ДЕКЕМВРИйчето сладко вече е в прегръдките на мама и татко! (Тема 1)

Ще се включа с един страховит разказ. Когато малката беше само на 11 дни, преди по-малко от месец, се случи нещо, което ни смрази. Бяхме я приспали и с татко й вечеряхме в другата стая. Изведнъж забелязах на камерата, че много енергично размахва ръчички в кошарата и веднага дотърчах да видя какво става. Тя се задушаваше и гледката как това малко човече се бори за глътка въздух беше просто зловеща. Взех я, изправих я, въртях я, легнах и я сложих по корем върху себе си, пробвах дишане уста в уста... Хем бяхме гледали видеа за първа помощ през бремеността, но сякаш всичко бяхме забравили. Накрая успя да се разплаче и всичко отмина, но с баща й много се панирахме.

Веднага хукнахме до спешно отделение да я прегледат, чакахме си реда, само за да ни кажат, че не се занимават с толкова малки бебета и да сме я завели в болницата, където е родена. Отиваме ние, а там казват бебета не взимали обратно, че не е за тях и че са ни подвели. Упътиха ни къде другаде да идем и там най-сетне не ни върнаха, а ние се разкарваме с новородено през нощта до 3 болници. Както и да е, преслушаха я, дробчетата чисти. Питам какво да правим, ако се случи отново - казват да я изправим, за да се върне повърнатото в стомахчето. Въпросната нощ си ни беше страх да заспим, но решихме да я вземем в нашето легло, че да усетим, ако пак нещо стане.

Както и да е, мина се време оттогава, но тази вечер историята се повтори. Събуди се тя след сън и я взех да сменим памперса преди хранене. От няколко седмици й даваме антирефлуксното адаптирано мляко на ХИП, че много започна да връща, но в последно време и то не помага. От последното хапване бяха минали 3 часа, а и тя даваше признаци, че вече е гладна. И точно тогава, на повивалника, изведнъж се сепна, наду бузките, почна пак да маха с ръце и ококори очите. Уплаших се, веднага я взех в мене изправена, както ми бяха казали, не смея да я тупам по гърба, но тя продължава да се души, потупвам - нищо, пак пробвам да й вкарам въздух в устата - нищо, излиза слюнка, устните стиснати, а кожата около тях синя. Накрая разтреперана я сложих по коремче, както предния път... и рева, и се моля. Оказа се, че това е правилният начин. Успях в бързината да звънна някак на таткото да се връща спешно, че тъкмо беше излязъл до магазина. Докато му плача по високоговорителя, почна да издава звуци малката най-сетне, поемаше въздух, а аз цялата треперя. Когато я обърнах, цялата беше пребледняла, разплака се, гледаше уплашено... Чак ме беше страх да я нахраня после, но няма как.

Да уточня, че когато се случиха тези два инцидента, тя няма възможност да издава звуци. Късмет е било, че сме били будни и сме я наблюдавали в тези моменти. След първото задушаване, писахме на педиатърката, а тя ни отговори по имейл, че е нормално бебетата да се давят и толкова. На следващия ден й взехме антирефлуксно матраче, но като повръща и най-горе да я сложим, пак си тече от устичката. Този втори случай, буквално от преди 2 часа, ме кара адски много да се притеснявам вече. Тази нощ не искам да спя, а аз спя много дълбоко, и обмислям дали да не направим така, че винаги да има някой буден, който да я наблюдава. Утре пак ще потърсим педиатърката, ако има лекарства за това нещо, че ме е страх да си помисля какво можеше да стане за минути. Ако имате някакви съвети какво още можем да предприемем, ще съм благодарна.