Първо, ще ти споделя, че и аз като теб, дълго време в ученическите си години, нямах желания успех с жените. Също така съм израснал в не по-голям град от твоя и никога не съм бил Аполон или поне Брад Пит
. Жените, по които се захласвах, не си падаха по мен или поне така си мислех. Сега като връщам лентата назад виждам, че просто не съм можел да прочета знаците, които съм получавал от тях (не от всички разбира се). Така че първото, което мога да споделя е, че е възможно и ти да не можеш да ги разчиташ. Това, като всичко друго се учи, повярвай ми.Сега може би е добре и да кажа някакви разлики помежду ни. Колкото и да са ме рязали, никога не съм се предавал, просто съм пробвал нови и нови неща и така с опита виждах, кое работи и кое не.
Сега ще споделя и същинската част на промяната ми. В университета срещнах една девойка, която много ми харесваше, но заради неопитността ми не успях нищо съществено да направя. Това ме мотивира да се науча и да съм готов за следващата топ мадама. Тогава започнах да излизам по заведения и да заговарям напълно непознати хора, защото за мен това беше доста извън зоната ми на комфорт. Едно е да се запознаваш с хора в училище/работа/университет и т.н. и съвсем друго с хора от пътя. За 2 години се запознах се със стотици хора (мъже и жени). С някои съм приятел и до ден днешен. Повечето жени, с които се запознавах ги свалях и не, не съм спал със стотици жени, ареалът ми не е джакузито в Арбанаси, все пак
. Моята бройка е доста по-скромна. Но да се върнем на същественото... Беше страшно и странно в началото. Страхът от отхвърляне винаги го има, особено, че може да е грубо. От опитът ми и този на приятелите ми, смело мога да кажа, че повечето жени не режат мъжете грубо. Разбира се, ако мъжът насреща не се държи като задник, тогава е разбираемо. Много са малко жените, които биха били крайно груби ако всичко е поднесено с такт. Мисълта ми е, че тази, по-възрастната, която те е отхвърлила грубо е по-скоро изключение и мисля, че тукашните дами биха се съгласили с мен за това. Успехите ми с жените се случваха малко по малко и виждах, че опитите ми даваха резултати и, че се движа в правилна посока.Всичките тези приказки ги написах, за да ти покажа, че от всяка ситуация има изход ако наистана положиш усилия. И това не е само при жените, а за всичко в живота. И за още по-оптимистичен завършек ще поставя една графика. Тя показва, в общия случай (разбира се, че има изключения, моля, не се захващайте за това
), че пикът на един мъж се стига на по-късен етап в развитието му. С уговорката, че се развива!!!П.С. По абсцисата са годините на човек, по ордината sex market value, или грубо казано, колко е желан човек.

А ако постът е т.н. пързалка, се надявам коментарът ми да помогне на други пичове във форума.
Аз не се предавам и нямам намерение скоро да го правя, само споделям, че след всяко отрязване се сривам сериозно психически и ми е нужно доста време, докато опитам пак.
Опитвал съм се да намаля горчилката след rejection, но не се получава - вървиш като пиян по улиците със замъглен поглед и всичко наоколо ти е нереално.
Дали се дължи на незряло его - не знам, може би...