ДЕКЕМВРИйчето сладко вече е в прегръдките на мама и татко! (Тема 1)

Ехаа второ дете,браво Габи.Много смело.Аз не кърмя и изобщо не се чувствам като лоша майка, понякога се чувствам но не и за това.Всичко е в главата ти😉

gabby92 изобщо не си лоша майка ако храниш или дохранваш с АМ.  Важно е бебчо да е сит и да се чувства добре. Баткото мога да кажа че беше 99% на АМ но не съм си мислила че съм лоша майка.

Габи, не си лоша майка. Аз бих кърмила, а щом искате второ, просто пробвайте. Може да се забременее при кърмене и без цикъл, даже мен сега след раждането ме предупредиха да внимавам заради секциото, че било много лесно. Обаче все пак си дай време на тялото да се съвземе от предишната бременност. Около 6м казват, че е достатъчно.

Габи ще ме разбиеш, как така второ тази година подкрепям те напълно, просто на мен ми идва като огромно натоварване това.
И не, не си лоша майка. Постоянно ми минава "аз съм лоша майка" през главата, но всеки път когато си го кажа, си повтарям, че щом го мисля, значи съм добра майка и ми пука. Това, че не ми се получава, е отделно а връзка между кърменето и качественото бебегледане НЯМА!

Привет, има ли бебета тук, които са влезли в трети месец и са със смесено хранене ? По колко грама давате? Сега бебе е в края на втори и давам 4х120 кърма и 2х120 АМ. В трети по 130 ли трябва да давам?

Лейди, на под 2м е моят и да ти кажа някой път изяжда 120мл кърма/АМ и му стига, но по-често хапва над 150мл на хранене. Ако следя и правила за обеми, както няма режим, съвсем ще се оплета. Смятах мл в началото и нуждите му съвпадаха с 'правилата'. Вече му давам колкото иска, дори да ми се струва много. Ако отиват нещата в големи количества, правя паузи, давам му време да си почине малко, да оригне, да му достигне до мозъка, че е сит стомахът 😀 Засега не е повръщал от големи количества и му се доверявам, че си знае колко е гладен.

Кога се случва храненето е различно, понякога на около 2-3ч, друг път проспива и по повече от 4ч, дори 5. В тези часове може и да се буди, но не търси храна понякога. Все се чудя дали е правилно да не го будя като пропусне повече часове. Но си мисля, че така му е окей да си решава, защото понякога самичък си се буди на кратки интервали.

Моя е с режим, с една дълга пауза. Заспива в 23:00 и става в 5:00. Мислила съм дали да не дам повечко, но ме е страх. Коремчето му след ядене ми се вижда огромно.

Дее това все едно аз съм го писала,в началото от смятане на мл щях да откача че й е много,вече нямам нерви и за това.Давам когато поиска,яде около 120мл ,понякога на 2часа яде ,друг път на 3 ,случва се и на 5ч.,режим никакъв.Другата седмица става на 2 месеца

Габи, не си лоша майка! Но да, напълно е възможна бременност при кърмене и е мит, че няма как да стане. Най-вече защото преди да забележиш цикъла, е дошла овулация в един момент. Особено, ако кърменето не е по учебник, може и скоро да се възстанови цикълът. И моят АГ ме предупреди, че щом не е и най-ефективното кърмене, може да дойде по всяко време и да се пазя, защото трябва възстановяване на тялото.

Мислех си егоистично колко ще ми е по-добре да махна и не чак толкова многото количество кърма от уравнението, заради което се измъчвам да стимулирам/цедя през 2-3ч като само понякога си позволявам огромната пауза от 4ч. Направо се ядосвам на мъжете, как имат пълна автономия над тялото си... Не че ние нямаме, но сякаш около бременността тялото принадлежи на бебето.

Знам защо го правя, но се виждам как след още някой месец ще ми дотегне страшно. Не мога да се организирам за по-дълго самостоятелно занимание навън, все ми е в мислите кога съм се цедила последно и да внимавам да не повторя дълга пауза като вече имам една. Добре, че не го свикнах да ме ползва и за биберон, а имам малко самостоятелност, както и ММ може много по-активно да ме отменя като има изцедено. Дали е помпа или бебе, пак трябва често да го слагаш, за да не намалее кърмата. Та методът с цедене работи по-добре от директно кърмене за нас.

Но още преди бременността подготвях тялото си за бебето и вече ми омръзва, ако трябва да съм честна, моето тяло да не е мое. Да не мога просто да легна с него и да спим 5ч като има затишие около изгрев.

Снощи откарахме от около 21ч до 5.30 с кратки почивки, такова чудо не е било. Направих най-дългата си пауза за цедене, цели 5-6ч и станах като ужилена да тичам бързо да пускам пак, че се запушвам няколко пъти.

Не съм и излизала почти, първо липса на организация, после бяхме болни и го пазихме, че имаше секрети в носа, след това покривам фронта докато ММ е на работа и то ми се събраха сигурно 1 или 2 самостоятелни излизания. Все едно съм в пещера и ще ми писне скоро, усещам. Ще започна да намалявам цеденето по някое време, искам този месец и време за себе си да си отделя, да изляза с часове.

И си мисля, дали не сме егоист дами. Когато толкова много сме искали тези прекрасни същества и сега да си казваме: Ама ние нямаме контрол над тялото си. Или пък: нямаме свободно време само за нас...

Габи, не си лоша майка. Всяка дава всичко от себе си и само това я прави добра според мен. Поздравления за плановете за второ, но го обмисли сериозно дали да е толкова скоро. С две малки деца не е лесно, особено породени. Имам приятелки с две малки деца - не само са разногледи, ненаспани и безкрайно изморени, ами и нямат време дори пет минути за душ. На моите разликата им е голяма и когато съм сама с двете, едва смогвам. Бебето му се спи и реве, каката иска да яде и то точно нещо, което в момента го няма и трябва да се приготви. Или кърмя дете с едната ръка, докато с другата пиша задачи😁. Ние умишлено изчакахме повече с второто, защото сме си само двамата, а имах трудни бременности. С първата лежах и ако се беше наложило и с втората, нямаше кой да гледа първото дете. Мъжът ми все пак и на работа ходи, а малчовците си търсят мама.
Дее, примири се, че всичко е временно. Първото ми дете за пръв път го оставих на баща му за 1 час, когато беше на 6 месеца. Излязох от вкъщи и не знаех къде да отида и какво да правя🤣. Сега също не съм излизала без бебето още. Трудното е първите две години основно. Нашата кака вече мисли, че и досаждаме, когато ходим в нейната стая🙄.

Е, предполагам е нормално да минават такива мисли, все пак до декември особено първескините сме били в тотално различен режим и със съвсем други навици. Споделяме си в някой момент на близък или в подобни съпорт мама групи и след 5 мин продължаваме да им се радваме безкрайно на бебоците, не се оплакваме, че са в живота ни ❤️ Ако можем нещо да наместим по-ефективно в нашия график, например 1 доза повече АМ, за да поспим малко повече и да им обърнем цял ден по-качествено внимание, (когато не сме спали през нощта, а таткото си е починал едни 6ч 😀) , аз съм за, хаха.

Ами то човек трябва да е малко егоист. Честно, понякога завиждам на ММ как си хваща шапката и излиза. Не че не ми помага, напротив. Но ние имахме много активен начин на живот преди детето, аз работех много динамична работа. А през уикендите не сме се спирали - обикаляхме България. От 01.04 не сме ходили никъде, това ми е датата на трансфера. Аз спрях веднага работа, защото се смени управлението на фирмата и работа от вкъщи вече не беше опция. А и изкарах бременността почти изцяло вкъщи и в леглото - кървене, ужасно гадене, ниска плацента, къса шийка. Буквално започнах да излизам 2-3 седмици преди да родя, като влязох в 9ти месец и то на кратки разходки в квартала. Иначе, лежане, четене на книги, бг мама и прегледи, това ми беше ежедневието. И сега много ми се иска да поскитаме някъде, но детето е още много малко за подобни екскурзии. Разнообразието ми е да отидем заедно по магазините и аз да вляза да пазарувам или да изведем малката с количката, когато баща й си е тук. Но то в това лошо време не сме скоро. Жадувам за времето, в което ще е по-голяма и ще можем да я водим по планините. Това ми липсва най-много, другото не чак толкова. Така или иначе ние повече си ходим насам-натам само с ММ, а с приятели повече по телефон, вайбър, мениджър общуваме и по-рядко се виждаме наживо, тъй като те не са в града, а някои и в страната. Другото, което ми тежи е недоспиването. Но си казвам, че и това ще мине. Особено нощно време, когато я приспивам за н-ти път, а ММ сладко спи, ме хваща депресията.
Но и това ще мине, децата ни растат, дори и с тях, ще си върнем част от старите навици. Гушкам малката, гледам празното креватче срещу мен и си казвам, че тя ми е по-ценна от всичко и колкото и да е трудно сега, като расте, ще олеква. Ще се заиграва сама, ще спи по-рядко през деня, ще се изморява повече, повече неща ще я вълнуват. Сега само иска да я носят и да разглежда и да се люлее на шезлонга. Играчки още не я вълнуват, даже въртележката не отразява. Наистина, за нас първескините, е по-трудно или ние си го правим такова, къде от липса на организация, къде от неопитност.
В тази връзка, кога мислите че е ОК да пътуваме по-надалеч? Аз мисля, че след 4-5ти месец ще е възможно. Говорим не за почивка, а за еднодневна разходка в планината, например. Мисля, че тогава и храненията ще са на по-голям интервал и ще е по-лесна организацията.

Блу, според мен сте зависими от времето, не от това колко е голяма бебка. Ние също много пътуваме, сега - не. Студено е. Голямото дете беше лятно бебе и на 10 дни ходихме до един манастир, а на един месец - в Турция за ден. В колата спеше без проблем. Когато спрем, сменям памперс и кърмя. Така, че затопли ли се хващайте пътя, че после повече забавления търсят, а и пюрета, каши, храни. Нашата ядеше само домашни.

О, времето не ни плаши хич, ние по цяла зима обикаляме из Родопите и Пирин. Опасявам се, че е малка и не знам как ще й се отрази промяната в надморската височина. АМ ме улеснява много по отношение организация на храненето. За сънят също няма проблем, тя в колата си спи. Трябва ми само слинг и яке за бебеносене.