Разводът не е от скоро.
Детето не си вижда често, не защото баща му не иска, а защото е голям човек и си има планове. Виждат се понякога след работа, когато пожелае. Почивните дни не желае, защото излиза и обръща внимание на половинката си. Грижел се е и продължава да се грижи - финансово всеки месец, физически с работа, ако се наложи, ходене по разни места за документи, пратки.
Не е щото не иска да го вижда или не го е гледал. Да обясня да не се върти и мисли върху този вариант.
Виж целия пост
Детето не си вижда често, не защото баща му не иска, а защото е голям човек и си има планове. Виждат се понякога след работа, когато пожелае. Почивните дни не желае, защото излиза и обръща внимание на половинката си. Грижел се е и продължава да се грижи - финансово всеки месец, физически с работа, ако се наложи, ходене по разни места за документи, пратки.
Не е щото не иска да го вижда или не го е гледал. Да обясня да не се върти и мисли върху този вариант.
). И да разликата е че на малкото дете можеш да му налагаш и да не го питаш (което в бъдещето може да се отрази много брутално на взаимоотношенията, но в крайна сметка човек носи отговорност за собствените си решения и съответно си носи последствията от тях), но на големия човек не можеш по никакъв начин да му кажеш каквото и да било най-много да си развалиш отношенията с него, а като познавам стари хора как не съжаляват, за нищо друго освен, ако са се скарали с децата си, които не искат да ги погледнат. Не съм казал какво е нормално и какво не е, защото всеки решава как да живее, а просто, че когато човек си взима някой/някоя с деца трябва да е наясно, че тези деца винаги ще съществуват и винаги ще трябва съобразяване с тях. 
