?Въпроси всякакви за СО? 2022

Разбирам, че след развод и внос на други хора, общо съжителство и пубер не е лесно да балансираш и да бъдеш авторитет, но пак има начини.
Три години живеят, Анонимната казва, че човека е правел хиляди жестове и е преглъщаш бая неща, някъде не ѝ ли светна, че това не може да продължава вечно?

Анонимната изначало е направила грешка. Събрала е двама, които не се понасят особено, а и нямат причина за това, да живеят заедно. Не става така, особено с тинейджър. И да, с детето със заплахи и ултиматуми няма да стане. Съвсем нормална е реакцията ѝ, така че няма нужда да съдим дъщерята. В 9 от 10 случая това е положението. А щом реакцията ѝ е нормална и често повтаряща се, това значи, че възрастните трябва да се съобразят и решението от тях зависи. Включително втория мъж. Даже повече от него, независимо, че не е длъжен да се съобразява. Все пак той е възрастния и той би трябвало да е наясно, че при проблем възрастен - дете, не от детето зависи решението. А майката, ако и пред дъщеря си използва реплики като " Ти утре ще отлетиш, аз трябва да живея с някого", детето никого няма да приеме. За него тези реплики звучат "Всеки от улицата ми е по-важен от теб". Особено като му се натяква, че този, чуждия го гледа. Пък нищо, че според някои вече е голям човек на 16. Някои думи и действия и на съвсем възрастен действат по един и същи начин. Не е до авторитет, а до послание и сигнали.
Видно и от темата, според мъжките мнения, за мъжете е много по-лесно при нова връзка да оставят детето на заден план, пред новия партньор. За майката обаче, особено, ако тя е отглеждащия родител, това не трябва да е така. Ще загуби детето си заради някой сульо, с който може и да не потръгнат нещата даже детето вече да е "отлетяло", а то ще отлети в буквалния смисъл. Аз лично, заради никого не бих рискувала с порасналото ми дете отношенията да са формални. А новия партньор, ако е нормален и читав човек, независимо има или няма деца, би трябвало това да го знае. Ще прояви търпение и разбиране, ако смята, че жената си заслужава. Ако не, той не си е заслужавал

Ситуацията е сложна. Стана ясно че мъжът е правил опити и компромиси, а малката се качва на главите на цялото семейство. От друга страна, майката вижда дъщерята като пречка, което съответно носи още от бунтарското поведение. Според мен, отдавна е трябвало да се намери медиатор/терапевт и да се работи за интеграцията на новия човек в семейството. На този етап не виждам вратичка, след като и мъжът е бил толкова категоричен, може би е нужно да минат два-три месеца, да се успокоят емоциите и да се опита с разговор отново. За мен е задължителна намесата на психолог, който да работи с всички участници. Детето се чувства нежелано и пробва дали мъжът или то е по-важно за майката, мъжът се чувства безсилен, защото това му ходи по нервите, а майката не реагира, майката се чувства в безизходица, защото двете същества, на които най-много държи, не могат да се понасят. Не виждам как ще се измъкнат от тази каша сами. Всеки е потънал в собствената си драма и не може да се постави на мястото на другите двама. Добър психолог би помогнал, според мен.

[/b]
Ами не е нейно, явява се конкуренция за любовта и вниманието на мъжът и, имоти, наследство и др. Може да иска да имат общо дете.
Имам много опит с мащехите. Моята с години настройваше баща ми срещу мен, той и даваше пари а тя ги харчеше за дрехи за себе си.
Аз ходех с два чифта дрехи цяла година и живеех при баба си, където нямаше дори обособена баня, само една мивка със студена вода.
 Имаше оставено завещание от баба и дядо(родителите на баща ми), с което оставяха къщата в града на мен. Знаете, с цел да ме подсигурят. Ами когато разбрах за това и проверих, завещанието беше изчезнало от архива, беше останала само папката. Адвоката каза, че за пръв път вижда подобно нещо. Много мога да разказвам, но не е темата за мен.

Не знам какво можеш да направиш, манипулаторите са страшно нещо. Предполагам, че им е влязла под кожата и каквото и да им кажеш, няма да ти повярват.
Хрумва ми единствено да я запишеш, ако има как.

Интересно е, че обикновено потребителите, които казват "аз никога не бих поставил/а детето си на второ място пред нова половинка" или "бих живял/а сам/а" обикновено не живеят сами с детето, а си имат половинки. Отстрани е лесно да се говори, но като влезеш в обувките на самотния родител нещата изглеждат другояче. Аз гледам дъщеря си сама от 5-6-7 години, не съм броила точно. Чувствам се добре, защото до голяма степен съм си самодостатъчна, имам множество социални контакти, нелош социален живот, приятели, познати, хобита. Самотата не ми тежи, но има моменти, в които я усещам. А мнозинството самотни майки не са като мен, искат си половинката. Така че не съдете толкова сериозно майката, че опитва да създаде връзка с човек, който ще е до нея и след като детето замине. Някои хора не успяват да се справят със самотен живот, а изтрещяла майка от това, че няма с кого да си каже някоя дума вечер вкъщи едва ли е по-добрият вариант.

Много подценявате децата, съдейки по моите от доста по ранна възраст могат да разбират и оценяват различни житейски ситуации. Тук имаме една тийнка, която не и пука от нищо и не иска да се съобразява с нищо от чисто егоистични подбуди или просто защото така е възпитана. Огромен пропуск на майка и. Варианти има много дори при непреодолима непоносимост, на 16 не е като на 6, в 10-ти клас е, ако е в друго населено място по адрес спокойно може да излезе на общежитие, за празници и почивни дни пак ще се търпят някакси.
Интересно ми е как биха реагирали тук повечето потребителки в аналогична ситуация - мъжът ви има дъщеря, която не ви понася безпричинно и ви коси нервите във всяка една ситуация, и живеете заедно с нея?

Ами аз ще реагирам доста зле.

Като начало, изобщо не бих се навила на съжителство, ако той отглежда дъщеря си и отношенията м/у нас не са добри. Всеки отделно, докато се нормализират отношенията с детето му и чак тогава съжителство. Това не би пречило на отношенията м/у мен и мъжа, ако те изобщо си заслужават. Не бих искала нашето "добре" да е за сметка на чието и да е дете, независимо, че е пораснало и независимо, че не е моето.
Децата не ревнуват защото са егоисти или зле възпитани. Реагират така, защото вътрешното им усещане е, че някой чужд ги е изместил от първото им място за родителя. И пак подчертавам, това е повече от нормално. Родителя е този, който трябва да каже и покаже на детето, да го убеди, че то ще си остане първия му приоритет и никога няма да обича някого повече от него. Тогава детето ще приеме избора на родителя без проблеми и ще разбере, че другия родителя го обича по съвсем различен начин. И това убеждаване не става с ултиматуми, заплаха за гонене, натякване, че чуждия го гледа, принудително събиране, нареждания и т.н. Тези похвати действат обратно

Определено не бих тръгвала да превъзпитавам чуждото дете на тази възраст. Ще оставя на баща му да се оправя и обяснява.

Колега, за съжаление и най-добрата майка може да бере ядове колкото и да се опитва да възпитава.
Твоите деца са още малки, разбират и оценяват, но това не значи че на 15-16 въпреки "разбирането" няма да ти се качат на главата. Дано си късметлия и ти се размине.
Аз мога да кажа, че моя случай с голямата ми дъщеря е сигурно един процент от това, през което родителите минават. Жена ми е най-спокойния човек на земята, няма алкохол, няма скандали, абсолютно нормално семейство. И пак нещата са ескалирали. Имало е дни, в които само съм мечтал как един ден ще се събудя и дъщеря ми ще е на 20 вече. Сега е на 20 и нещата са различни, но ще мине още много време докато наистина порасне. Радвам се поне, че има нормална комуникация, защото сме минавали през седмици, в които не сме си разменяли сигурно и една дума на ден.

Абуто, адски си прав. На 15 моята щерка беше заявила, че каквото и да прави съм длъжна да я търпя, че така било по закон. Ааа, и че ако реши да се махне, аз ще се побъркам, пък на нея щяло да й е кеф, така че много да не зная... На 18 се оправиха нещата и си каза, че "тогава", най я било яд, че съм права за каквото й говоря - значи си е давала сметка, ама така, контра да е...
Сега, вече е омъжена и съм й казала, че мнооого ще коткам внучето един ден, щото то ще отмъщава за мен...

Що така Абуто? Моята пък много се има с баща си. По- скоро с мен няма да говори отколкото с баща си. Той е добрият и проявява разбиране.

Е, това е. Моите отдавна са на ластик, който ха са разпънали, ха ги е изплющял, като го пусна. Не помня нещо да съм забранявала.
Най-голямата щерка е възпитавана императивно и сега берем плодовете на действия и поведение зад гърба на татю.

На 15-16 може да разбират много неща, но са изключително незрели и егоистични, както в съжденията, така и в реакциите си. Така че абсолютно са си още деца. Което обаче не значи, че трябва да бъдат третирани като такива, ако се иска да започнат да поемат отговорност и да започнат да се интегрират в света на възрастните.

На 16 предполагам център на вниманието й ще са момчетата, не аз, ама да видим.