КГБ = Клуб на Готините Баби - 207

Амчи знам си аз, то се усеща. Вие пък да не мислите ,че дацата ви си идват при вас с мерака да ви видят и направят щастливи. Просто на тях е нужно да се приберат у дома, синът даже не искаше да разговаря, макар да "говорим" много  кратко, просто исках да попитам някои неща. Оставете ме поне тук да си почина каза. Горкия ,седем години мир няма, сам не е бил . Тези дни командировка, ама рано сутрин и се прибира късно вечер, снахата да му мисли как ще ги прибере навреме, да не закъснее и  тя.
Свърши онова безгрижното.
За другия пък мисля други работи. Двете вечери той прибра масата ,изми чиниите, изряза през деня асмите, дървета подряза ,че после отдолу  ще се стъпче всичко, а  и топло и тръгват пъпките. Насадил 7 нови дървета. Игра с тях.Докато аз се фръцках до печката, ама и почит нищо не остана, една порция гозба, три кюфтета и малко десерт, руло купих, че  нямаше да се справя , изморявам се, заспивам. Пих илачи за бодрост и кафе  с кофата дето се вика да стоя права.
Та аз съм да ги мисля, дразня се даже единия като мисли мен и все влачи  по нещо да ме крепи. Не трябва да е тук. Мястото му не е при мен.
 А малкият мъж, пълни ми душата - вечно усмихнат, пръст да му покажеш, позитивен, разбран, човечен. От сега си личи. Дано е щастлив ,да си намери мястото в живота.
А сестра му е артист, не я мисля и не съм я засегнала ,от вечерта до обяд не хапна троха ,нали съм пратена да нахраня децата, като каже не, то е защото я моля, ако и обърна гръб веднага ще долети даже. Като се появи баща и запя друга песен, яде.
Другата баба и гения с храненето ,когато каже и колкото каже ,че и за спане, не им крещи ,не знам как я слушат, аз съм играчката им. Харесва им да играем, даже вика  бабо свършвай  и да играем. Зор.
 Абе знам си аз...

Привет!
  Фло, добре мина срещата на Кати с прабаба и прадядо. Щедра на усмивки ,  мама като  говори се радва много. Заредиха се емоционално нашите.
   Боряна,не си мисли така, сигурно и децата обичат да ходят при баба. Просто ,забелязвам, че днешните деца и младежи не изразяват така емоция, както ние. Със сигурност ще имат мили спомени с баба. А относно мълчанието на сина ти, леле - аз как имам нужда от такива моменти.НИто да говоря,нито да ми говори някой. Научих се да се изключвам и вечер ,понякога , ми е доста добре.
  МАма ми донесе 20 стръка салатки, обаче аз съм дала воля на кокошките да кълват из двора.И ги сложих в едни сандъчета от цветя. Вярва,че ще станат.
   Аз много обичам да готвя.Децата ми подариха готварската книга на Ирина Тенчева, от там една рецепта за бавно печено дърпано месо съм взема.Правих го за гостите,страхотно става.
   И еъра си ползвам много , че и щерката го взема за тях от време на време.Много съм доволна ,той също беше част от подаръка ми за РД.

Привет! Марулета радвам Ви се на семейния празник с прабаба и прадядо. Колкото до мълчанието - днес го практикувам, че вчера нещо се задъхвах като говорех, чак се плашех, но днес бивам. А рецептата за дърпано месо ще ни я напишеш ли? Малко разнообразие да има.
   Имам питане за любимата напитка кафе- коя марка пиете, че нещо след ковида не мога да улуча да ми е приятно.
   Ще излизам из града в почивния ми ден, че най-удобните ми обувки издадоха багажа и трябва да си търся.
  Приятен ден !

Оооо , с удоволствие ще я снимам като се прибера и ще я споделя с вас. Че аз не помня наизуст и всичко отива в тефтери.В синия кулинария , в червения сладкарство.
   Мама ми звъня преди малко, те са още в еуфория от срещата с принцесата. Каза , че сега като целува таблета, вее има по-ясна представа кого целува. Дъщеря ми им праща доста снимки и клипчета , а и на видеовръзка се включват.И те чакат , всеки ден снимката със съответния тоалет, усмивка, клипче с гукане.Аз съм щастлива , ме ги виждам тях щастливи и жизнени, предполагам,че за тях е още по-голяма емоция. Дъщеря ми е първа внучка в двете фамилии, много обичано и глезено дете беше, в хубавия смисъл.После и момчетата, но тя някак си обра най-голямата емоция,като първа.Сега нейното дете.
   Аз често се замислям , че да имаш внуче е дар - от нас се иска само да ги обичаме , много да ги обичаме. Имат си родители, които да ги гледат,възпитават, отговорността е тяхна.Ние сме на среща за глезене, обгрижване, някоя друга скрита лудория.Аз за моите баби имам само хубави спомени.

Добър ден !

Марулетка, и аз се нареждам на опашката за рецепта😃

Борянчице, немой с такива мисли!
Човек не бива да е черноглед.
Не се виждате дълго време,а и като дойдат не стоят много.
Трябва им време .

Имам позната за ,която внуците и казват - лошата баба🤔
А сега де.
Ти не си такава баба 😍

Маринчице,
Леда Милева идваше редовно в Раднево и нашите щерки не пропускаха да си вземат автограф.

Дидимити, аз купувам и предпочитам арабиката.
Като видове Davidof rich,Thibo milano styl,sicilia art, черната лаваца .
И аз пия без захар .
Но пък си хапвам сладки разни 😃😄

Танче, как сте?

Айша, скоро ли ще гушкате?

Фло,като бяха малки щерките все ме беще страх да не станат дебели
Като гледам сегашните деца чак ми се плаши окото.

Грети,чак примляснах като видях произведенията ти.😍😍.

Днес подхванах розите.
Много изсъхнали или измръзнали .Изпонадрах се.Половината ги минах.Изхвърлих орязаното.
Не ,че много им разбирам как се режат,но без това не може.
Нашите са все влечащи ,а те се подрязват по-различно от храстовидните.
Здраве да е,като цъфнат или ако цъфнат 😄😃 ще видя резултата.
Трябва да ги окопая,тор да им сложа.Започва се.
Пролет се е задала.
Мляко купих сутринта.Ще подквася,някакво кремче ще направя и на ММ ще оставя утре за закуска Иююю, те обичам прясно мляко🤐🤔
Ще,ще ама пия кафето ,а трябва да ставам.

Яне,оправиха ли ти компютъра?

Дидимити, ние с Пл. харесваме само кафе Нова Бразилия.
Проблави сме различни - Лаваца, Чибо, Давидоф и всички, които са били на прИмоция в Лидл и Кауфланд. Все нещо не ни харесва, киселее и накрая го подаряваме на портиера. Варим го в кафеварка - кубинка.
Дърпано свинско правих няколко пъти в чугунената тенджера на слаба фурна. Пл. не беше очарован, аз си го хапвах и студено. Сега чакам и рецептата на Марулета. Предполагам, че ще е по-интересна и по-вкусна от моята измишльотина.
Габката, към края на седмицата ще се гушкаме с Мрънчоците.

А ние днес посрещнахме щерката. Дойде за няколко дни на зъболечение. Радваме й се.
Дроб сармата беше чудесна, Добуш тортата също.
ДИДИМИТИ и ние като АЙША сме си свикнали на Нова Бразилия. Пробвали сме и всички други изброени марки, но не се отказваме от Новата Бразилия. Правим го в кафеварка кубинка. Пием го и без захар, но напоследък го пием с боров мед. Харесва ни така.
ГЪБКЕ и на мен не ми се иска да напълняват, затова не настоявам да ядат. Чувала съм "хайде една лъжичка за мама, една за татко, че за баба и за дядко, за кака и за батко". И ако не си изядеш манджата ще ти я изсипя на врата. УжасТ.
МАРУЛЕТКА и аз чакам рецептата. Напиши я когато имаш време. Досега не съм чувала за такова ядене. Интересно ми е.
АЙША, за момента ремонтът е на стартовата линия. Щерката иска да избере цветовете. Надяваме се тези дни да има време и да отидат с баща й до Бриколаж за латекс.
Хайде, лека и спокойна вечер.

Боряна, нямам никакви илюзии .Родителите трябват до едно време.После стават бреме.

 Аз съм лошата баба. Приемам титлата и никак, ама никак нямам намерение да ставам добрата баба.  От мен зависи какво ядат през деня, дали пишат домашни, дали учат уроци, дали са в час или на игрите, даже записах  големия на уроци и следя дали ходи редовно . И понеже в това отношение съм цербер, естествено, че ще съм лошата и нежеланата.Другата баба е добрата, защото ги вижда 1 път седмично за гости. Надеждата ми е един ден да осъзнаят какво е направила за бъдещето  им   лошата баба.

Кафе не обичам и нямам мнение по въпроса.
Гъбче,  благодаря!  Не съм идеална кулинарка, но трябва да храня не само себе си и се страрая да стане прилично. Да живее и  техниката!

Марулетке, давай! Може и аз да пробвам.
Друго няма какво да споделя. Ден като всички други. 

Лека нощ! Бъдете здрави, пък другото ще се нареди.

За кафето - правя си го сутрин с една кафена лъжичка каквото и да е нес кафе в чаена чаша, наполовина пълна с вода и допълнена до горе с прясно мляко. Имам си чак до обяд Жива подигравка

Лека ви нощ и спокойни сънища!

Аз пък забравих да ви кажа ,че имаме гадже, момата е година по-малка ,има целувки ,но не разбрах кой кого целува все пак.
 Призна си той, любовника . Ходили на рожден ден даже ,"сватски" се събират.
Какво да ги правиш хлапетата, ще ги видим като пораснат . Но  и сега трябва да си имат приятелчета.
 КАГ ,радвам се ,че една поне разбира, няма илюзии, приема нещата каквито са. Посоката е родители към деца.
Пък който има хармонията, завиждам, имах я до скоро ,измениха се нещата.
Единия знае и  вижда какво съм станала, мъчи се да помогне да ми е по-леко да се понасям, другия е в амок , изморен, затворен в себе си, не реагира да се включва тук, като он инклузив в хотел  е.
 
Не мога да общувам,  но пак искам да съм информирана  за важните неща. Разминаваме се. Писа ,че има проблем в работата и го боли глава миналите седмици, като дойде попитах , зор да разбера ,но се оказва, че и погрешно съм разбрала за стар проект и гаф с него ,било за настоящия  търси решение на проблем. Ами то не става веднага да ти хрумне, понякога минава време, знам, че ще го реши, но с тези недомлъвки  и две изречения , нищо не разбирам.
 И така ще е , откъсване,  раздяла, а толкова близки бяхме преди.
 Всичко с времето си.
И аз помня ,че съм си ходила  да видя майка си, но проблемите и не съм решавала. Самата аз имах достатъчно мои, така че всичко е нормално.
 И все пак  инстинкт ли е , искам да са добре, да им е лесно,  ама няма как и нищо не помагам.
 Марулетка и почти на годините на сина ми ,няма как да разбере какво говоря. Тя ми е дете почти. А има внуче. как няма да е рипнала и с лекота да е всичко.
 Днес пипнах да пооправя, заболя ме кръст по едно време пък, имам хлътнал прешлен, даже не помня кой по ред е ,  и още пет проблема ми влияят.
 
А,  и резачът на клони така е изпотъпкал, ще никне  през марта в сряда  и през крив макарон, мълча, ще сея пак . То не е поникнало ,дано пък нещо стане.
Утре ща преръси малко дъждец, но трябва да полея, това няма да се съвземе с него.
 Клонки дребни има да обирам, сто неща, място за клоните, като изсъхнат ще варя компоти с тях ,но да ги складирам дето трябва ,сега са на купчинки тук - там. И ситните стоят.
Още лук ( червен и бял) и там, в оня двор кучета са ровили насадения вече, ама  е неоградено като света, пробиват бездомните оградата. Обичат прясно  обработеното да се отъркалят.
 Ама гледам да правя нещо ,да не се чувствам напълно излишна.
 Не се оплаквам, това е реалността.

ДОБРО УТРО НА ВЕЛИКАТА ДАТА 22 02 2022! И в 22.22 да се помолим за здраве и благоденствие! Дай Боже! Вчера почивах и никаква не я свърших-излежавах се и чак след обяд излязох по магазините-пълна скръб-нищо свястно няма-все едно в някое малко градче се намирам, където стоките се залежават...ще си нося каквото имам. Връщайки се от разходката амбицирана спретнах една тава мусака и преди работа ще отида да занеса на майка ми. И последната тиква сварих.
    А колкото до днешната дата слушах една рускиня, че се случвало на 26 хил години-дрън, дрън - други пишат друго.
    Кафе машината ни, подарък от сина - издаде багажа-ММ я поразглоби и установи, че е от помпата. Ще видя в нета за резервни части ако ли няма-нова и това е решение. И ние най одобряваме Нова Бразилия. Нещо ми се промени вкуса след ковида и за това търся ароматно кафе. Днес си праПвих варено кафе в тенджерката - супер беше.
    Боряна-и мен ми се доработи - да сея малини, арония, някои дръвчета - пък виж и домати може да ми дойде мерак да си отгледаме.
     ПРИЯТЕН И УСПЕШЕН 22 РИ!!!

Да се обадя и аз.
То не че има за какво, ама да не ме забравите
За бабите - аз пък съм добрата баба. Чух случайно, когато Анжела се срещна с приятелката си и тя пита : с коя баба говориш, с добрата, или другата? А Анжела отговори : естествено, че с добрата. Абе с моята баба говоря!
Само баща й дето не признава, че 10 години гледах щерката му, но това е един друг въпрос.
За кафето - и аз съм на Нова Бразилия, но разтворимо, крема. 2 лъжички кафе + 2 захаринчета. Без захар не мога да го пия - горчи, та се не трае!
Борянке, остави сина да си почива при теб. Чувства се у дома, спокойно му е и не иска да мисли за проблеми. Ама вече не споделял! Ами той вече има с кого да споделя. Е, не си ти, ама всяко нещо с времето си. Все съм се чудила по филмите майки като заразпитват : Ама къде ходи, ами къде отиваш, а кой ти звъня.... Аз, ако питам така, такава майна ще ми теглят, че не ми се мисли..
Дидимити, не знам защо, но на мен хич не ми се доработва
Сигурно съм си изработила своето. Ами то не бяха градини, царевици, бостани, лозя, животни, шетане и готвене по празници и какво ли още не! Повече от 30 години! Вече не искам!
Хем пиша, хем гледам Стани богат - то е към края.
На всички - лека вечер!

Ане ,моят проблем е съвсем друг.
 Иначе си правя не съм от питащите, знам, до сега.  Сега е друго. На сееб си омръзнах ,не знам на другите. Не че не искаме ,не можем да общуваме, аз не мога.
Тежи ми е и няма да ми мине. Но няма да разберете.
Аз по телефон въобще не говоря, не мога отдавна. Веднъж месечно ако си пишем два реда - това  е.
Различно е при мен.
И все пак съвсем зад борда  е тежко.Всеки иска да знае нещичко за децата си, основно да са добре иска.  Това откъсване е убийствено ,колкото да се правя на непукист. Правя се.
А пък с внуците - колко много може да си говорим вече, да решаваме задачи, Мила обича математиката, да разказваме, да пишем, те учат звучни и беззвучни съгласни, такава игра става, играли сме ,ама малки бяха ,само буквата , първата казвам и измислят дума.
Съжалявам за което пропускам. Но  е извън мен.Знаеш ли колко се радвах ,като започна работа сина, как убеди фирмата парите за реклама да се дадат на университета му, 4000 май беше едно пано , един билборд, убеди ги хилядите да се дадат в техни продукти ,да свикват студентите да работят с тях и това се прие. От университета го поканиха да говори на някакъв празник, доволни.
Преди това направи една зала, дипломира се късно ,след другите ,защото тогава не намерих 200-300 лв излишни да помогна да плати материалите и чака да му платят от ВУз-а. Горчиви и сладки години. Единствено на него възложиха като дипломна работа.  Пак му дадоха наградите ,но не пред всички както трябваше. Въртя едни спомени и рева.Такива неща искам да знам, не какво е  ял. Имаше и има.
 Не се оплаквам,  изливам си ,че ме задушава.

Привет девойки,прочетох малко набързо, днес съвсем не ми е ден.
Борянка, четох ти разсъжденията, звучиш тъжно, но това да ти е болката. Както е думата, "на един телефон разстояние "е от теб.
Тежко е когато го няма И когато разстоянието е непреодолимо.
При нас днес беше почти лято. Навън по топло от вътре.В четвъртък обещаха пак зима.
В неделя, от не знам колко време, щерката си взе един ден отпуск и остана на мое разположение. Но след тези две години "затвор" съм се отучила да ходя. И кола повече не карам. Чувствах се като "сиромашко-невидело" навън
Обиколихме няколко вериги, между тях и новооткрити, дори си купих семенца за магданоз  и две разсадчета в саксийки : на базиликум и нещо с мирис на чубрица. Едни такива тъмно зелени и мънички листенца. А аз нали съм градско чедо, чубрицата я знам върху препечена филийка или вече суха в манджата.Днес ги посадих,пък да видим какво ще излезе.
След днешния тежък ден, утре имаме празник, "малкия"става на 16 год.Боже, да са живи и здрави, кога се родиха, кога пораснаха.  Да са ни живи и здрави всички внуци и родителите им, пък и ние , да им се радваме

Кари, хубав утрешен  празник на рожденика и на цялото семейство! Така е .Времето лети!