Остави ме навънка

Здравейте група. Вероятно тук не е точното място за тази тема, но се чувствам наранена и изпитвам нужда да споделя с някого, какво ми се случи на връх нова година. На 25г съм (живея в Германия) и имам връзка от 3,5г с едно момче (не живеем заедно). Връзката ни е или по-точно беше доста "буйна", имахме нашите моменти на спорове,... до вчера (01.01.22). Докато не ме остави в 4ч сутринта отвънка, да спя в колата, с претекст че бил заспал и не чул. Ситуацията беше такава, че посрещнахме нова година заедно, със семействата, аз обаче като единственият трезвен шофьор, трябваше да закарам нашите и се разбрахме след това да се върна. Е връщайки се обаче, си останах отвънка. Не можех да се прибера обратно вкъщи, защото майка ми е болна, не исках да я притеснявам с неща, като еми мамо приятелят ми толкова се интересува от мен, че въпреки уговорката ни, той не ми отвори. Така написано звучи странно и вероятно незначително, та дори детско, но повярвайте ми, беше много нараняваща неговата постъпка. Просто няма как тук да опиша подробно всичко, защото са навързани нещата като цяло с отношенията помежду ни, между мен и семейството му. Знам и искам да приключа връзката, защото за мен е неприемливо, посред нощите да карам заради него, сама, защото той даже не изяви желание да дойде да закарам нашите и да се върнем заедно. Не живеем на 5мин един от друг ами на 35км... и той да излезе с номера не съм чул (не беше пиян, за да кажем примерно еми да заспал е или нещо такова). Техните също очевидно явно са били заспали... Между другото, умишлено всяка вечер държи телефона си на беззвук. И накрая до днеска, даже не се е опитал да се извини или нещо подобно, написал е само едно единствено sorry и обяснението че не е чул, (което не му е запърви път). Веднъж влезнах по спешност в болницата, при което отново не можах да го открия. Не знам какво да правя. Може да ви се струва нещо незначително, но това е човек на когото прощавах много пъти. Прощавала съм пренебрегванията, съобщенията с други момичета, постоянните нападки, че уж имам друг, според него аз постоянно си търся други, разликата която прави между мен и сестра му (23годишна) и се опитва да изтъкне, че тя е много по добра, честна, а аз съм била способна на всичко... пъти в които ме е убиждал и съм се разплаквала, защото съм много чувствителна, той ми е казвал, кво ми ревеш сега, да ме нервиш, сестра му малко обаче но да се разтрой и край, постоянно когато ме пренебрегне въпреки че ми е обещал примерно да се видим или нещо подобно, само и само да угоди на сестра си, ми казва в прав текст, че те са по важни от мен. Аз винаги чакам да намери 5мин да се видим в седмицата поне веднъж, защото уж има работа, но когато е за друг, веднага има време. Когато се държи грубо с мен и му кажа примерно, защото се държиш само с мен така, на никой друг нищо не казваш, той ми казва, ще говоря с когото както си поискам. Прави разлика между семейството му, приятелите и мен. За него, въпреки че правя повече за него от всеки друг, аз съм нищо. Не съм от хората, които държи на подаръците, или да искам някакви неща, бих се заеадвал дори на камъче. Наистина оценявам повече жеста, отколкото предмета. Но когато ти лишаваш себе си от много неща, както в моя случай, за да го зарадвам с подарък, защото винаги има едно пренебрежение, защото техните, са му взели нещо, което той точно е искал, че е по хубаво, по скъпо... и накрая аз взимам книжка, и ми подари един ароматизатор за колата, на който аз наистина много се зарадвах, за мен беше важен жеста, нищо друго, а на сестра му, плати курса, в момента и търси кола да и купи (въпреки че тя има възможности те), на мен ми подари за коледа моркови ботуши, което аз също много оцених, но не можело така, на сестра му трябвало да даде 200€ да си изберяла нещо и трябвало да и вземе телефон, защото искала новия IPhone, при положение, че преди година си подари неговия чисто нов Samsung на нея. Не съм за подаръците, да тя му е сестра, окай съм с това. Но ти да знаеш че лишаваш себе си, понякога съм взимала дори на нашите нещо по малко, за да има за него, а той гледа само сестра си. Много пъти когато аз искам да идем някъде той ми отказва, защото казва, че няма време и не може, и сестра му нарочно два дена по късно измисля нещо, някъде да ходят и хоп има време. Или винаги когато искаме да идем някъде само двамата, хоп тя е там. А когато аз искам да взема моята по малка сестра, не ставало. Може да си помислите че имам нещо против сестра му. Не, нищо такова. Просто това момиче, всеки път се опитва всячески (може би защото ревнува брат си), да застане между нас с нещо. Дори шофьорският курс, беше пълна пародия, само защото аз се записах. Тя беше пробвала преди това, той и беше платил началната такса всичко, тя се отказа, но след като се записах аз, накара брат си да я запише отново. Аз нямах никаква идея как въобще да си запаля дори колата. Карах го много пъти да ми показва, ме учи на полигон, той все ми казваше оф сега не мога не става. Един път не ми е показал. Тя се записа, помоли го, и той постоянно я водеше и и даваше да кара. Сега постоянно казва че тя може да кара, а аз не. Убиждали са ме негови приятели, техните в негово присъствие и той дума не е казала, мълчи и когато му кажа можеше поне нещо да кажеш, аз съм ти приятелка, убиждат ме пред теб, той ми казва, оо стига си измисля през г*за ти, те са имали друго впредвид. Но когато е за сестра му, ооо не може дума да се каже, нещо малко ако каже някой и край. Да беше само тя. Когато излезем някъде в 22ч вече му е късно, бил изморен, спи му се, искал да се прибера, пък ние примерно сме излезе в 20ч. Когато приятелите му звънат дори и на другия ден да е на работа стои до 1-2ч през нощта. Понякога дори излиза в 19ч и се прибира в 5 сутринта, а аз предния ден съм го могила да излезем и той ми е отказал. Когато аз искам да излеза (през деня) с приятелка, не ме пуска, веднага почва аха кой те знае какви ще ги вършиш с този с онзи. Вечер се чуваме само, на 10мин ми казва, че ляга да спи. Обаче ако звънне друг, оо не е проблем. Може да говори.... и още 1000 неща. Казах всичко това, за да може да ме разберете, че това че ме е оставил отвънка, не е нещо незначително. Попринцип не споделям на никой нищо. Никой не знае, какво се случва между нас. Аз винаги на всякъде казвам, че той е много добър, всичко което сега изброих, пред хората това го разказвам ама в положителна посока. Трупам всичко в себе си. И той често се възползва от това. Това е първия път, в който разказвам част от нещата които съм преживяла с него, а да не говорим че има и по лоши неща. Просто вчера ми дойде в повече, и помислих че само тук, мога да излея малко душата си. Ако някой може да ме посъветва как да постъпя оттук нататък ще бъда много благодарна. Знам, че решението е раздяла и го искам, просто не знам как точно да го направя. Към този човек съм имала наистиан много чувства. Пренебрегвала съм моето семейство, себе си, само за да е той окай, само за да не се сърди, да няма спорове... само когато и както той каже тогава всичко става, а аз като поискам нещо, не може, докато той не реши... Нямам социални мрежи заради него, защото не му харесва това, и само и само да върви всичко добре, махнах всяка социална мрежа, защото за него момиче да си качва примерно снимка, означавало че е лека и си търси някой да я..., а в същото време той има и не спира да си качва снимки, събрал е само жени напоследък. С една дори си позволи да си пише... Много ме е наранил, този човек. Стискам много дълго време зъби. Много дълго мачках себе си заради него, само защото бях тъпа. Тъпа да правя всичко това, докато осъзнавах, че той не ме оценява. Сега обаче най накрая се осъзнах. Всяка някой ми някой ме зашлеви, но не знам как да постъпя. Поне малко да го боли, колкото мен ме боли... Благодаря предварително на всеки!
Желая на всеки от вас една по-добра и успешна година.

Написаното е излишно, снощната постъпка е достатъчна за натирване.