Майкъл Джексън- истината за живота на един гений!

Да напуснеш “Невърленд” ми беше достатъчно.

Велик. Краля е все пак. Друго не може да се каже.
Закърмена съм с него.
Слушах като дете до 15 си година почти само него. Нон стоп му въртях касетките.
Чат пат сменях на Фреди и Тина, като им писнеше на родата.
По някое време открих, че имало и други изпълнители по радиото.
Обожавам го, обичам го, чувствам го много близък.
Не вярвам и грам на обвиненията срещу нещо.
Много плаках като почина.
Веднъж се скарах с брат ми като бяхме малки. Той се пошегува, че Майкъл ни бил роднина, каза че ни бил 24 братовчед. Естествено повярвах. Не ми пукаше 2 или 24, нали сме рода. Пищях цял ден как ще ходя в Америка. Дуднех на майка ми да ни води на гости при Майкъл. Майка ми се хвана за главата откъде тия приказки. А брат ми се хилеше и търкаляше на земята. Обясниха ми, че никакви роднини не сме. Разстроих се, но бързо премина в бяс и погнах брат ми. Той бягаше и се хилеше. Поступах го и той ме поступа, но повече не ме е лъгал.
Иначе като бях във втори клас обикновената ми обич премина във влюбване. Пишех грозно, ама много. И веднъж си викам, ако Майкъл ме види как пиша, няма да ме хареса. Почнах да пиша много красиво. Ама после в Иво се влюбих от класа. На него не му пукаше как пиша, ама и той пишеше грозно. Та след разлюбването си се върнах към стария артистичен почерк.
Абе не е за такива излияния темата май, но не се сдържах, сори

Обожавам всичките му песни и много ми беше мъчно, когато почина. Смъртта му и до ден днешен си остава загадка за мен и не искам да повярвам на всички глупости, които се изписаха за него.

Аз винаги съм го харесвала като изпълнител, но никога не бях слушала супер подробно музиката му. Имах няколко любими негови песни - "Billie Jean", "Smooth Criminal" и "You are not alone" и като цяло винаги танцувах на негова музика, когато я чуех някъде.

В деня, в който почина все едно нещо ме удари в сърцето- много трудно осъзнах, че си е отишъл,  още повече, че исках да ходя на концертите му в Лондон и осъзнах, че това няма как да се случи. Бях съкрушена. В следващия момент си казах, че не знам достатъчно за живота му. Исках да го опозная. И започнах да чета новини и статии за живота му, да гледам негови интервюта, изслушах всичките му песни, гледах негови клипове и  концерти онлайн, документални филми и все повече се убеждавах колко специален и уникален човек си е отишъл от този свят. Бях завладяна от творчеството му, от гласа, от таланта му. Постоянно слушах песните му и определено са ми любими.

За мен Майкъл Джексън е гениален. Огромен талант, пее и танцува брилянтно от 5 годишен, без да се е учил, без да е посещавал учители и уроци. Той се е самоусъвършенствал. Но е и гениален, защото има много талантливи певци, но не всеки може да създаде музиката, която той създаде и изпя, не всеки може да вникне толкова дълбоко в технологията на шоубизнеса и да го ъпгрейдне. Той е иноватор.

Майкъл Джексън просто превъртя играта! Това е истината! Днешнната поп музика е това, което е благодарение на него. Утвърдени изпълнители като Бейонсе, Бритни Спиърс, Мадона, Джъстин Тимбърлейк , Ъшър и много други се превръщат буквално в заслепени фенове в присъствието му, които не могат да се нарадват на късмета си и да сдържат вълнението си, че го виждат, докато още беше жив. Талантът и харизмата му са неоспорими и просто приковават. Наистина Майкъл Джексън има огромен принос в музиката и попкултурата и мисля, че едва ли има някой, който да оспори този факт.

Той е огромен талант и няма друг като него!
Разбирам те много добре!
По същия начин чувствам Фреди Меркюри!

Не съм била фен на музиката му, с изключение на няколко песни. Мен са ме гледали с Deep Purple, Queen, Scorpions, съвсем друг стил музика.
Обаче Leaving Neverland ми дойде в повече. Стори ми се, че изсипват куп грозни обвинения, с нулеви доказателства, базирани върху спекулации основно, върху човек, който вече не може да се защити. Дори да е вярно всичко... е след дъжд качулка.

Аз обичам да казвам, че Бийтълс, Фреди Меркюри, Майкъл Джексън и Принс са друга галактика просто. Ако другите са звезди, те са икони. Това е разликата. Музуката им ще остане вечна.

Темата е закъсняла с около 10г, особено за "новини" (>ლ) Дори по радиото вече не го пускат особено често и за съжаление почва леко да бъде забравен защото музиката му беше засенчена от някои странни случки в личния му живот. Най-вероятно в личен план е бил неразбран от широката общественост, но има голяма вероятност и сам да не е бил много наясно и да е търсел разни нестандартни неща.

Не мисля, че MДж. е "гении", Моцарт е гении. М.Дж. е една тъжна история за това как амбициозни родители могат да провалят живота на талантливо дете, и как с много труд и болка се постига доста, но пък накрая няма много полза. Както и пример за саморазрушение в най-буквален смисъл.  Има доста паралели с Джуди Гарланд, вероятно и сам ги е открил. Приносът му за музиката е колкото на други мегапечеливши звезди, можеше да е и повече, и по-траен. Феномен на попмузиката е, да, но това е наред с доста други имена. Напоседък музикалната сцена и шоубизнеса доста се промениха и няма как да се правят сравнения с "днешните", но един Елтън Джон например доста го е задминал, най-малкото защото още е жив и търсен, което може да се отчете като доста голям успех, както и Джъстин Бибър. И Хари Потър е много по-популярен, а дори не е истински.

Между другото, титлата "кралят на попа" вече също изветря, а под "Кралят" доста народ разбира друг изпълнител, един който самият М.Дж. се опитваше да имитира, но в момента от втория продължават да се търсят сувенири, докато М.Дж. си остана в неговото си време.

А ти изгледа ли други документални филми, които разкриха безбройните лъжи в "Leaving Neverland"? Като например факта, че гарата, в която уж е насилван Сейфчък между 1988-1992 не е била построена по това време. Показаха разрешението за строеж, което е от 1993, когато реално почват да я строят. Дори режисьора си призна, че това е гаф и не е истина.
Или факта, че съдът хваща Уейд Робсън в лъжа относно това, че той е заминал със семейството си за Grand Canyon, а не е останал в Невърленд, където Майкъл за пръв път уж го бил  насилил. Или, че през тези 7 години докато уж бил насилван от М.ДЖ той е бил гадже на племеницата на Майкъл, с която самият М.ДЖ ги е запознал. Разбира се това пропуснаха да го споменат в "документалния филм", защото не изглежда добре за тях самите. Или за това, че споменаха Макколи Кълкин и Брет Барънс като негови жертви във филма, но не бяха ги интервюирали или уведомили и после и двамата поискаха съдът да изиска махането на имената им от филма, защото Мйакъл никога не ги е докосвал. Знаете ли, че Уейд и Сейфчък съдеха за 1 милиард семейството на М.ДЖ, но делата им паднаха в съда, заради безбройните несъответствия и лъжи. Може би е добре освен да вярвате на медийни приказки, без грам доказателства да се разровите из фактите и някои истини ще ви станат ясни.
Предлагам ви да почнете с този.

Съветвам всички, които вярват на Leaving Neverland да прочетат малко повече, да си направят рисърч и ще се уверят в лъжите на въпросните двама.Те са очеизваждащи просто.

Mайкъл Джексън ми беше безразличен- нито харесвах музиката му, нито не я харесвах. Забелязах го около 5 години, след като напусна този свят. И тогава го усетих, усетих и разбрах музиката му...Усетих Божественото присъствие(  Любовта) там...и интересно Божественото мъжко...
Много ми е любима " In The Closet". И клипа също

Не върви редом до Битълс, те и до днес имат фенове сред младото поколение. Докато славата на М. е в неговото си време.

Титлата Крал на рока или попа в момента не я държи никой.
И Майкъл винаги ще е  кралят на попа, както Елвис на рока.
Никой не може да ги надмине.

Как го преценихте това нещо? Много млади хора харесват Майкъл Джексън. Дори племенниците ми са му върли фенове и въобще децата на тяхната възраст. В грешка сте. М.ДЖ ще се слуша винаги.

Майкъл заема толкова огромно място в музиката,че даже да го коментираме,трябва да застанем прави!