Добрутро, мацки!
Първият ден на седмицата, пролет е, надяваме се на добри новини от световните агенции.
Къде изчезнахте, пролетната умори ли ви мори, или копаете градинките? Май само по празници се явяваме.
Важна клечка, честит рожден ден! Много здраве и обич ти желая, кураж и сили, и усмивки, за по-лесно преодоляване на сивотата в живота. На Деня на поезията си родена, поетична е душата ти - остани си така романтична и си живей живота, така както ти се нрави!
Наздраве за новата ти лична година!
И поздрав с красиви думи на душеприказчик, защото знам, че обичаш.
Със здраве останете, момичета!
Виж целия пост
Първият ден на седмицата, пролет е, надяваме се на добри новини от световните агенции.
Къде изчезнахте, пролетната умори ли ви мори, или копаете градинките? Май само по празници се явяваме.
Важна клечка, честит рожден ден! Много здраве и обич ти желая, кураж и сили, и усмивки, за по-лесно преодоляване на сивотата в живота. На Деня на поезията си родена, поетична е душата ти - остани си така романтична и си живей живота, така както ти се нрави!
Наздраве за новата ти лична година!
И поздрав с красиви думи на душеприказчик, защото знам, че обичаш.
Скрит текст:
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
КОГАТО НЕ ТЕ ВИЖДАМ
Когато не те виждам,
си представям целия ти говор –
с отсъствията на подробности,
с беззвучията,
с тениската от памук.
Това е биология,
фонетика
и христоматия
на моята умора.
И съкрушителният ми инстинкт –
да търся в кожата и в дрехите ти звук.
И те видях,
като си лягаш върху хоризонта,
и си помислих,
че земята не е кръгла, а легло.
И чух как рамото ти лекичко пропука,
и си спомних,
че аз спя винаги на края на сезоните –
като есенно листо.
И те видях да се отронваш
в моите фантазии
и думи.
И без да подозираш
колко звучни пластики съм съхранил,
вървиш нанякъде...
И ми се струва
толкова разумно
да ти разкажа,
че аз не мога нищо повече
и че изобщо не съм бил.
КОГАТО НЕ ТЕ ВИЖДАМ
Когато не те виждам,
си представям целия ти говор –
с отсъствията на подробности,
с беззвучията,
с тениската от памук.
Това е биология,
фонетика
и христоматия
на моята умора.
И съкрушителният ми инстинкт –
да търся в кожата и в дрехите ти звук.
И те видях,
като си лягаш върху хоризонта,
и си помислих,
че земята не е кръгла, а легло.
И чух как рамото ти лекичко пропука,
и си спомних,
че аз спя винаги на края на сезоните –
като есенно листо.
И те видях да се отронваш
в моите фантазии
и думи.
И без да подозираш
колко звучни пластики съм съхранил,
вървиш нанякъде...
И ми се струва
толкова разумно
да ти разкажа,
че аз не мога нищо повече
и че изобщо не съм бил.
Със здраве останете, момичета!
Аман от болести, немедлено да си отиват и повече да не се весват!