В момента чета ... 73

  • 37 990
  • 737
# 405
изтънчена ирония на границата на цинизма
Ха сега де, аз буксувам на "Вила с басейн" и то не защото не ми е интересна, а просто тази седмица нямах много време за четене. Обаче във "Вечерята" освен да е по-мил някак си, защото във Вилата си е циник с главно Ц. Изтънченост хич няма, нито пък граница.

Не съм а чела още, но довърших "Вечерята" и съм склонна да вярвам, че е, както казваш. До средата на книгата се наслаждавах на стила и поднасянето на историята, обаче после доста ми опротивя, краят беше неудовлетворителен за мен и в крайна сметка ми остави усещането за гадост, сякаш душевната помия на богатите келеши и покварените им родители са полепнали по мен.
Започвам "Светлина между два океана" по препоръка на моя близка, тук също четох добри отзиви за романа.
Виж целия пост
# 406
Героят на Селинджър в “Спасителят в ръжта” казваше, че ако е тръгнал за вестници и го питат къде отива, е способен да каже, че отива на опера.
И с моите книги е така: въпреки намеренията ми, прочетох нещо съвсем различно.
От последните дни:
“Загадката на стая 622” - не знам, какъв мазохизъм ме кара да дам шанс на Дикер, за последен път ще е, нямам желание да подкрепям този комерсиален продукт и да губя време с него; малко писатели са толкова егоцентрични, дори и да е само поза, каквото всъщност е всичко при него;
“История на рицарството” Just Jean Etienne Roy - чета всичко за Средновековието, но книгата се оказа под очакванията, по-скоро дава начални и общи познания;
Homo Sapiens - Кръстю Мутафчиев - книгите му са антикварна рядкост, предлагат нестандартни идеи за корените на българите, но липсата на редактор, за съжаление, отнема голяма част от достойнствата на автора като писател
В момента чета Екхарт Толе “Силата на настоящето” - ще я приключа днес, за който се интересува от подобна тематика, ще е приятна за четене и полезна.
Виж целия пост
# 407
На Кръстьо Мутафчиев ги имам в доста опърпан вид (не че са купувани на старо, просто майка ми ги е чела много пъти) - основното, което си спомням от тях е как едва ли не всичко произлиза от българите. И за съкровището Simple Smile
Виж целия пост
# 408
Rayna13,

Светлина между два океана е прекрасно, прекрасно написана книга. Много ми е на сърце.

Озадачена бях, че ти е допаднал Кох, но вече всичко е наред!

Вила с басейн е по-гнусна от Вечерята (сори за почитателите)…

Tsugumi_,
Абсолютно съм съгласна за този хвалипръцко Дикер. Загадката… няма шанс да я почна, след като му прочетох предходните по издаване две книжленца.
Виж целия пост
# 409
Във "Вечерята" ми хареса начинът на поднасяне на събитията - точно както префърцуненият управител на салона поднася всяко ново блюдо с надменно вирнато кутре, така и авторът ни сервира поредната част от историята, която е гнусна и вони, но е презентирана с букет от ирония и циницъм. Самите герои също са като ястията, които поръчват - претенциозни и със силно завишена оценка. Накрая и внушенията са силни, макар и в мрачна тоналност, мисля, че чудесно е успял да реализира идеята си. Затова го харесах като писател, макар че историята, която описва, да не ми хареса и да ме отврати. По-често ми се случва обратното - харесвам сюжета, но не и изпълнението.
Виж целия пост
# 410
Нещо не мога без худ. л-ра. Дойдоха ми в повече психологиите за бебета и тийнове, имам и други. Хубаво ми е, когато съчетавам - малко от единия вид (психологии) и повече от другия (худ.). Обаче като няма никакво време... Почвам "Хвърчило към рая", Неделя Щонова. Подарък ми е. Имате ли отзиви какво ме чака? Simple Smile
Виж целия пост
# 411
Почвам "Хвърчило към рая", Неделя Щонова. Подарък ми е. Имате ли отзиви какво ме чака? Simple Smile

Бях подарявала тази книга на моята свеки, защото много харесва Неделя Щонова (на мен също ми е много приятна тази жена като присъствие и енергия) с идеята да я прочета след нея Simple Smile Тя я беше харесала - мотивираща и вдъхновяваща книга.
Сподели после впечатления и ти Simple Smile
Виж целия пост
# 412
Светлина между два океана и на мен ми е в любими.
Снощи довърших Мракът в сърцето ми - не можах да заспя.
Виж целия пост
# 413

“Загадката на стая 622” - не знам, какъв мазохизъм ме кара да дам шанс на Дикер, за последен път ще е,

На същото мнение съм!
Как си го причиних, не знам.
По-дълга, по-разхвърляна и по-неинтересна книга не съм чела.
Но се насилих де, по диагонал, но я прочетох.
Напоследък все на камък удрям - оставих "Копелето на Истанбул" и "Момичето Айнщайн" също.
Виж целия пост
# 414

Първата така и е не я довърших. Не ме грабна.
Втората обаче е много добра. Въобще поредицата на Емас за бунтарките е разкошна, защото ни запознава със смели, решителни и амбициозни жени.
До средата съм ,но много любопитни неща научавам за първата жена доктор на Италия сеньора Монтесори. Пътят й не е бил никак лек. Но тя не се отказва, въпреки че е имала най-важното подкрепата на родителите си , макар че донякъде майка й по-скоро я обсебва ,подкрепяйки я в това да има професия,а не да е домакиня.
Виж целия пост
# 415
Прочетох Толле, но няма да продължа с други негови книги (поне засега).

Прочетох и: Raffaello Segreto на Констанцо д’Орацио. От същия автор съм чела книгите за Леонардо и Караваджо. Последната е написана по много завладяващ начин и дава много информация за художника. Писателят е културен историк (не съм сигурна, че се нарича така - storico d’arte), който популяризира и пише на достъпен език. Не бих казала, че търси сензационност, към която насочват заглавията.
Чакат ме книгите му за Ван Гог и Микеланджело. Мисля, че някои са преведени на английски и други езици.
Виж целия пост
# 416
Приключих "Кажи на вълците, че съм си у дома" Карол Рифка Брънт - много затрогваща книга - топла и уютна в тъгата на героите. Малко ми се размива индивидуалността на вуйчото Фин и приятеля му Тоби, но това може и да си е търсен ефект.
Чудех се дали да я оценя с 4 или с 5 - винаги ми се губят половинките в този начин на оценяване, но в крайна сметка и дадох 5. Хубава книга, която с чисто сърце бих препоръчала на приятели - за човешките взаимоотношения, загубата на близък човек и пътя към хората около теб и към теб самия.
Виж целия пост
# 417
Обожавам "Кажи на вълците, че съм си у дома". Пазя я за дъщеря ми. Един ден дано я хареса поне колкото мен. Simple Smile
Виж целия пост
# 418
Обожавам "Кажи на вълците, че съм си у дома". Пазя я за дъщеря ми. Един ден дано я хареса поне колкото мен. Simple Smile
Това предизвика интереса ми, защото и аз подбирам четива за дъщеря ми извън тези, които тя си избира. Ще я прочета пърео непременно, но след анотацията и препоръките, мисля, че няма да се замисля да й я дам.
Тя гледа филм по Aз, Ърл и умиращото момиче, взе си книгата и я купи после на приятелки.
Виж целия пост
# 419
Аз чета "Америго" от Стефан Цвайг. Чела съм и други биографични книги от него- "Мария Стюарт", "Фуше". Харесвам го много. Но това малко книжле, навярно не по-голямо от написаното от самия Америго Веспучи, има за цел не да ни запознава с биографията , а да опише причините , серията от грешки, които натрупвайки се водят до утвърденото име на континента. Има, разбира се, и един детайл, който посява съмнението в абсолютната почтеност на този мореплавател. Това книжле може да достави удоволствие не само с прочитането му и със самата информация, а и от последващото споделяне на наученото с деца и внуци.
Скрит текст:
Сетих се за нещо "морско". Като беше малка внучката ми, татко ми й казал, че е бил пират. Беше много впечатлена. Той се подсмихна, но не отрече. Какво са си говорили, не знаем. След време играехме с нея на продавачки и аз  като я видях, че купува много на едро от "магазина ми" я попитах има ли достатъчно пари да плати. А тя ми каза: "Да, имам. Моят мъж работи пират."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия