Нямам приятелка

  • 2 749
  • 50
# 30
Е, чак пък да загуби хора, заради едно положително и едно отрицателно качество? Толкова ли са чувствителни вече хората? На всеки е ясно, че има и отрицателни черти, и трябва да е достатъчно зрял, за да може да говори за тях.
Виж целия пост
# 31
на всеки може да е ясно, но не обича да го чува от другите, нито да го казва. За да си кажат такива неща хората трябва да са изключително близки. С колеги е силно непрепоръчително, също и с пресни приятелства, а в двойката съвсем не е препоръчително, че там съвсем лично ги приемат нещата. Дори с колеги е според зависи от професията. В моята и близките на моята професия сме свикнали да сме по-откровени помежду си, но пак е само при определени условия.
Виж целия пост
# 32
Лично аз, такъв въпрос бих задала на хора, които знам, че ме познават, и знам, че им пука за мен, какво се случва с мен, какъв човек съм и тн. Аз колеги отдавна нямам, но да речем си представям сега да задам такъв въпрос на бившите ми такива от едно време.. ми.. честно казано, не мисля, че щях да получа адекватен отговор, защото това хем са хора, с които съм била по цял ден, хем те нищо не знаят реално за мен. Не са ме виждали в контекст, различен от работния.
Та, за едно съм съгласна, такива неща се питат хора, които са значими по някакъв начин в живота ти. Не защото може да стане конфликт с другите, а защото просто си мисля, че само от близки ще получиш адекватен и полезен отговор.
Виж целия пост
# 33
Не бих питала това, за да разбера какво мислят хората за мен. Най-малкото, защото те няма да кажат истината, а това, което звучи приятно за пред хората. Освен това, човек, който би ме запитал такова нещо, ще ми се стори много... незрял. Честно, бих си развалила мнението за някого, ако ме попита такова нещо, та ако ще и да е сестра ми. Извинявай за оценката, но това мисля - откачено е.

Но ако всички участващи са 15-годишни, цялата ситуация се променя.
Виж целия пост
# 34
Моят най-добър приятел замина да живее в чужбина в началото на 2018г. Скоро ще станем 2022-ра и не открих друг близък приятел, а се определям като социално животно - като тръгнем оттам, че съм студент
галерии, концерти, туризъм, барове, компютърни игри, театър, та дори от професията - 9 месеца в годината съм постоянно с хора обикаляйки държавата. Не става и не става, братче. Обвинявах се като вас, че нещо с мен не е както трябва, че аз отблъсквам хората, но накрая просто спрях и видях какво правят другите и се фокусирах върху техния нрав, и 'хабитат' през свободното им време. Е, съжалявам, но много хора в България са тотални невежи и не  асоциални, а ми направо несоциални. Нямат никакви странични интереси, за да започнете хубава дискусия, а лошото е, че става въпрос за млади набори 1988-2000г. Масово отговарят "хобитото ми е да слушам музика и да гледам филми", а нито на концерти, нито на кино да ги изведеш. Да им имам хобитата аз на тях.
Пожелявам ви от сърце да си намерите някого и да ви стане близък, да се прегърнете и да преживявате хубави приятелски емоции заедно. Не търсете вина в себе си, не питайте никого за вашите отрицателни черти. Единствено терапевтът ще ви помогне, за да си излеете душата, някой да ви изслуша, което също не е малко.
Виж целия пост
# 35
Не бих питала това, за да разбера какво мислят хората за мен. Най-малкото, защото те няма да кажат истината, а това, което звучи приятно за пред хората. Освен това, човек, който би ме запитал такова нещо, ще ми се стори много... незрял. Честно, бих си развалила мнението за някого, ако ме попита такова нещо, та ако ще и да е сестра ми. Извинявай за оценката, но това мисля - откачено е.

Но ако всички участващи са 15-годишни, цялата ситуация се променя.

Защо е "незряло" и "откачено" да се опитваш да разбереш и решиш проблем, който имаш, който те тормози, и който ти пречи в живота?
Виж целия пост
# 36
И аз съм на мнение, че обществото е несоциално, дори нямам предвид, че не ходят на театри и т.н., просто самата комуникация я няма. Да подхванеш разговор и другият да седи  и да мълчи.
Вече има и хора, които не поздравяват, не казват довиждане, елементарно възпитание.
Виж целия пост
# 37
Тази игра я играехме в годините, когато бяхме ученици. След нея гледахме с други очи едни на други. Уж приятел, уж те приема такъв какъвто си и те уважава и цени точно за това което си, а то какво всъщност си мислел за теб... 😄  Не вярвам в положителния й ефект. Въпреки че на теория звучи добре и предполага мотивиране към положителни промени, на практика има обратен ефект - понижава самочувствието и разваля взаимоотношения. Не вярвам на хора, които твърдят, че не са тънкообидни и не биха се разсърдили, когато им показваш негативните им черти или грешките в поведението им. Дори на най-големия непукист ще му стане неприятно и ще се почувства засегнат. Всеки реагира различно - има хора, които се натъжават и се затварят в себе си, има хора които се озлобяват и после търсят отмъщение...

С мнението на Uncommon съм съгласна. Все пак човек трябва да познава себе си достатъчно добре и да има реален поглед върху собственото си поведение, върху собствените си негативни черти и грешки.
Дали подхода му към хората винаги е агресивен, властен, манипулативен, унизителен или обиден, дали проявява състрадание и съпричастност към тях или е егоист със студено сърце, изискващ да получава но никога да дава, дали уважава личните граници на другите или за него такива не съществуват... и други такива неща - това няма как човек да не осъзнава и забелязва. А ако наистина не е способен да направи реална самооценка на собственото си поведение, то каквото и да му кажеш, той пак не би стигнал до правилните изводи.
Съгласна съм, че е до зрялост. Емоционална, интелектуална, духовна.. всякаква общо взето.
Виж целия пост
# 38
Това - трябва да се промениш - винаги ми е звучало странно, сякаш всички са перфектни и нямат недостатъци. Не може всички да са еднакви. И преди съм споменавала за съученички от училище, които никога не идваха на купони. Дали ще се говори с тях, зависи от решението им да посещават партита. Страшно глупава причина да не комуникираш с някой...
Виж целия пост
# 39
Някак не върви хем да питаш за отрицателни черти, хем да се сърдиш после? Едва ли някой смята себе си за бял ангел невинен, в който хората не виждат нищо негативно. Ето това би било чудесен пример за човек, който идея няма от себе си.Това, което описваш Емилиа, като реакции, за мен, е изключително повърхностно.

Човек невинаги има как да познава себе си достатъчно добре, не и без терапия, не и без външен поглед. А тези практики щом съществуват, значи има смисъл в тях, но вероятно и са за малко по-напреднали от такива, които ще се цупят и отмъщават (!?) (на близки и приятели?!), ако някой им каже "в някои отношения си наивен, защото така и така", или "понякога се ядосваш прекалено бързо".
Виж целия пост
# 40
Хората постоянно питат за неща, а когато получат някакви отговори се сърдят. Погледни само тук какво става по темите - пита нещо, хората напишат нещо, на нея не й харесва и казва, че са злобни. Затова по-добре не питай, така или иначе няма да го понесеш, ако някой ти каже какво не харесва в теб.
Виж целия пост
# 41
Няма да го понеса? :Д
Не съм от захар. Мога да понеса всичко, което някой е решил да ми каже. За съжаление имам едни две години от живота, в които съм слушала най-грозни неща за себе си от уж най-близкият човек. Наистина, няма какви думи да ме изплашат, че чак да не мога да ги понеса. Със сигурност бих мислила по въпроса, ако от близък чуя някаква критика.

Това, което се пише по темите, може да е и полезно и тотално неадекватно, за даденият човек. Никой не знае каква точно е ситуацията. Мои коментари също са били четени като злобни от авторите, въпреки, че никога не съм изпитвала злоба, когато съм ги писала. Просто хората очакват някой да им попие сълзите, не търсят ясно, категорично, студено решение на проблема... та от там - злобни.
Виж целия пост
# 42
Elunaria, напредналите са наясно със себе си и не се нуждаят от такива методи.
Интелигентните хора притежават едно много ценно качество - умеят да виждат себе си и отстрани, притежават умение за самокритичност и имат усет за граници - къде, как, по колко...

Има хора, колкото и тактично и дипломатично да им посочваш къде и в какво грешат, те просто отказват или пък не умеят да осъзнаят истинността на това, което им говориш и търсят оправдания.

Dania1, моралните ценности и принципи определят и избора на приятели. Различията в тях - също. Знам, че момичетата, за които казваш са преживели болезнено това игнориране, но реално не са изгубили нищо. Просто са си спестили общуване, от което едва ли биха били във възторг. 🙂
Виж целия пост
# 43
Не съм съгласна, дори човекът да не е съгласен с казаното и да се бунтува или поспори, това остава като тема за размисъл в главата му. Все някога ще се замисли. Особено, ако идва от човек, за който е ясно, че не му мисли лошото - приятел, роднина.
Ако в крайна сметка, дори това не се случи... аз едва ли бих искала човек около мен, който никога не поставя действията си под въпрос.
Виж целия пост
# 44
В много редки случаи това е възможно - да те чуят, да те разберат, да ти повярват... и да пожелаят да се променят. Тук любовта е мотивът, доверието, моментът на осъзнаване че са причинявали болка с неправилното си поведение и отношение. Но ако го няма всичко това, темата за размисъл в главата няма да бъде нищо свързано с казаните истини, колкото и свръх ултра дипломатично да са поднесени.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия