Новата майка и непоисканите съвети

  • 9 062
  • 221
# 135
Обикновено, репликата "така съм решила", както и троснатите отговори, идват след няколко опита за любезно обяснение, които биват нахално и нелюбезно игнорирани. Не вярвам някоя майка от първия път да се троска и да съска. Обичайно това поведение е провокирано от отсрещния човек, вече казах как.
Слава богу, моите и на мъжа ми роднини са били достатъчно тактични и възпитани, че да не се налага да прибягвам до нелюбезности. Съобразяваха се много, не са ми давали непоискани съвети, не са се месили как да си гледам детето. То нямаше и как, никой от тях не е имал опит с недоносено бебе, беше ги страх повече и от мен. А у нас, мъжът ми беше повече мечката-стръвница и майката-орлица. До днес се шегувам с него и му казвам "мама Божка". Дори съм му правила забележки, че прекалява.
Виж целия пост
# 136
Троскала съм се много на свекъра.
Два бяха въпросите. Защо не искам новородено да спи на възглавничка, неудобно му било. Хиляди пъти обяснява че така съм решила, без причина.
Вторият въпрос, и след 11 години, продължава да го задава. Чий е носът на детето. Joy И в двата рода нямало такива чипи носове. А върви се оправяй и отговаряй.
Що съм давала АМ до две и половина. Щото го мързи да дъвче и поне с млякото знам, че е за ситен. Ма не било правилно. Брей.
Примери всеки има.
Аман от досадни съвети на досадни роднини, мда.
Виж целия пост
# 137
Само който не е бил подлаган на грубо вмешателство от страна на близки и роднини и на който не са му погазвали личното простраство и правото сам да определя живота си и на бебето си може да обяснява, как щял да се държи мило и любезно, дори и ако 120-ти път в рамките на 3 дена ти обяснят, че това не се прави така, че не гледаш бебето по "правилния начин" и че "не ставаш за майка, ама добре, че е свека да ти оцелее бебето".
Виж целия пост
# 138
Само който не е бил подлаган на грубо вмешателство от страна на близки и роднини и на който не са му погазвали личното простраство и правото сам да определя живота си и на бебето си може да обяснява, как щял да се държи мило и любезно, дори и ако 120-ти път в рамките на 3 дена ти обяснят, че това не се прави така, че не гледаш бебето по "правилния начин" и че "не ставаш за майка, ама добре, че е свека да ти оцелее бебето".

Ето това е. И аз съм спокоен, любезен, възпитан човек, но когато това ти се случи, просто няма как да си замълчиш и да правиш мили очи. Трябва да си пълно перде и да не ти пука за детето ти, не знам и аз, понеже не го разбирам. На първо място е бебето, на второ майката, защото тя прекарва 24/7 с него. И моята свекърва не приемаше, че бебето има колики, казваше, че не ми била хранителна кърмата и плачело от глад, с което се изчерпва цялото обясняване на ситуацията.
Виж целия пост
# 139
Аз не разбирам ожесточения спор от последните страници. Есме казва нещо съвсем вярно - нормалните хора трябва да намерят начин да общуват помежду си човешки. И въпреки, че много харесвам нейните постове по темата, бих ги допълнила само с една забележка - за съжаление, в реалния свят нормалните хора са рядко срещани екземпляри. Това се отнася и за майки, и за баби,  и за снахи, и за свекърви.

Още нещо, аргументът "ти, като не си го преживяла лично, не можеш да се изказваш по темата" не е аргумент, а само показател, че използващият го няма аргументи и се е фиксирал в личното си преживяване, въобразявайки си, че то е универсално.
Виж целия пост
# 140
Аз не разбирам ожесточения спор от последните страници. Есме казва нещо съвсем вярно - нормалните хора трябва да намерят начин да общуват помежду си човешки. И въпреки, че много харесвам нейните постове по темата, бих ги допълнила само с една забележка - за съжаление, в реалния свят нормалните хора са рядко срещани екземпляри. Това се отнася и за майки, и за баби,  и за снахи, и за свекърви.

Още нещо, аргументът "ти, като не си го преживяла лично, не можеш да се изказваш по темата" не е аргумент, а само показател, че използващият го няма аргументи и се е фиксирал в личното си преживяване, въобразявайки си, че то е универсално.

Значи всички, които имаме проблеми със свекървите сме ненормални, така ли да разбирам? Есме гледа от собственага си камбанария и не може да проумее, че все пак има лоши свекърви, които не поддават на добри намерения, не разбират от дума, не могат “с добро”. Разбира се, има и чепати снахи, които също не дават да им се каже дума. Ситуации всякакви, колкото хора, толкова и междуличностни проблеми.  Не искам да убеждавам никого в правотата си, казвам аз как съм с моята свекърва. Смятам се за нормален човек, с благ характер, позитивен, усмихнат, но в отношенията ми с тази жена това не помага. Даже още повече ми се качва на главата. Така че, нека да не слагаме всички под общ знаменател и да лепим етикети, защото не всичко е само черно и бяло.
Виж целия пост
# 141
Значи всички, които имаме проблеми със свекървите сме ненормални, така ли да разбирам?
Не. Върни се и чети пак. Този път, с разбиране.
Виж целия пост
# 142
То да е със свекървата - пак някак по подразбиране, тези отношения са епични и често има дразги.
А като със собствената си майка не можеш да се разбереш, и въпреки цялото ти търпение, тя пак прави поредната тъпотия?!?

На гости сме с децата в града на родителите ми. Те са разведени и живеят отделно. Отседнали сме при баща ми.
Отиваме да видим майка ми. Игра, гушкане, лигавене... Ок. Баба е, да им се порадва....

В следващия момент 6г ми дъщеря промърморва нещо баба ѝ да я гримира.
Аз се парвя, че не чувам, щото ще избухна лошо по тази тема...
Маминка, гушка детето, и му шушука, ама аз чувам отлично: "Тихо, бабче, че мама ще ни се кара, шшшшт, не казвай!"
Ами, ако трябва да реагирам както искам - просто ще я убия с голи ръце...
Не стига, че отлично знае, че ненавиждам кифленския ѝ тертип - червило си слагам, дори и боклука да хвърля... Не стига, че детето е на 6г, а не на 16, да я гримира...
Ами и я кара да ме лъже!!!
Не мога да се разбера с тая жена, и това си е...
Другият ми "любим" момент е, че повтаря като папагал всяка моя дума. Аз правя забележка за нещо - тя през мен, същото повтаря...
Еми....
Посто се виждаме 2 пъти в годината и толкоз...
Виж целия пост
# 143
Цвете, чудесен пример за ненормално поведение. Правилно си редуцирала срещите.
Виж целия пост
# 144
CvEtEmOe, все едно майка ми описваш. А върха беше когато я гримира със своите (използвани) гримове. Това хигиена, нещо...няма братче.
Непрекъснато когато детето поиска нещо от нея, което тя (бабата) осъзнава, че е нередно, отговаря "не може защото МАМА ще се кара" т.е не да й обясни защо даденото нещо не бива да се прави, а защото това чудовище мама не дава?!

Толкова разправии сме имали през първите 3-4-5 години, че вече ми е дошло до гуша. От известно време се сдържам и не коментирам почти нищо ама тя все намира да направи нещо, за което просто не мога да си замълча. И аз гледам да редуцирам срещите, но детето много иска да я вижда, липсва ѝ, плаче за нея и клякам накрая. Гледам да не присъствам на срещите, че да не си опъвам нервите. Няма оправия просто.
Виж целия пост
# 145
Не мисля, че прави нещо лошо, когато казва "мама не дава". За мен това означава, че посочва кой командва - мама. Така си запазва и правото да е на друго мнение, но се съобразява с този, който поставя правилата - мама. Недей да спираш детето. А представяш ли си някой да реши, че ти нещо не правиш както трябва и спре детето да те вижда теб? Недей да водиш война с бабите - оставИ нещата, които можеш да преглътнеш и настоявай само за неща, за които не искаш компромиси. Но като цяло щом те отговарят за детето - те решават. Ако спреш детето наказваш детето, а не бабите.
Виж целия пост
# 146
Нали искате да сте авторитет за децата си? И когато бабите ви признаят като такива и се позоват на вас, авторитета, пак се сърдите...
Наистина угода няма. Simple Smile
Виж целия пост
# 147
Не е до угода, Сийке и ти го знаеш. Това е изхлузване от отговорност. Много ербап да позволява разни неща, ама виж, щото оня звяр майката не дава, бабата горката, няма избор. Това не е позоваване на авторитет. Щеше да е, ако беше казала - майка ти не позволява и е права, защото това е неуместно, вредно или каквото там, според ситуацията. Иначе какво става? Всички всичко позволяват, щото са много готини, само оная скрипя майката, все забранява. И вместо авторитет, става цербер, срещу когото се бунтуваме. Понеже е много сложно някой да помисли какво е и какво не е ок да се прави, па да вземе да обясни на детето. Ама нееее, по-важно от любимото внуче, за което иначе много милеем, е собственото его, да не изглеждаме лоши, че да не ни се сърди детето. Истината е, че повечето баби и дядовци не могат и не искат да отказват неща на внуците, за да не си развалят рахата и образа на любимите баба и дядо, дето дават всичко.
Играла съм го тоя филм, обяснявала съм защо не е ок само с мен да се оправдават. И съм се дразнила, да. Защото накрая детето се обръща и ми казва - ама ти нищо не даваш. А пък баба и дядо ми дават. Разбирай да яде всякакви боклуци, зер да не умре от глад и да не заслабне, щото наднорменото тегло е здраве, по стар български обичай. Да не говорим, че мнимото уж позоваване на маминия авторитет е само пред нея. Като й видят гърба, бързо забравят, че мама ще се кара....
Виж целия пост
# 148
Не знам какъв е твоят случай, не те познавам, затова си пиша по принцип – много често майките се увличат да забраняват разни неща и имат нужда от леки корекции. Дали от по-старото поколение, дали от приятелки и съседки...
Да, знам, че е дразнещо, сигурно всяка от нас го е изпитвала, но пък от друга страна кара да се позамисли човек дали не прекалява в някои отношения и дали не е време да отпусне малко повода.
Виж целия пост
# 149
Лошо е защото тя много добре осъзнава, че това, което иска детето не може да стане (не само защото АЗ не давам, а защото не е добра идея по принцип). Само че иска все тя да излиза добра и готина, а аз- цербер. Затова не си признава, че тя също не би го направила, за да изляза само аз лошата. Свекърва ми например, не прави така.
Освен това когато съм ѝ поверила детето, тя отговаря за него и тя е авторитета в този момент (при мое и на ММ отъствие), тя трябва да  контролира поведението ѝ, а понеже не смее да й направи забележка, да не излеле лоша, си "мие ръцете" с мен.

То да беше само това. Намесва се постоянно когато говоря с детето, не зависимо за какво, когато й се карам, говори от нейно име, от мое...абе дълго е за обяснение и отстрани не може да се добие представа.

Иначе гледам да не лишавам съвсем детето от контакт с баба му. Знам, че се обичат взаимно, просто се опитвам да ги оставям без мое присъствие за да не се дразня. Сега вече детето е на 6 години и доста добре знае къде какви номера минават, но през първите 4 години, беше ужасно разлигавена след престой при баба си и ни отнемаше няколко дни да нормализираме ситуацията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия