Новата майка и непоисканите съвети

Мисля, че на всички ни е ясно, че когато децата са при бабата и дядото не можем да очакваме да ги гледат на 100% като нас и да отговарят на всичките ни изисквания, що се отнася до дреболии. Все пак са други хора. Аз с мъжа ми не съм в 100% от случаите на едно мнение как трябва да се процедира с детето, а какво останало с бабите. Но както с него сме се разбрали да не спорим пред детето и никой да не подронва авторитета на другия, така и бабите не трябва да си позволяват да показват, че не са съгласни с мнението на родителите пред детето. Винаги могат да поговорят насаме и да си изкажат мнението без детето да получава грешни сигнали.
За доста дребни неща преглъщам, че не се случват спроед желанията ми, важното е да няма фундаментални различия, а ако има такива да е ясно, че крайната дума е на родителя.

Освен ако не става въпрос за животозастрашаваща ситуация, бабата и дядото запазват несъгласието за себе си.

Точно така, ако рискът е само детето да си счупи главата или крака - да си мълчат!

В общи линии...
А и фактът, че някой е по-възрастен, не го прави автоматично прав.

Тук няма как да не се съглася, затова е и онази приказка за патилото и старилото

Приказката е "не питай старило, а питай патило" аз съм на мнение, че щом майката е казала нещо така трябва да се прави. И не говорим за някакви рискуви ситуации разбира се да не дава господ. Но не може баби, разни лели, чинки и стринки да ти казват кое е добре и кое не за твоето дете! Едно е да не знаеш и да попиташ за съвет, друго е да ти натрапват мнение от което нямаш нужда. Ето моята свекърва все взимаше бибата на моята бебка, нямало да се учи на биберона да цока, но аз ѝ казах, че аз искам да се научи и пак я давах. Ама било лошо. Лошо ама баткото едва го отучих от това да си цока палеца (както правише и беба като нямаше биберон в устата). Сега ми натрапва да не я слагам да пълзи, щяла трудно да проходи. Казах ѝ че това няма нищо общо с прохождането и щом иска беба да пълзи щ3 си пълзи. Отново се оповавам на баткото той си пълзеше и точно на първия си рожден ден си проходи детето. Тя си е изгледала неините деца както иска или не мен не ме интересува. Моите ще си ги гледам аз както аз реша...

Petef4e - със свекърва ти сте се намерили. Като гърне и похлупак.

Няма как да повярвам, че нормална баба, която е възпитала теб и мъжа ти (образно казано теб, майката и бащата), ще вземе да остави детето с немити ръце или да се тъпче със сладко до премаляване.
Не разбирам защо не зачитате това, че друг човек, дори да е съгласен, не е длъжен да казва "защото не е редно, защото майка ти е права, защото е вредно и т.н. аргументи", а приемате "защото майка ти не дава" като саботаж и подриване на авторитета на майката? Това е чисто самолюбие, не ви стига, че бабата се съобразява.
В полечето случаи детето изобщо не чува обясненията, така че е достатъчно да изпълни това, което се казва.

За прохождането и пълзенето.  Пълзенето е важно за прохождането, макар че не всички бебета пълзят. А бебета, които са проходили, в един момент се връщат и си наваксват с пълзенето. Природата го е измислила и има значение дали бебето пълзи - така прави координацията на четирите крайника и се научава да ги редува и да пази равновение. Пълзенето е борба с гравитацията и научаване да се придвижва, а е по-стабилно пълзенето от гледна точка на център на тежестта и опора. Но най-важно е за координирането на ръцете и краката по двойки срещуположно, пресичайки осевата линия. Деца, които пълзят после са много по-добре координирани, по-стабилни и при ходене и тичане. Но не е нужно чак да го "слагаш да пълзи" - то самичко ще се научи да пълзи, ако реши да пълзи. Това не става по подражание или със "слагане".  Детето може да си проходи и без пълзене, но е много вероятно после да "пропълзи".

Андариел и да ти го нарисуваме, пак няма да разбереш, така че защо не приемеш, че и ние другите имаме мнение и не сме длъжни да ти обясняваме по 100 пъти едно и също.

Напротив, много добре разбирам. Искате вечна вярност, все едно бабата е придворна дама, която трябва да изпълнява и да повтаря като ехо думата на владетелката на бебето.

Иска се просто бабата да не разваля режима на детето и да не му дава алергени, докато е бебе, нищо, че за нея алергените са изг*зици на младото поколение. Явно обаче е много сложно за някои баби, а и как иначе ще се натегнат с "абе коя я тая м*рла, дето ще ми казва какво да правя с моето внуче, много важно, че го била родила".

Защо, бабата се съгласява да спазва забраната и казва на детето "майка ти не дава"? Предостатъчно е.

"Майка ти не дава" без обяснения защо не дава, означава, че по принцип може, ама оная харпия е зла и нарочно няма да позволи едисикое. Ако бабата каже, майка ти не дава, защото е вредно/опасно и т.н., вече се обяснява конкретната причина, защо не се позволява. Иначе у детето остава едно усещане, че не е нещо лошо/вредно, просто майка му е решила да го лиши от нещо си. Назад го обясниха по-подробно, няма да се повтарям с другите.

Дава всичко - майката не дава и толкова. Няма какво да обяснява и защо да обяснява. Да, майка му е решила да го лиши от нещо си и бабата се съобразява с това. Но на майката не й стига, тя очаква повече.

Ами редно е детето да е наясно защо майка му не дава, а не да остава с убеждението, че е една зла жена, която го лишава от "хубави" неща, щото е гадна и иска и на детето да му е гадно, неща които иначе бабата би осигурила. Иначе казано детето следва да разбе причината кое и защо не е ок за него, а не да слуша "щото майката така е решила". Тя майка му не го е решила за да му е гадно.