Новата майка и непоисканите съвети

Е, Andariel, колко семейства, които имат деца, живеят с бабите си. Аз останах с впечатление, че бабите и дядовците идват на гости, колкото да се порадват на бебето.
Аз пък имам познати, които много разчитаха, че майките им, и майките на съпрузите им, ще намерят начин поне първите месеци да идват и да помагат за бебето. Познавам и такива, които поради липса на свободна баба, си наемат жени. И жените не само, че имат право да пипат и да гушкат бебето, а даже им се плаща за това.

Когато отимаш свое дете, тогава говори. Какво си чула, видяла или мислиш, че си не е това, което е в действителност.

В първите месеци бебето има нужда от майка си, а не цялата рода да му се изрежда да го мачка и лигави и да му се "радва".  Една млада родилка трябва да бъде оставена на мира, докато тя сама не се почувства готова.
Всякакви акъли, съвети и вмешателства са абсолютно неприемливи, невъзпитани и нетактични.
Когато майката е преценели, че бебето й не е играчка, която да стискат до повръщане, а ответната страна си прави оглушки на многократните молби, "така сме прецелини" е най- мекото, което могат да чуят.

Съгласна. Това е доста неутрален отговор. Честно казано, ако някой, независимо кой, започне да ме разпитва като ученичка, няма да реагирам толкова меко. Особено ако съм с бебе.

Бебето не е играчка, та да й се порадват на тази играчка и да си тръгнат. Бебето е жив човек със своите нужди. Майката е тази, която има пълна власт, така да го кажа, над ситуацията около бебето, защото тя е човекът, който е тясно свързан с него. Ако майката прецени, че не може да си прехвърлят бебето от ръка на ръка, да имат претенции кога и как да яде и дали да лежи или да го оригва, то нейната дума е закон. Който иска да се радва на бебе като на играчка - да си роди. Като цяло винаги съм се чудела на незачитането на пространството на бебето и майката от другите хора, включително от тези в семейството. По същия начин хората се отнасят и към домашния любимец - да го гушкат като играчка. Кучкарите да кажат дали са ок винаги да дойдат роднини и да им "гушкат и радват" на кучето. Не са. Дори са доста ревниви. Е, значи към домашния любимец може ревност и пазене, ама не може майката да си пази бебето!
Бавачката като я наемеш е длъжна да се съобразява с теб и да не проявява самоинициативи.

О, не, не! Мнение по въпроса имам и си го пиша. Така съм си решила!
Как съм го сформирала - от собствен опит, от споделен опит или от филми и книги, си е историята на моето мнение. Ако искаш, не го приемай. Но не очаквай да се съобразя със съвета ти кога да говоря. Нали точно срещу това пишете - някой да ви казва как и кога да го правите и си имате отговор, който ми напомня на девиза на 2021 "Всеки сам си преценя".
Между другото, току-що чух любимо клише: ти като имаш дете, тогава... (преценяй)!
Аз съм окей с вашите модели на общуване във вашите семейства. Извинявам се на всички, които са прочели нещо нередно в моето мнение за междусемейни отношения. В тях дори не се засяга конкретно проблема майка-свекърва-бебе.  По-скоро реагирах на "Аз съм майката, аз решавам!" Всъщност, извинявам се! Не съм права да се бъркам.
Но да кажа, какво мисля по въпроса и как ми изглеждат тези реплики като страничен наблюдател, четец, без претенции, че съм част от проблема, мога. И го правя: не, не изглеждат любезни.

А завирането на носа в личното пространство на майката и бебето е доста по-зле от "нелюбезно".
И да, родителите решават. Останалите са странични наблюдатели.

Есме, това с имането на дете лично не е заяждане, а е съвсем природен процес, който променя и мисленето. Докато не ти ревне в ръцете дори не можеш да подозираш какво е в действителност да се превърнеш в мечка-стръвница, която си пази малките. Това е по-силно от всичко друго при едно нормално състояние на жената. Само отстрани изглежда така, все едно какво като е родила, то си е все същото. Не, не е същото. Природата си знае работата.

Andariel, никой не се натиска да отглежда чуждо дете. Дори и "нахалните" свекърви, често абдикират от ролята на баби. Аз поне не искам да отглеждам чуждо дете. Ти ли ми каза или някой друг, че като им предложиш, дават крачка назад. Естествено, че не защитавам позицията да ти обсебват бебето и да те лишат от опит, от право на избор. Аз само за троснатото общуване се обаждам. Мнение как се къпе бебе с щипка на пъпчето, как се чисти ушна кал и как се стерилизират залъгалки, не, не, не съм писала и не искам да пиша. За памперси пък да не говорим колко се държа встрани.
 Но дали да се сърдя на роднини сутрин, обед и вечер, вече имам позиция. И тя е да сме по-мили и по-тактични.

Извън тази тема - не всички майки са еднакви и се изживяват като мечки стръвници. Някои си отглеждат децата по доста по-западен маниер. Оставят ги просто да бъдат "хепи". Но това е мнението ми по повод различните хора и модели, а не за майчинството. И ако хвърлиш едно око нагоре, няма да намериш изразена позиция относно това ти ли си майката майката, имаш ли опита, имаш ли познанията, аз ли ги имам повече... Аз съм последният човек, когото можеш да разпознаеш като заплаха за майчинството си и всички грижи и суетене, които го съпровождат. По-скоро не ми се занимава, отколкото да се впускам да обслужвам.
Проблеми възникват и ако може по-кротко да се решават. Ако може. Ако  не може - тояга, ключ, тежки думи... с каквото средство разполагате.
И стига ми вече, - който разбрал, разбрал. Всякакви подробни обяснения дали майчинството трябва да се отнема, бебето да се обсебва, да се целува и мляска, стават досадни и не на място. Ако някой ме познава, щеше да знае доколко ми е присъща идеята за пипане и щипане. 100 обосновки да напиша, все някой ще е прочел, че искам да ви се бъркат в гледането на дете.

Не искам никой да убедя в правотата си, това са моите чувства.
И ти недей да ме убеждаваш.
Когато преживееш първите месеци и страха дали ембриона е добре, виенето на свят гаденето, отслабването, да усетиш птрепеанвто и после ритането, та чак изпъването на бебето така, че да не дишаш,. Прееклампсия та, прегледите всеки трепет и накрая раждане, нормално без избор на екип и всичко това девет месеца пак ти казвам ела, напиши ми. Не стръвници, а точно какви сме може и тогава да не прозреш, защото това в книгите не го пише. Но едва ли изобщо разбираш. Липсва житейския опит момиче.

Есме, не те познавам. Има базови житейски неща, които могат да се анализират само след като се преживеят. Майките са като зли котки, когато някой им доближи котенцата - извиват гръб и съскат предупредително. Другите котки отстъпват, защото разбират за какво става въпрос. Най-нормалното нещо на света е една майка да си пази бебето фанатично. При това ми прави впечатление, че важи не само за биологичните майки, но и за осиновителките - те също на свой ред стават майки-орлици и са много чувствително кой как се отнася към детето, дори това дете да е вече големичко. По съвсем нормален начин те също трябва да изживеят това, което изживява всяка жена като прясна майка. Околните се дразнят, но аз лично предпочитам да видя една майка да се държи като майка-орлица, отколкото да е готова винаги да оставя бебето някой друг да го прави каквото си реши и да се съобразява с другите хора, пък били те и най-близки роднини. Затова казвам, че природата го е измислила.

Хайде сега, някои майки го преживяват това цялото пътуване и все пак успяват да общуват нормално с роднините, които в крайна сметка обичат тях и бебето. Не сме мечки или котки, хора сме, можем да преценим кое е заплаха и кое не е.

Не подценявай инстинктите. Майчинството може да се учи, но природната подложка е много силна. Дори при доверие спрямо най-близките роднини пак си действа. А роднините не са особено любими, тогава подозрението се засилва.
Майка ми, че ми е майка, сега ми разказва случки, които не помня, когато се родиха децата и съм била прясна родилка. Някакви дреболии, които за момента са били много важни за мен, сега изглеждат като комични ситуации, но това е сега, след сто години. Тогава е било напълно разбираемо. Представям си как бих реагирала, ако примерно свекърва ми беше жена, която не съм харесвала и на която не съм имала доверие. Сигурно щеше да стане война.

За съжаление форумът е пълен с новоизлюпени майки, които, очевидно, не могат да преценят кое е заплаха и оставят отрочето им да бъде осолявано, мариновано, изтривано с ракия и аспирин и захранено на 3м с кисело мляко със захар.

Аз си бях точно като мечка или котка като родих, беше ми неприятно да ми докосват бебето или да ми го връщат след гушкане с миризма на чужд парфюм. Инстинкт, нямаш рационално обяснение, просто се чувстваш по този начин.