
- срамувам се.

Но не бързам да ставам, излежавам се и се наслаждавам на утрото. Най-обичам сутрините, когато е изгревът и слънцето се показва засмяно. Не винаги има слънчеви лъчи, но въпреки това началото на деня ми е любимо. На всичкото отгоре можеш да свършиш какво ли не до обяд, а най-сладкият момент е кафенцето. Моето е черно, силно и без захар - така го пия от 40 години и другото ми се струва имитация. Днес направих солени палачинки, но не със солена плънка в тях, а в тестото - със сирене и кашкавал. Харесаха се от младежа, дядото също е доволен. С чаша прясно мляко с мед били супер. Аз не обичам таквиз неща.
За семената казваш, че е рано, но аз мисля, че не е - слагам ги вътре, в сандъчета, навън ръснах едни пролетни, които трябваше да насадя зимата, но забравих. Така че няма страшто от измръзване. Не се срамувай пред нас за забравените семена (и аз така) - както се казва - няма да ти върнем китката. 


Никога не съм проявявала насилие за каквото и да е, камо ли за ядене. Това беше едно от първите неща, които си обещах, след като станах баба. Щерката ми каза - Деца от глад умират само в Сомалия. Не ги насилвай. Да ядат колкото искат. Ето, че и моите внуци са с нормално за възрастта си телосложение. Не се радвам на дебели внучета, а на здрави внучета. 



Препоръчани теми