Заплаха ли сте за себе си и как се справяте с битовите инциденти?

Аз като студентка се срещнах с ТОКА. Реших да поправя буксата за кабелната на телевизора(така както си е включен в контакта естествено). Резултата както бях клекнала, така си и останах, само дето анцунга ми изгоря на коленете и ми черня няколко минути пред погледа. А да и ми почерняха ръчичките. Повече не искам близки срещи с ТОКА. Иначе много изтървам. Ами това е - май не е много.

А, не. Такива работи не пипам от както веднъж сменях крушка около 2 часа

Ерика, твоята случка ми напомня за един любим приятел - образ неземен, който се сдоби с книжка , тутакси заграби колата на баща си и хукна да обикаля из софийските сокаци в ранен следобед. И както небережно си карал, така и небрежно стопирал през витрината на някаква китна сладкарничка и се озовал в центъра на събитията за ужас на потресените и нищо неподозиращи кафепийци. Изтупал се нашия, слизайки от возилото, изтапанил се на бара и казал: "две кафета, ама едното по-дълго".
 По темата - на мен много -много не ми дават да се занимавам с жизнезаплашващи дейности у дома - това миене на чинии почти винаги е вързано с някаква загуба на любимата чаша, чиния или каквото и там да е на току-що нахлулия да види какви са тези трополения в кухнята, това гладене (най-омразната ми дейност) - със сигурност води до съсипия на някаква дреха, за да не пипам ножове са ми купили блендери и подобни  домашни любимци във всякакви размери - те си режат, аз сис свиркам - пей сърце.

Не съм създадена аз за домакинска работа, отдавна съм го установила

Аааа! По телесни повреди съм първа. Порезни рани имам два пъти - първият докато мия счупвам чаша и си пообелвам ставата на пръста - 12 шева. След около 3 месеца след махане на конци и т.н. си отрязвам па на другата ръка половин нокът. Тоя в спешното в Младост как се случи да е същият на смяна направо се опули: вика а бе жена ти си за очила. А аз ги свалям като готвя, че ми се запотяват...но вече няма.
Ток ме е хващал като студентка на упражненията 4 пъти. Най-зрелищно беше като си натопих във вана с електролит някакъв метален медалион. Добре че беше 120V само. Но подскокнах чак на другия край на стаята.
Още бисери имам, ама това са хептен сериозните.Но това си ни е запазена марка на жените - заплеси сме си малко

Запалих косата на една колежка със запалка без да искам. 

Варих един петел. В 5 сутринта дойде пожарната по сигнал на комшиите. Терасата беше овъглена.

Изпекла съм поне 3 кафеварки на котлона.

Паднах в един голям леген с накиснати домати в банята и ги направих на пюре. Маман ги беше сложила там, с цел да се измият след това по-лесно, че да ги консервира...

Наводненията и пожарите за нищо ги нямам. Правя поне по едно от вид на година.
Също така съм вечно изгорена, порязана, ударена в някой шкаф.

Ооо, постижения такива разни имам и аз, но не много. Най ми се отдава да троша  . Чупя чинии и чаши за норматив. Не случайно съм ударничка в таз дисциплина. Иначе имам един друг случай дето и до ден днешен ме бъзикат приятелите. В не толкова далечната 2001 година сме се събрали по случай нова година у нааас... Малката - малкааа та дрънка - едва на годинка и някой друг месец, голямата - много голяма на амен амен 4 и половина. Та. Имат гостите ми желание да пият кафе. И аз включвам кафемашината в разклонителяяяя... Добре ама в последствие какво се оказа - не съм включила нея ами парти грила! А върху него- GSM, часовник, пръстен - всичко ценно да е на високо , надалеч от дребните. Как разбрах за грешката ли? Ами GSM-взе да звъни , опитах се да вдигна естественно, но той взе че се разтече в ръцете ми  , през това време около мен захвърчаха частите на часовника, а камъчето на пръстена просто каза пуккк. Та така...
Най- пресен случай : този път главното действащо лице е милото, обекта е отново същият онзи злополучен парти грил Нещо спря да работиии. Милият го ремонтира около час- час и 1/2 и пак нищо. Обачеее, реших след около ден два да му открадна щепсела на тоз грил (беше ми писнало от него..) , но каква ми беше изненадата когато след като го отворих той се разпадна на съставните си части.  
Ето, казвам си, защо не щало да работи После кротко обясних на милото, че кабелчетата на кабела требе да дават контакт някакъв, а не просто да стърчат вътре в таз кутийка дето й викат щепсел....
Та от там съдете кой е майсторчето у нас

Erika, много се смях да знаеш 

Аз пък, когато бях на около 13 години имах сблъсък с ремарке, премаза ми пръста, само показалеца обаче вследствие на което ме лепиха и до ден днешен  ми е деформирана възглавничката

Премеждия сериозни нямам. Почти не съм чупила чиния или чаша в живота си, нито съм се порязвала и такива неща.
Отскоро почнах да бъркам котлоните и да включвам този, дето не ми трябва. СТерилизаторът за шишета никога няма да бъде същия.

Като младоженци реших на скъпия да варя шкембе/от тогава го мразя!шкембето, де! / . Изтрясках го цяло в тенджерата под налягане, а то да вземе да се раздуе и да запуше клапана....Познайте какво имаше вместо вечеря... голямо стъргане на тавана падна. Добре, че беше студено и бързо замръзна, че отстраняването му от стените бе по-лесно, само ни беше малко студено вечерта, щото беше строшен и прозореца...
А имам и една друга история с едни гофрети,дето съм я писала в готварския/ и гофрети мразя!!! /

вчера небрежно съборих телевизора на пода - падна по екран, горкия...

Режа се, рендосвам се и се блъскам в де що видя мебел... Като цяло рядко чупя посуда, но често забравям какво съм сложила на котлона/във фурната - по едно време редовно си изхвърлях пиците, които си печах след работа (готови замразени, че най-бързо) и озверяла от глад тичах до магазина за нещо друго...  Честичко включвам и неправилния котлон, слава богу засега сериозни поражения няма.

Миналата седмица се опитвах да изчегъртам една свещ от поставката й с нож. Успях, обаче си продупчих и палеца на лявата ръка.

А, и един път една каруца ми мина през крака, щото търчах покрай нея и се опитвах да догоня магарето и да го спра - брат ми (на около 4-5 годинки тогава) висеше под каруцата почти като в американски екшън. Тъкмо беше решил горкият да се качи, когато магарето се уплаши и потегли...

И много се спъвам! 

Хихи, моят лаф е(към този, с когото вървя): Гледай къде стъпвам!

Засега нямам толкова интересна случка за разказване, но се смях на вашите от сърце.

Девойки, смяла съм се на глас с вашите преживявания! Тъкмо вече си мислех, че само аз съм такава откачена - най-редовно имам спречквания с горещи предмети - печката е най-честия победител, по-точно фурната. Много дълго зараства изгореното, неговата леля! 

Чупенето много не го забелязвам, освен когато бутна на земята чиния, пълна с нещо - тогава освен счупеното, става и голямо мазало - познайте как се чисти счупена чиния с манджа! 

Бях намислила да правя специално окадяване с тамян вкъщи, ама не можах да намеря въгленче, та да може да дими тамянът и така си остана...

Всяко мое действие или бездействие е уравновесено.