Това е малка част от спомените ми само от апартамента над нас. Сега се прехвърляме на долния етаж, където се водят същите войни, тъй като съседите под нас са шумни за съседите под тях, но е и по-интензивно, тъй като и двете страни са собственици на жилища и не могат да се изгонят като квартирантите над нас, та от тях ярки спомени са ми: побоища, ръченици в 7/8 такт и свирене на акордеон на живо, заплахи, от които: първо към общината, после към съда, а като финална инстанция, разбира се, Жоро Игнатов. Ние също сме били заплашвани с Жоро, заради теч в банята, но не предизвикан от нас, а едни от поредните квартиранти над нас, но събитието се случи в 4 сутринта след настоятелно изнасиване на звънеца ни. Това се случва не на село, не в някое пропаднало градче, а в добър и престижен столичен квартал. Но София също вече е на ниво пропаднало провинциално градче, за съжаление.
Сега съм на квартира на друго място, където нещата са добре, за сега. Родителите ми обаче продължават да живеят в това жилище, където нещата, към този момент и дано се запазят така, са спокойни.

Ние се изнесохме преди година заради малоумници над нас. Тропане, крещене, музики, беше кошмар и тормоз особено през нощта. Хиляди пъти забележки и нищо. Блока пропищя от тях и пак нищо. Бях пред нервна криза. Сега живеем на друго място и хората над нас ги чувам но никога не ме е подразнило, абсолютно нормални. Обаче има и значение от качеството на строежа. В този блок сега почти нищо не се чува от съседите. А тия дето говорят по телефон  нон стоп и викат ...просто не знам как ги издържате.

Чува се винаги. Изолацията може да помогне малко за говор, телевизор и т.н. но няма изолация, ефективна срещу ударен шум, т.е ходене, тропане, бягане, изтърване на предмети.

От старото жилище се изнесохме заради ненормалните хора, които се нанесоха над нас. Беше просто кошмар. Ние и без това щяхме да сменяме жилището, но все отлагахме и тяхното идване забърза процедурата. Всяка нощ детето им търкаляше топчета по пода и влачеше столове към 3-5 сутринта. Мъжа постоянно беше пиян и крещеше и хвърляше разни неща.

В следващото жилище първо се запознахме със съседите отгоре преди да го купим. Всъщност правехме това на всички огледи! Направихме и изолация на тавана с вата. Нямаме проблеми, но това е защото са възрастни хора, които едва ходят, а не толкова заради изолацията.

Все пак оттук нататък - само последен етаж. И задължително краен апартамент защото и отстрани се чува.

За съжаление това с купуването на къща не е вариант за всеки не заради пари, а защото в големите градове къщи просто няма. Ние търсим от години, но НЯМА. Не се предлагат. Само в един краен квартал с ужасна инфраструктура и в един с хора от малцинствата. Иначе ако си склонен да живееш около града или си в малък град, къщата е най-доброто решение.

Понякога и последния етаж не е решение. Ние сме на последен и за съжаление чуваме тези под нас все едно са ни вкъщи. А имам изолация на пода, но уви няма много ефект. Но и те са ужасно шумни и то просто няма как. Децата тичат като коне и крещят нон стоп. Ама те са деца, както и да е. Но възрастните тряскат врати, смеят се на висок тон, крещят.. Имам чувството, че нарочно го правят на моменти.
Ние сме от малък град до София и има доста избор на къщи. Силно се надявам да успеем да се изнесем до година-две, че ще изперкаме