Нямам приятелка

  • 2 757
  • 50
# 45
Редките срещи не са нещо необичайно за хора на тази възраст, особено с деца. А поддържате ли контакти по някакъв начин? Пишете ли си, чувате ли се редовно?
Да не би да си негативна, често оплакваща се от различни неща? Или твърде експресивна, емоционална? Подобни типове стряскат и натоварват хората в началото на общуването.
Няма лошо да отидеш на терапевт, като те види и поговорите ще ти помогне да откриеш корена на проблема.
Виж целия пост
# 46
Напълно съм наясно, че имам отрицателни черни.., все пак едвали ли ила перфектни хора, имам родители разбира се… детето съм го оставила сама да комуникира с другите деца, никога не съм му се месила… и да напълно е възможно кано мъжа ми то няма да съм се депресирала, да имам на кой да звънна да излезна, но само заради децата за играят, достатъчно много съм писала и канила, че вече се уморих, не държа да съм, център на вниманието в никакъв случай ( както някой беше написал) Извинявам се отговарям на всички в едно съобщение. И според мен ако попитам някой комшия премерно за някой моя лоша страна, едва ли ще бъде искрен за да го каже…
Виж целия пост
# 47
Мари, имам малко налудничаво предложение... Ако искаш, нека пробваме, да станем приятелки и ще ти кажа, ако има някакъв проблем в теб. Само че нямам дете...  😊
Виж целия пост
# 48
Ще ти кажа нещо много странно, което и аз почувствах, когато мъжът ми тръгна на работа в чужбина. Кварталните майчета брутално ме зарязаха. Абсолютно умишлено спряха да ме поздравяват на площадката. Но синът ми вече е голям и няма особена нужда да ходи на тази площадка.
Зима е, след празниците дай детето на градина и си потърси нова среда и нови приятели.
Виж целия пост
# 49
Живея в друг град  от 7 години. Моят град е много далече. Изоставих приятели много.Срещнах любовта на живота си и се омъжих. Тук така и не открих приятели. Вече седем години имам просто познати. Майка съм на 5 годишно дете, което въобще не се интересува от връстниците си. Тъй, че те разбирам добре. Тъжна е историята ти
Виж целия пост
# 50
Все пак си успяла да създадеш семейство. Много твои наборки нямат мъж и дете (и аз на твоята възраст още нямах дете), така че "Чашата е наполовина пълна."
Другото аз чак не го разбирам, обичам си самотата и се натоварвам от много социални контакти (абе да има, но не много). Може би защото съм единствено дете. Grinning
А, да, и много по-лесно се разбирам с мъже приятели (още от студентските години, когато двамата ми най-близки приятели бяха мъже). Ходехме да пием бира (аз безалкохолно) и на мач. Joy Усещам, че не е приложимо в твоя случай...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия