Уиш, много ми е чоглаво от цялата ситуация, на която ставам свидетел поредна учебна година. ДО с намалените часове и демотивираните деца и яко изпитване след връщането им.
А за малоумието с вечното затваряне на децата роман, по-дебел от "Война и мир" мога да напиша. Най-фрапиращото беше, че през месец декември класът ѝ нямаше химия нито един час. Нито един. Господинът бил болен. ОК, не е виновен господинът, че се е разболял. Ама ръководството на прехвалената 1 АЕГ къде си бърка в носа и не осигури заместник? И върхът на сладоледа - в първия час, когато господинът се върна, им даде тест. Ми, браво. Ако някой ми каже как да мотивирам при това положение, има от мен цяла цистерна от това, което пие.
Аз мога. 
Режим глад по-скоро. Ами уж кето, ама се чудя какво да ям, щото колкото повече чета толкова по се обърквам 
Тия дни бях на яйца, ама вече ми се гади от тях, само като видя яйце и ми става лошо. Не смея да хапна домат и краставица... абе, драма от невежество. Снощи за вечеря бъркани яйца със зехтин, ами зарязах ги, не мога да ги гледам просто. Хапнах няколко парчета суджук и това е. И тая вода ме съсипа. Аз вино мразя, органически го мразя, снощи обаче си сипах един пръст розе и го набухах със студена вода, за да мога да пия нещо, от което не ми се повдига. Считай какво е дереджето. 
Сега ще разгледам. Иначе мразя "голи" мръвки, ям месо, но да е сготвено с нещо. Абе... И като знаете какъв факир съм в кухнята... Знам, че който 100 години трупа г@з , после бере ядове, ама. Сега ще се образовам по темата. Гуш, че ме мислиш! 