Приятелят ми до скоро беше побъркан по тревата, това му беше първата мисъл сутринта и последната преди да си легне. Дори в темите му на разговор присъстваше, имам чувството, че тя беше смисъла на живота. От няколко месеца не пуши-така се наложи.
Премина през невероятна абстиненция, през отчаяние, непукизъм, безсилие, беше ад.
Към днешна дата не употребява, но възнамерява.
А аз го харесвам такъв, какъвто е и не искам отново да попаднем в този омагьосан кръг на постоянно употребяване.
Не ме разбирайте грешно, аз не съм против да запали една цигарка и не бих правила проблем, ако е от дъжд на вятър, но просто говорим за всекидневно изпушване на около грам канабис, което мисля, че си носи своите вреди.
Анонимна 365:
Моят също пуши/пушеше ежедневно. Уж спря заради мен.
Не съм го хващала, потта му също мирише по-различно спрямо когато пушеше.
Но се събира със същите приятелчета-тревоманчета и е силно вероятно да пуши с тях, когато мен ме няма. И все пак - мирише различно.
А, и при него нямаше така абстиненция. По негови думи - може и със, може и без. Но го усещам, че му се иска поне понякога, още повече, неговото мнение за тревата така и си остана положително - колко неща лекувала, как била билкова едва ли не, как нищо вредно нямало в нея...
Не знам, не знам.
Изключвайки това, никакви забележки към него и държанието му нямам, за сега уж избрах да му вярвам, но...да видим в бъдеще.
Уж знае, че ако иска, може да си пуши - просто аз ще си тръгна.
Иначе аз също съм крайна за всякакви наркотици и зависимости. За мен това е признак на слаб характер. Сега ни предстои голяма промяна и ще видим дали ще поддаде или не. Затова и имам 1 наум, че може да се озова сама, в леко затруднено положение.
