Здравейте!
Не някой друг, а самия Хазар ги доведе до тук, че да се обиждат до ''кръв'', и то по- скоро Рейян да обиди Миран. Миран много хубав разбор направи на това, какво са направили един за друг, и какво са те един за друг.
- Няма ли да ме изслушаш?
- Каза каквото искаше да кажеш, Рейян. Каза не само с думи, но и с очи. Нямам какво повече да слушам.
- Миран. Миран, но аз имам какво да кажа. Трябва да се извиня. Да поискам прошка. Моля те. Кълна се, тези думи не бяха казани нарочно. Прав си. Прав си. Аз направих голяма грешка. Но моля те, изслушай ме. Моля те, изслушай ме, ще ти разкажа.
- Боли, нали? Когато човек не може да разкаже. Дори и да разкаже, няма значение.
- Миран, аз…
- Да кажеш ‘’Аз’’ и да млъкнеш. Като кажеш ‘’Ти’’ и да заплачеш. Не идвай след мен Рейян. Върни се в дома си.
- Миран, спри за Бога. Човек не може да бъде наказан за една грешка.
- За една грешка, така ли? Аз направих тази грешка, Рейян. Аз направих една грешка и дадох началото на тази любов. Всеки ден… Горях с огъня на този грях. И колкото повече горях, се опитвах да поправя грешката си. Но не можах. Не се получи. ‘’Ако скочиш и аз ще скоча’’ казах. И за миг не се замислих, и скочих след теб. Застанах пред оръжията, насочени към теб. Казах ‘’Ако Рейян я няма, и Миран го няма’’. Дадох ти пистолета си и казах да стреляш, за да ти олекне. И стреля. Заради теб се отказах от себе си, Рейян.
- Миран.
- С дни… Не се уморих да те гледам в очите. Не го направих, казах. Умолявах те. Спрях цялата борба, която водих в себе си. Успокоих мислите си. Дадох кръв, за да оживее баща ти. А ти какво направи? Само ме обвиняваше. Онзи ден, когато докторът каза, че баща ти ще умре… Знаеш ли защо премълчах? За да не изгубиш надежда. Но ти пак ме обвини. Каза, че съм до теб, защото знам, че баща ти ще умре. Дори ме обвини в кражба на изчезналото писмо, Рейян. Знаеш ли как се чувства човек, когато любимият го обвини в кражба? Аз знам. Знам колко боли. Много боли. В това е целият ми проблем. За да не разбереш какво е това болка. За да не се разстройваш като мен.
А даже днес, днес… Ти сподели с мен болката, която преживях в мамината стая. Стана стена, на която да се опра. Стана надежда. Отказа се да търсиш миналото, за да не се разстройвам. Легна с мен на маминото легло. Плака с мен. И как можа да ми кажеш, че замислям игра за гърба ти? Всеки път, когато те погледна, си казвам… Миран, не се отказвай. Не се отказвай от любовта си. Бягай след нея, не спирай. Всичко разбирам – твоя гняв, недоверието. Но това, което каза на двора… Това не разбирам. Уморих се, Рейян. Чашата се пълни, пълни, и с последната капка прелива. И аз прелях.
- Миран.
- Днес ти ме научи как може да се убие човек без нито един куршум. Тук имаше куршум, който изстреля. Даже той не ми причини тази болка, както твоите думи. Даже той.
Вчерашната серия на Легендата - много динамична, много силна.
Едип Тепели направи впечатляваща игра.
Батуга, как само носеше на гръб Аккъз и за секунда не се отказа. Как само топеше сламката в кръвта си, за да изпрати тайно посланието до Темур. Гък не каза, докато китайския монах му пробождаше ръката...
Повече ще коментирам, като го изгледам със субтитри.
„Легенда“ спечели номинацията на Zirve Ödülleri „Най-добър исторически сериал“, церемонията по награждаването ще се състои скоро.
Колко бяха щастливи в талигата! 
Многозначителните му погледи много ме забавляваха. Щастлив момент бе това пътешествие. А Кюн ата е напълно е наясно, че са влюбени. И също, че Батуга е бъдещ хан. 
А как даде Туткун, отвратително направо.
Хане, къде си?" 
Наредени там и Чолпан, и китаеца, и кой ли не змей, а момичето, което спасяваше и тримата му сина по няколко пъти- ще я убива. 
