Дали е възможно да събуди чувствата ми?

Нито един от двамата 😁

Да, възможно е. Страстните връзки при мен завършиха точно толкова рязко, както и започнаха. Умерената любов е по-устойчива. В момента съм точно в такава връзка и дано е последната ми, защото чувствам спокойствие и щастие. Не припадам по плочки и сексапилни устни, но като го погледна, чувствам как го обичам.

Иначе преди съм се чувствала много по-интензивно влюбена и съм желала бившите си с всяка една клетка на тялото си, но тези чувства са изчерпаеми. Освен това тогава съм била на едни години, сега съм на други. Не мисля, че човек може да обича два пъти по един и същ начин.

Има значение на каква възраст сте. Като са млади всички са красиви и не се придава чак толкова значение на визията. Аз поне бях така. Ама пусто остарях и се промених. Факт е, голяма част от батковците ми изглеждат супер зле и отговорът ми е: ''Не, не бих дала! И дядковец в инвалиден стол може да е супер забавен, ама на мен ми трябва партньор, не пациент!''

Ох. Мъжете на моя възраст даже да ги загледам не стават повечето.
Писах и в другата тема - харесвам някои физически характеристики, които не са баш общоприетите, но ако ги няма - не ща.

Абе не ти ли пърхат пеперудките като се доближи до теб, няма да стане работата. Страстта и физическото привличане играят огромна роля във взаимоотношенията, дорини след години
Иначе критериите за красив/грозен са различни естествено за различните хора.

Възможно е, да.

Давала съм шанс точно на такива мъже, които описваш. Два пъти досега. Не съжалявам за изборите си! /единият от тях е бившият ми съпруг, с  когото изкарах 24 години от живота си, а другият е годеникът ми, за когото ще се омъжа през юни тази година/. И двамата мъже са свестни хора, и да, обичта към тях е била / е много силна! Спечелиха ме с отношение, грижа, внимание, любов, характер, поведение, а с бившия ми мъж имаме и много хубаво дете. Но все пак съм на 43. Ти на колко си години, Ралито?

Здравей, Рали, както и всички вие (малки и големи момичета и момчета),

Ей сега, преди малко се регистрирах, за да участвам в такива интересни теми. Да поразсъждавам сред болшинство от жени, разбира се и тук там и мъже. Надявам се (към жените), да не ме накарате да се чувствам като "агне сред вълци"....

И да погледнем към въпроса .......Същият (според мен) е неясен ( в няколко посоки, една от които е (другите ще посоча по-долу), че липсва съществено условие по него - какво има предвид авторката като период от "възможно ли е ..след време" ?!

Именно тази съществена "липсваща" част, може да е се яви като "разковниче" за  "правилния отговор". Защо?!

На първо място, от обстоятелствата, които са описани от "Рали" (правя извод от псевдонима), няма данни:
 
- от колко време датира познанството, което също е важно обстоятелство (по-надолу ще споделя защо това е важно - според моето  мнение, с което разбира се не ангажирам никой), но от изброените факти, е явно, че е поне от известен период от време - месец - месец и половина - доколкото питащата  е оценила и възприела неговото поведение как й въздейства;

 На второ място, няма сведение, че: е налице визуална симпатия и / или че има и физическа привлеченост - дори точно обратното;

На следващо място, но не и по важност, не е обяснено ( въпреки, че допускам, че се има предвид за чувство на влюбеност, което да се развие до любов) както се разбира под " да пробуди нещо във вас". Мисля, че ще се съгласите, че този израз има двояк или трояк смисъл - за някой това ще бъде силна, неудържима страст, за други, влюбване от пръв поглед (а не любов от пръв поглед, както погрешно се употребява) за трети - привързаност - в резултат на всичките добри според трайно установените за разбиранията на обществото качества, които притежава този мъж (или жена в обратния пример, каквито съществуват много) - но която привързаност ( в случай на липса на достатъчна осъзнатост, себепознаване и воля - за вземане на решение, т.е. за контрол), може да доведе и до зависимост (страх от раздяла, несигурност от поведението на новия партньор и т.н...). 

(Опитвам се да бъда кратък, но мисля, че всичко, което искам да кажа би било от полза, а и ще даде основание за последващи коментари, които ще ми бъде интересно / полезно да прочета)

В резюме, да приемем, че въпросът се състои в това, че питаща се е запознала с мъж от около месец, като той й е засвидетелствал горното свое поведение и тя се колебае да продължи контактите си с него(след като до този момент не е усетила визуална симпатия, физическа привлеченост и "пеперуди в стомаха" - цитат от предходен коментар), тъй като не е сигурно след още известен период от време, ще ли усети чувството "влюбване" -   разбирайте поява на пеперуди....

Установил съм (от личен опит, разговор с познати, трети лица, както и от събрани от мен на пръв поглед достоверни източници от глобалната мрежа интернет, както и книжка литература - за мои бъдещи цели), че влюбването като усещане (което е естествено чувство), се проявява в рамките на до 3 месеца от момента на познанството между двама - при наличие на предпоставките за това - двама души да се виждат лично; да имат имат допир, близост поне до 1 , 1.5 метър (за да се улавят феромоните от рецепторите ни), да бъдат непредубедени към възможността да се влюбят, да си говорят открито и др. 

Причината за горните условия е научна Усещането за влюбване е в резултат не на друго, а химическа реакция, която може да се породи от: феромони; вибрация на гласа. Феромоните оказват влияние на другия само в случай, че неговите рецептори се повлияят от тях - "на същата честота са". Възможно е и да не се повлияят. В продължение, гласът, който представлява определена вибрация също с честота (както и музиката)  възбужда определена част от мозъка, която също предава импулси към друга част от мозъка, отговорна да се задейства химическата реакция, водеща до усещането "влюбване", наричано по друг начин "еуфория". Има интересен експеримент проведен от Фройд (доколкото си спомням), повторен и от други специалисти в неговата област) във времето назад - в различни помещения на една сграда е срещнал определен брой жени и мъже със завързани очи, като всеки е разговарял с всеки за определен период от време ( 20 минути на всякакви теми), след което всеки е описал усещането си за конкретния човек, като на част от отговорите е дадена квалификация за първи признаци на влюбване - т.е. състояние на еуфория. Първи извод - за влюбването има научно обяснение. Ако мислим по този начин, отношенията в личен план, биха се развивали много по-лесно, но уви....

Казано с други думи (говорейки за влюбването или за физическото привличане - страстта), когато два магнита се срещнат - те ще се привлекат. Обратно - между метал и дърво няма как да има прилепяне (освен с каноколит или друг вид насилствено задържане - например привързаност водеща до зависимост, или вербална, психическа манипулация). Нещо повече - между два магнита няма как да има прилепяне, ако между тях има препятствие - пластмаса (примерът е произволен), но оприличаващ напрежение, предразсъдък (няма да се влюбя, ако не е висок 180, или няма висше образование, или не е с кестенява коса и сини очи, да не говорим за дълбочината на джоба - и това е факт, колкото и да се отрича - няма нищо сексиско в това, дами), т.е. така нареченото "блокиране". Това блокиране ние може да си го създадем съзнателно, но над 95 % или повече от случаите е несъзнавано. Ето - разговарях преди години с мои съученички ( почти всяка година се събираме след завършването на средното образование). Запитах ги - можете ли да се влюбите в непознат - от една, две срещи ? Колко време продължава влюбването ? (вторият въпрос можем да го дискутиране в друга тема, т.к. не засяга въпросът на "Рали", но за него е важно следното - трябва да има повече сходства между двама, отколкото различия. Данните, които Рали е дала, е че до този момент има "съвпадения", което е сериозна предпоставка да се мисли, че при пораждане на влюбеност, може да се задържи за по-дълъг период от време).  Едната от тях ми каза - да - мога да се влюбя без да познавам мъжа. Другата ми отговори - е как така ще се влюбя в непознат?! (учудено ме погледна тя) ( възклицание и гримаса на лицето) Абсурд ! Първо трябва да го опозная - от какво семейство е, какво образование има, как се държи с мен, в присъствието на приятели и т.н. и едва тогава ...( т.е. след не по-малко от 4-5 месеца) мога да се влюбя.  Или втората ми съученичка на подсъзнателно ниво има следната зададена от нея "програма" (предразсъдък - блокировка) - рецепторите ми, които могат да бъдат провокирани от феромоните на мъж, ще започнат "своята работа" след 4,5 месеца. И аз и зададох следващия въпрос - и след като го опознаеш и си позволиш да се влюбиш (т.е. освободи рецепторите си)  - в случай, че не усетиш влюбване - какво правим тогава ?! - Тя замълча .....Втори извод - за да се влюбим, не е нужно да познаване човек, а да "вибрираме на една честота".

И моят първи отговор на въпроса относно "шанса" ( съобразявайки предходните написани от мен абзаци) е: В случай, че е изминал период по-дълъг от 3, 4 месеца от познанството, което да се е осъществило при посочените според моите разбирания по-горе предпоставки - може би по-скоро няма вероятност да се прояви чувството на влюбеност ( доколкото приех, че този смисъл е вложен в "...да пробуди нещо в мен...").

Моят втори отговор на поставения въпрос е: шанс винаги може да се даде, но водещото е какви са приоритетите на конкретния човек на този етап от живота му и на този, с когото общува, а именно:
- Т.е. желае ли се сериозно обвързване - с цел бъдещо намерение за създаване на семейство;
- или се желае обвързване, но без съществуващ приоритет за семейство на този етап от живота;
- или се желае поддържане на отношения, поради това, че човек не се чувства комфортно да е сам;
- или отношения на друга плоскост;

защото:

В случай, че приоритетите на двамата се разминават, има ли смисъл да се два шанс на нещо, за което няма "семе", т.е. основание ?! 

Най-накрая, въпросът на Рали засяга (според мен) (съзнателно или не) нещо много важно, което се отнася до разрешаване на вечната дилема - кое да предпочетем - да задоволим нуждата си ( вътрешната енергийна потребност) или прагматизма (изправени пред реалността, която не отговаря на очакваното - не се влюбваме, въпреки, че насрещният човек е всичко, това, което според всеки би следвало да е достатъчно, за да се влюбим - възпитание, външен вид, отношение и т.н.).

Улавям, че зад въпросът й ( ...да пробуди нещо"...) се таи нейният копнеж с оглед на осъзната нужда  да се влюби - да изпита онова силно чувство (независимо с каква продължителност ще бъде) именувано влюбеност". Надявам се не греша.

В хипотеза, че зад ( ...да пробуди нещо"...), авторката споделя своето разочарование поради това, че очакването й да се влюби (при всичките положителни качества на мъжа, с който се е запознала) не се е осъществило, то тогава се поставя въпроса (който и аз много пъти съм си задавал по един или друг повод) - това, че не се усеща влюбване при лични отношения с представител от другия пол (но всичко друго е налице - изброеното от Рали, в това число и физиална симпатия и страст), кое да се предпочете - рационализма,  или "несигурното" - чувствата.

Или дилемата е може ли да се живее без влюбеност ?! Отговорът е категорично положителен. Може.  Но всеки от нас - прави своя избор - как - според своите приоритети, а чрез тях си задава и своята собствена психологическа настройка. Защо - защото за някои ( мъже или жени) е по-важна сигурността ( мой приятел преди време ми сподели - избрах да се оженя за ....защото с нея се чувствах по -сигурно, не изпитвах чувства. Знам, че тя няма да ми изневерява и т.н....)  За други да не бъдат наранени - в случай, че чувствата не са споделени. Затова за тях е по-важно да бъдат обичани, отколкото да обичат, да се отнасят уважително към тях, да имат общи интереси, приоритети ......Трети са ми казвали - няма ли чувства - всичко друго - остави.....

Завършвам - третият ми последен отговор: всичко зависи от твоите приоритети Рали и от - вътрешното ти усещане (интуиция). Едно съм установил  - в личните отношения мъж жена - математиката (разбирай логиката) няма място - там "елката" греши много, довери се на науката и твоят вътрешен глас и разбира се - води се от приоритетите си за дадения етап от живота ти.

Надявам се да съм бил полезен "Рали" и да не съм отегчил никой със своето пространно изложение (всъщност това е краткия вариант, защото продължавам да работя, само за малко се отклоних, но за мен беше удоволствие)..

Лека вечер !

Леле, човече, заболя ме главата... Следващият път дай по-кратко и по-конкретно.

Между другото, поставеният въпрос провокира друг - екзистенциален - трябва ли при запознанство в личен план да се съблюдава определена етапност в развитието на отношенията (като предпоставка за успешно сериозно обвързване)  - ако се случи 1 (напр.симпатия), дава се възможност за 2(, ако се случи 2, за три, при липса на 1, не се отива към 2 - ( което разбира се може да се реализира само ако страните взаимно са добронамерени, волеви, осъзнати) или за любовта правила  не трябва да има  ?! Дори може да се направи симулация / социален експеримент за преценка на правилността / несъответствието на обсъдения въпрос....

А?

https://www.irinakrasteva.com/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b4%d0 … 1%81%d1%82%d0%b5/ - Защо да не започвате връзка, ако не сте влюбени? - Ирина Кръстева, психолог и писател от Варна.

 Въпрос на избор / нагласа  .....

Много дълги писания, нямах нерви да прочета нито статията, нито другото дълго нещо, съжалявам. Може много да съм изпуснала.

Не вярвам в любов от пръв поглед, но чак ако хич не харесваш някого от пръв поглед, не ми се вижда възможно да се събуди нещо страстно и пламенно. Иначе приятелство може да се получи.

Много добре обяснено. "Влюбването обаче е сравнително краткотрайно – не защото е някакъв измамен процес, а защото е изиграло ролята си". Кратък е периодът на влюбването, но означава, че с човека сме имунно съвместими.

За мене без влюбване не става работата.

Някой път става, друг път не. Кога, как и дали- божа работа.