Депресия

  • 2 438
  • 16
Здравейте, искам да споделя с вас за Депресията си , която имам от години която не отминава , и вече наистина нямам сили не ми казвайте за психиатри или , нз си кво защото ходих доста пьти лекарства лекарства и тва е нищо не се променя или аз нямам вече сили вътрешни да променя нещата дори ми писна от себе си искам да умра но никога няма да мога , незнам , тази година реших да променя нещо отидох на работа печелих пари чувствах се по добре , после навлязат в друга сфера на работа където пак дадох това което се искаше от мен дори в повече но напуснах защото не оцениха труда ми и се гавриха с мен ,което по силно ме удари в емоциите ,
На 22 години сьм от години сьм в депресия , но на наше изобщо не им пука и на никой и всичките проблеми се срутиха отгоре ми имам проблеми зъбите ми се изпочупиха от нерви, имам заболяване на венците може би и така не ми се говори повече ,
Виж целия пост
# 1
Първото, което трябва да разбереш е, че живота е суров и не ти е приятел.
После трябва да си направиш план - да си намериш работа, да заделиш пари, да отидеш на стоматолог. Дребни крачки по дребен план.
Стоенето вкъщи няма да ти помогне, не търси отговорност и от родителите си.
Като решиш какво ще правиш им кажи и помоли за подкрепа.
Помощ иначе ти трябва, потърси я.
Милиони хора живеят с клинична депресия и я контролират и се реализират.
Ще се справиш.
Виж целия пост
# 2
Промяната винаги тръгва първо в ума, после в действията!Като седиш и само повтаряш, дори и тук, това което вече знаеш, нищо не се случва.Просто прави конкретни действия към нещата, които знаеш и сам, че трябва да се променят и се обърни за подкрепа към близки и приятели.Много е трудно да се измъкнеш от подобно състояние сам, а професионалната помощ не е необходимо да е от лекарства, поговори с психолог, за да установи от къде тръгва целия проблем, за да стигнат нещата до тук.Накрая може да се окаже по-лесно отколкото си си го представял и да е имало нужда само от малко действие, за да се задвижи всичко.
Виж целия пост
# 3
За всеки мотивиращата сила да живее е различна. Трябва да потърсиш коя е твоята.
И не забравяй че Бог те обича!!!
Виж целия пост
# 4
Разбирам, че преди не си работил, защото пишеш, че тази година си решил да започнеш работа. Два пъти не си си намерил добро работно място, но имай предвид, че много хора са в такова положение. На всички им е трудно. Това не е причина да умират, а да не се отказват. Просто си наложи да действаш и да търсиш. Аз лично познавам такива хора, които са търсили и са си намерили работа. Само не се отчайвай и не се предавай.
Виж целия пост
# 5
Здравей те , искам да споделя по накратко тука , за себе си и преди сьм споделял и така
Мисълта ми е че сьм на 23 год, и бях в депресия и на 16г ходих на психиатьр и ми изписа ксанакс и го пих 3, 4години но мисля че ми навреди защото почнаха да ме болят венците и така , от 3 дена не го пия вечер само ппц пия сутрин 2мг после на обед атаракс но вечер не го пия мисля да го оставям , лека полека но като не го пия вечер ми идват някви мисли понякога и че сякаш без него няма да се справя или нямам куража който го имах и така нз ми е едно празно без него но реших и ще го оставя и така дайте ми съвет и сьм нервен нали в стомаха ми нещо се стяга и така нз
Виж целия пост
# 6
Посъветвай се с лекар най-добре. Той ще прецени, щом става дума за лекарства. Кажи му всичко, което те притеснява.
Виж целия пост
# 7
Спирай без лекар лекарствата. Не е безопасно.  Лекар може да ти помогне да замениш терапията. Не се настройвай срещу лекарствата.
Виж целия пост
# 8
Здравейте , тука сьм за да разкажа за себе си
Започнах работа но преди това бях в депресия и не се чувствах добре сега пьк мисля че имам социална изолация или нз не мога да се отпусна на работа както трябва да говоря с колегите си или тоест говоря само с тези дето познавам пьк с другите не мога и вьтрешно нещо ме стяга секаш всеки ме гледа и започвам да изпадам в паника не се чувствам
Добре и не мога да комуникира с хората както трябва да се отпусна пия лекарства Ривотрил ,
И други но не помагат незнам май младоста ми свърши на 23 год сьм и нямам никакво самочувствие ,
Виж целия пост
# 9
Първото и най-важно е да не си поставяш диагнози сама.
"Не се чувствам добре" не е равносилно на депресия, "социална тревожност" не е равно на "не мога да се отпусна пред колегите си". Ако дискомфортът и притесненията от общуване са твърде много - обърни се към терапевт.
Ривотрил и всякакво подобно лекарство се пие само и единствено след лекарско предписание.
Виж целия пост
# 10
Здравейте , искам да попитам един въпрос който ме мьчи отдавна ходих на психиатьр тоест пиех клонарекс в продължение на 2 години и сега сьм в процес на оставяне от месец не го пия но проблема е че когато разговарям или сред хора нещо ме стяга вьтрешно нямам самочувствие и сред хора не се чувствам добре на работа примерно незнам защо и да кажа че работя от скоро 2 месеца нямам вяра в себе си ниско самочувствие и сред хора нещо ме стяга .
Виж целия пост
# 11
Сменете психиатъра. Има много възможности да си помогнете със съвременни лекарства и един добър доктор, ще ви е от полза.
Виж целия пост
# 12
Колко млади хора, много неприятно! Всеки има лоши моменти, живота не е лесен. Аз също като бях по-млада имах такива периоди, не чак толкова тежки. Виждах и хора, които са много по-зле от мен, но се справяха, та се замислих, че щом те могат значи и аз мога. Хобитата и желанието да помагам и комуникирам с хората ми помогнаха много да не задълбавам.
Виж целия пост
# 13
Аз вярвам, че депресията не присъда и може много успешно да бъде управлявана. Съвременната медицина има голям напредък, но е много важно човек да попадне на добър лекар и да изгради доверителна връзка. Цялостната поведненчека философия и хобита също помагат, много често не са достатъчни и човек не трябва да се страхува да потърси лекарска помощ.
Виж целия пост
# 14
Здравейте ! Съгласна съм, че не бива да се диагностицираме сами. Колкото до депресията , темата е изключително обширна . Факт е , доколкото виждам и в разговорите , проведени тук, че се говори за терапия в контекста на медицината .  Аз съм психолог по професия и в никакъв случай не искам нито да анулирам това всеобщо мнение от една страна , а от друга , само да уточня , че е добре да се консултираме с психолог ( по наш избор , разбира се ). Психологията не се занимава само с патологии. Или по- точно , клиничната психология се занимава с тях . За всички останали въпроси и проблеми , можем и е правилно да потърсим психологическа помощ, за да “ живеем тук и сега “. Животът е динамичен и ние сме “ артистите “ на тази сцена 😊 Въпросът е да осъзнаем личния си сценарий и да сме максимално добри в ролите си !
Поздрави на всички и бъдете здрави !😊
( Ели , Норич)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия