С какво ви дразнят свекървите? – 134

Аз също съм с бебе, но никои не идва вкъщи при нас. Докато беше по- спокойна обстановката, се виждахме с родителите ни от двете страни от време на време. Последните 2-3 седмици не сме се виждали и поне още толкова няма да се видим.
С приятели и познати се виждахме навън. Сега- не. Може и да прекалявам с дистанцията, но за мен е правилно това решение.
Стига ми, че баткото е ученик и има всекидневни контакти със съученици си.

Питам се дали и аз така съм си търсила виновни,(свекървата например, че налична) като съм нерешителна, не пораснала, защото виновен си трябва. При това живеехме заедно, лесно  е .Тези дето са отделно повече труд прилагат да намерят вина.Горките.

И никога няма да разбера, защо хора ,които не се понасят си общуват.При положение ,че са далеч , не на метри и не се блъскат непрекъснато . Имам само едно обяснение ,но няма да се хареса тук - зависими са по някакъв начин, очакват нещо, независимите млади хора(особено младите хора) летят , не се спъват в такива дребни пречки.

Yst_89,

Не се ядосвай за отменената почивка. Ковид влияе на всички. 2020 г. отмених почивката ни в България лятото, защото края на юли числата рязко в България се покачваха, в темата за Ковид, която тогава четях, пишеха за апокалипсиси, имаше и протести по улиците в София и аз се изплаших. 3 дни преди да отлетим от Германия отмених самолетните билети. Хвана ме страх, че ще летя сама с 2 деца, че може да не можем после да се върнем в Германия, понеже напр. Австрия беше отменила полетите от София, че няма къде да ходим из София заради протестите и пандемията. Оказа се напразно, нищо страшно не се случи. 2021 г. вече се прибрахме лятото и пак се върнахме обратно без проблеми.
Мисълта ми е, понякога хората взимат решения, за които съжаляват, но една отменена почивка, не е повод да се ядосваш толкова.
Ти си имаш твоя идея и план за гледането на децата, ами следвай ги. Кой какво отношение към пандемията има, негова си работа. Като си му на гости, следваш неговите правила - дезинфекции и т.н. Вкъщи следваш себе си.

Струва ми се ,че темата може да иде в недобра ковид посока.
   Подкрепям Боряна, независимите млади хора си бягат в собствен коридор. Права е бабата че се притеснява за ковид. Аз съм баба и също много се тревожа за двумесечната си внучка. Ограничили сме срещите максимално, а как ми се ще да не е така....Моите родители и тези на съпруга ми, все още не са я виждали, а за тях пък не мога да си представя каква радост е. ДА дочакат правнучка. Но всички казват - напролет, като мине вълната. Но и дъщеря ми не цепи басма на никой - казва си в прав тескт -така може, така не може. Живеем в една постройка, два отделни етажа, но никога не се качвам без да попитам удобно ли е. И никога не се сърдя ,ако ми каже ,че не е.
    А ти не бъди толкова добра,заяви се какво разрешаваш, какво не.Какви са твоите виждания за гледане на дете.Иначе никой няма да оцени това,че си премълчаваш.И за всяко решение отговорността и вината си е само твоя.

Завиждам за свекървите, които се притесняват от ковид. Моята не я бърка нищо, даже и да са болни в тях, не се казва, за да можем да идем и да си види внучето. Говорим за бебе. Мен, ако ме посрещне с дезинфектанта, направо ще я разцелувам.

Съгласна съм с Боряна и Марулета. Не толкова зависими (финансово, имотно или друго), колкото несигурни в правилността на собствените си решения! Най-вероятно вътрешно си имала някакви притеснения дали да ходите или не.  Свекървата
само ги е засилила! Така че не й се сърди за това!

Че това е най-голямата зависимост, Птица.Без нея биха се справили без проблем с други зависимости.

Даже и да си несигурен в конкретно решение, затова имаш партньор до себе си. С него трябва да решаваш, не с майка или свекърва.
Боряна, това няма общо дали живеят заедно или не. Видно от последния казус, а и не само от него, месят се, налагат се, взимат си някакви самостоятелни решения за детето свекървите, дори да живеят отделно. Не ти трябват много усилия да намериш за какво да се ядосваш. Всъщност никакви усилия не коства, тя свекървата се грижи да ти поднесе много услужливо причините на готово. Не конкретно за промененото решение за почивка, а в общия случай. Зависимостта е на свекървата, тази да не може да се въздържа от "съвети" и вмешателство, независимо, че младите не са при нея.

Аз на мястото на някои потребителки бих дала на свекърва си да прочете темата. Няма да се побере в кожата си след това, пък ако иска да ѝ идва акъл

Аз пак да питам - що така тия свекърви?! Аз имам и син и дъщеря и сама се хващам на моменти, че относно сина съм по-орлица. Озаптявам се де, и той ме слага на място, но представям си като ми доведе снаха! Леле! Дали си нямаме достатъчно доверие на синовете, дали все си мислим, че  без нас са загубени, дали някаква криворазбрана майчина любов , та чак обсебваща. Като че ли от тъщи не чувам чак толкова оплаквания, не само във форума,по принцип.

Здравейте, момичета! И аз да се оплача от моята свекърва. Обича да организира семейни сбирки, на които се чува само "Аз, аз......"  и завършека на тържеството е какво, тя била направила за синовете си и колко неблагодарни са те. Преди една година почина свекър ми, светла му памет! Много ми липсва, умееше да възпира свекърва ми от нейните безумства и вмешателства, но дойдоха други времена. За тази година винаги, когато сме ходили на вилата, сме я взимали с нас,  но това не й е достатъчно. Научи, че другата седмица ще ходим с приятели и напира да идва и тя, да готвела. Обяснявам й, че не е удобно, но тя си знае нейното, в крайна сметка ще ме принуди да й го кажа по-директно. Тя е на 72 г. има шофьорска книжка, но не е карала кола от 50 г. Отишла по обява и си купила кола, без да сподели със синовете си, естествено я излъгали, защото тя е гледала външния вид. После разкарва мъжа ми да я кара колата по майстори и сега колата така седи. От половин година се заканва, че ще кара опреснителни курсове, но шубето е голям страх. Не се конфронтира директно с мен, а обича да се оплаква на мъжа ми. Последният път, когато бяхме на вилата заедно я чух да му казва:"Тя те командва!" За щастие, мъжа ми винаги е на моя страна. Но това са бели кахъри. От години съм по ин витро процедури и тя е наясно с това колко нерви, пари и надежди са похабени. Пролетта бях на много тежка стимулация и оставаше една седмица до завършване на процедурата. Тя живее в къща с девер ми на различни етажи, ние с мъжа ми сме отделно. Девер ми беше ваксиниран и етърва ми също. Цяла зима ходи в един детски център да работи, всички й казвахме да се спре, но не, тя била социална личност. Естествено се разболя от Ковид и се обади на мъжа ми да я заведе в лаборатория за пускане на тест. Мъжът ми веднага излезе. Аз й се обадих по телефона, за да й кажа, че съм в ин витро процедура и, че не е добре мъжът ми да ходи: може брат му, може частна линейка да извикаме. Не, трябвало мъжа ми и какво толкова, щяла да бъде с маска. Три дена я разкарва по лаборатории и болници, докато ни зарази. Естествено опитът беше неуспешен. Коментарът й: "Е, какво толкова, другия път ще стане!". Оттогава вече не е същото за мен. Мъжът ми си отчете грешката, че е имало и други варианти, но какво от това. Никога нищо не съм й отказвала, винаги съм била насреща, когато е искала помощта ми. Преди години нямаше и да се пенсионира, ако не се бях заела с документите й. Повече от година й търсих стажове, оправях й невнесени осигуровки и какво ли още не. И само веднъж за тези 12 г. трябваше да помисли като майка, защото ако беше моята, щеше да върне мъжа ми от вратата, ако знае, че съм в ин витро процедура, а тя е болна. И пак не я оставих без грижи в болницата. " Гладна съм, жадна съм, донеси ми еди какво си....." Мъжът ми и той беше в болница с Ковид. Усещам, че вече не съм толкова търпелива към нея и, че вече нейните проблеми не ме вълнуват. Преди 2 дни дойде на работата ми, за да ми каже, че никой нямал нужда от нея и, че не намира смисъл от живота. Опитах се да я успокоя, но хич не се развълнувах. Записала се е на няколко екскурзии с месеци напред, направила си е план за цялото лято, не е толкова лабилна психически. Махнах си розовите очила и просто това за мен беше поредния театър. Толкова за нея.

Ужасна егоистична жена, не знам какво може да се направи, освен да а държиш по настрана от себе си.
 Много ти съчувствам за всичко, което си преживяла, дано и мъжът ти да си вземе вече бележка и да бъде по-разумен.

Аз ще кажа само УХА! Тая жена е огън

Аха ,пример за самостоятелни и изградени личности, на които възпитанието пречи да поставят на място.Но знам ,че егоист трудно се възпира да се изявява.И все пак си трябва.На 72  е време да се спре.Не ми се мисли ако недай боже не може ,какво ще  е.
Няма да разбера съвремието(за мен бе друго време) защото откак са на работа, че и от повече, откак са разумни хора , мъже ,не пубери ,питам за всичко съществено.Да решим заедно.Всъщност откак нямам мъж смятам тях за мъжете на къщата.Да оставим пък без коментар кола да се купува.
Това е проблем ,защото не е само думи,  а действия напук разума. С реални вреди извън  възможността да избягваш.

Ма ко, теб те знам, свекървата винаги виновна ,но не е винаги.
Значи детството трудно ,родителите властни, шефовете  гадни ,децата немирни , целият живот в оправдания, ами не съм съгласна. Дребнотемието  може да се игнорира и превъзмогва поне.Няма лошо да се оплачеш, ядосаш, изкараш навън, лошо да не предприемеш нататък нещо за решаване на проблем.
Всичко оставя следи ,но днес чета , че убийствата в Уганда се отразили на ДНК за преживелите. Не вярвам да спрат  да живеят и  се оправдават с кланетата от преди да се родят.Проблемите на сирийските деца на войната ,поколение израстна вече, няма да ги спрат да живеят.
Засилвам примерите, но е факт ,че задоволяването на нуждите отпуска съпротивителните сили, погубва ги.Лесни времена раждат слаби хора.

Тя, че е идиот, идиот е, но и ТМ е за бой.

Всичко ме потресе, но това особено. Изобщо няма да коментирам, че един цензуриран израз не мога да вържа.
Не е трябвало да звъниш на нея, мъжа ти е трябвало да върнеш. Дано наистина е осъзнал грешката